Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Най-лошите съюзи са онези, които отнемат от силите ни. Още по-зле е когато някой император не осъзнае, че е въвлечен в такъв съюз.

Принц Рафаел Корино,

„Беседи за ръководството“

Кронпринцът Шадам се постара представителят на Бене Тлейлакс да не се почувства добре дошъл в двореца. Беше му противно дори да се намира в едно помещение с него, но нямаше как да избегне срещата. Тежковъоръжени сардаукари придружиха Хидар Фен Аджидика през един служебен вход и цяла редица от винаги заключени и охранявани врати.

Шадам избра най-сигурната стая. Не беше отбелязана дори в плановете на двореца. Скоро след смъртта на тогавашния наследник принц Фафнир, Хазимир Фенринг бе открил тайното кътче по време на неуморното си щъкане. Изглежда стаята бе използвана от Елруд в ранните години на сякаш безкрайното му пребиваване на трона, когато със сигурност е имал и доста неофициални наложници.

Между хладните стени се намираше една-единствена маса, огряна от донесените специално за случая светоглобуси. Прастар букет, превърнал се в снопче почернели стъбълца, лежеше в ъгъла — там, където е бил захвърлен преди десетилетия. Мястото създаваше желаната атмосфера, макар Шадам да знаеше добре, че тлейлаксианците не са особено чувствителни към намеци.

От другата страна на голата маса Хидар Фен Аджидика, загърнат в кафявата си роба, бе сплел пръсти върху гладкото дърво. Примига с очичките си и се вторачи в кронпринца.

— Повелителю, по ваша заповед се откъснах от изследванията си и незабавно дойдох тук.

Шадам си взе парче месо от свинохли. Доверен страж би донесъл чинията, защото кронпринцът отново нямаше време да вечеря. Наслади се на соса от масло и гъби, после неохотно побутна чинията към госта. Дребосъкът неволно се отдръпна и не докосна храната. Кронпринцът се навъси.

— Вие създадохте свинохлите. Не ядете ли собствените си деликатеси?

Аджидика завъртя глава.

— Да, отглеждаме тези твари, но не се храним с тях. Моля ви да ме извините, повелителю. Не е нужно да проявявате любезност. Нека обсъдим каквото желаете. Нямам търпение да се върна в лабораториите си на Ксутух.

Шадам изсумтя, но действително му олекна, че не се налага да бъде учтив. Потърка слепоочията си — упоритото главоболие май ставаше още по-неприятно.

— Искам от вас… не, настоявам за нещо като ваш император!

— Моля да ми простите забележката, господарю принц, но вие още не сте коронован монарх.

Стражите до вратата настръхнаха. Шадам също зяпна от изумление.

— Нима в момента из цялата Империя има друг, чиито заповеди могат да противоречат на волята ми?

— О, не, господарю. Позволих си само едно уточнение.

Кронпринцът избута чинията встрани и се приведе към джуджето като хищник. Долавяше неприятната миризма на тлейлаксианеца.

— Чуй ме, Хидар Фен Аджидика. Вашият народ трябва да оттегли обвиненията си в делото срещу Лето Атреидски. Не искам да се стигне до същински процес. — Облегна се, взе още една мръвка и продължи с пълна уста: — Оставете го на мира, а аз ще ви преведа допълнителни средства и всичко ще бъде наред.

Струваше му се, че предлага просто и задоволително решение. Тлейлаксианецът замълча и Шадам се опита да прояви доброжелателство.

— Обсъдих проблема със съветниците си и реших, че Бене Тлейлакс трябва да получи компенсации за своите загуби. — Сви вежди в показна строгост. — Само за действителните загуби, разбира се. Няма да включваме в сметката и голите.

— Разбирам, повелителю, но за съжаление съм длъжен да заявя, че не е възможно да приемем предложението ви. — Гласът на Аджидика звучеше тихо и гладко както винаги. — Не можем да си затворим очите за такова престъпление срещу нашия народ. То погазва честта ни.

Кронпринцът едва не се задави.

— Рядко се случва да чуя думите „тлейлаксианец“ и „чест“ в едно и също изречение.

Дребосъкът сякаш остана глух за обидата.

— Всички в Ландсрада са осведомени за ужасното злодеяние. Оттеглим ли обвиненията си, династията Атреидес ще остане безнаказана за наглото нападение срещу нашите кораби. — Върхът на нослето му потрепна. — Повелителю, държавническата мъдрост сигурно ви подсказва, че е немислимо да го сторим.

Шадам се вбеси и болката в главата му веднага се засили.

— Не моля, а ви нареждам.

Джуджето поумува, тъмните му очички святкаха.

— Повелителю, позволявате ли ми да попитам защо сте толкова загрижен за участта на Лето Атреидски? Младият дук е предводител на династия със сравнително слабо влияние. Защо не ни оставите да получим възмездие за оскърблението?

— Защото — заръмжа гърлено кронпринцът — Лето някак е научил за опитите ви да създадете изкуствен меланж на Икс!

Най-сетне тревогата раздвижи скованите черти на Аджидика.

— Невъзможно! Не сме небрежни в мерките за сигурност!

— Тогава защо ми изпрати такова недвусмислено послание? — Шадам почти скочи от креслото си. — Използва своята осведоменост, за да ме изнудва. Ако бъде признат за виновен, ще разкрие всичко за заниманията ви и нашето участие. Неминуемо ще се сблъскам с открит бунт в Ландсрада. С моя помощ баща ми позволи една Велика династия да бъде низвергната. За пръв път в историята! И то… от вас, тлейлаксианците.

Този път ученият видимо се обиди, но запази упоритото си мълчание. Шадам изсумтя яростно, ала все пак успя да се овладее.

— Ако всички научат, че съм извършил това, за да си осигуря личен източник на изкуствен меланж, лишавайки Ландсрада, Бене Гесерит и Сдружението от печалбите им, няма да остана на власт и една минута!

— Значи сме изпаднали в безизходица, господарю.

— Не сме! — изрева кронпринцът. — Пилотът на оцелелия кораб е основният ви свидетел. Накарайте го да промени показанията си. Може да не е видял точно това, което му се е сторило, че вижда… в първите мигове. Уверявам ви — ще получите пребогата отплата и от имперската хазна, и от сметките на династията Атреидес.

— Няма да е достатъчно, повелителю — възрази Аджидика с влудяващо безизразния си глас. — Атреидите трябва да бъдат подложени на публично унижение заради стореното от тях. Трябва да бъдат опозорени. Лето ще си плати.

Бъдещият император изгледа отвисоко и с унищожително пренебрежение нисичкия учен. После гласът му също зазвуча студено и непреклонно.

— Нима бихте желали да изпратя още сардаукари на Икс? Убеден съм, че ако по улиците на подземните градове се разхождат няколко допълнителни легиона, ще могат да наблюдават отблизо какви ги вършите там.

Аджидика не издаваше никакви емоции, а очите на Шадам сякаш се вкамениха.

— Чакам търпеливо месец след месец, но вие не ми давате онова, което ми е толкова необходимо. А напоследък дори твърдите, че до успеха оставали десетилетия… Не разбирате ли, че никой от нас няма да доживее това време, ако Лето ни разобличи!

Кронпринцът нервно дояде хапките от месо на свинохли. Макар ястието да бе приготвено безупречно, почти не усети вкуса му заради измъчващата го тежест в слепоочията. Нима винаги е толкова трудно да си император?

— Повелителю — подхвана Аджидика с необичайна решителност, — направете каквото желаете, но Лето Атреидски не е опростен и трябва да бъде наказан.

Шадам сбърчи нос и отпрати джуджето с презрителен жест. Скоро щеше да бъде пълновластен господар на Опознатата Вселена и имаше да свърши много по-важни дела!

Само ако можеше да се отърве от проклетото главоболие…