Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Човешкото тяло е машина, система от органични вещества, течни проводници, електрически импулси. Така и правителството е машина от взаимодействащи общества, закони, култури, награди и наказания, шаблони на поведение. В крайна сметка и самата Вселена е машина с планети около звездите, които пък образуват купове, а те заедно с отделните звезди формират цели галактики… Нашата задача е да поддържаме машината в работно състояние.

Висша школа на Сук, Основни принципи

Кронпринцът Шадам и лорд-камерхерът Акен Хезбан, и двамата намръщени, чакаха да ги доближи миниатюрният мършав човечец, вървящ по-наперено и от мутелиански великан. След годините на обучение и психоподготовка всички лекари от училището Сук несъмнено започваха да се вземат много насериозно.

— Този Елас Юнгар прилича повече на цирков артист, отколкото на уважаван професионалист в медицината — отбеляза Шадам, щом огледа извитите вежди, черните очи и събраната в опашка сива коса. — Дано поне знае какво върши. Искам най-добрите грижи за горкичкия ми болен баща.

До него Хезбан подръпна единия си дълъг мустак и премълча. Носеше дълга до пода тъмносиня роба със златни кантове. Открай време кронпринцът изпитваше неприязън към самонадеяния придворен, който винаги се навърташе близо до баща му. Бе се зарекъл още със сядането на трона да си подбере нов лорд-камерхер. Ако и този доктор от Сук не успееше да открие причината за все по-лошото състояние на Елруд, той щеше скоро да наследи старата развалина.

Хазимир Фенринг го уверяваше, че и доведените до съвършенство умения на малцината лекари, принадлежащи към Висшата школа на Сук, са безсилни да спрат започналия процес. Каталитичното вещество в мозъка на императора оставаше неуловимо за който и да е детектор на отрови, защото само по себе си не беше смъртоносно — бе опасно единствено в съчетание с меланжовата бира. А колкото по-зле се чувстваше Елруд, толкова повече се наливаше с нея.

Съсухреният наглед лекар не беше много по-висок от един метър. Имаше гладка кожа, но твърде стари очи, сякаш огромната медицинска информация, натъпкана в мозъка му, тежеше непосилно. В средата на челото му се открояваше черната ромбовидна татуировка на училището Сук. Косата, прихваната в опашка със сребърния пръстен на училището, почти метеше пода.

Без да губи време за безсмислени любезности, Елас Юнгар подхвана темата, която занимаваше мислите му.

— Подготвихте ли заплащането ни? — Той погледна мимолетно към лорд-камерхера и се вторачи в кронпринца. — Всичко трябва да бъде преведено по нашите сметки още преди започването на лечението. С оглед на твърде преклонната възраст на императора, то може да се проточи… както й да се окаже безрезултатно. А той трябва да плаща като всеки от поданиците си. Владетел, миньор, плетач на кошници — все ни е едно. Всички хора искат да са здрави, а ние не смогваме да лекуваме нуждаещите се. Нашите грижи са достъпни само за онези, които са склонни и способни да си платят.

Шадам докосна ръкава на Хезбан, за да го възпре.

— Акен, разбира се, че няма да пестим от здравето на баща ми. Всичко вече е уредено.

Стояха под арката на входа към вътрешните покои, в самия край на залата за аудиенции, под величествените фрески с епохални събития в историята на рода Корино — кръвопролитията на джихада, отчаяната последна битка за моста Хретгир, унищожаването на мислещите машини… Шадам неизменно изпитваше досада от древното минало на Империята, което просто нямаше никаква връзка със сегашните му цели.

В ехтящата зала прекрасният, инкрустиран със скъпоценни камъни трон на падишах-императора беше съблазнително празен. Придворните и няколко бене-гесеритки щъкаха из страничните галерии и ниши, стараейки се да останат незабелязани. Двама тежко въоръжени сардаукари стояха пред стъпалата на подиума. Шадам се питаше дали биха му се подчинили в момента, след като знаят, че баща му лежи болен в покоите си. Реши да не проверява. „Твърде рано е.“

— Всички знаем колко струват обещанията — отвърна лекарят. — Бих желал първо да се уверя, че ще платите.

Несговорчив тон, нахален поглед, впит в кронпринца. Юнгар си позволяваше прекалено явно да натрапва силната си позиция, но скоро щеше да се изложи…

— Говорите за парите, преди дори да сте погледнал пациента?! — най-сетне избухна Хезбан. — Кое е по-важно за вас?

Докторът благоволи да извие очи към лорд-камерхера.

— И преди сте си имали работа с нас. Знаете какви са разходите за обучението на един-единствен напълно подготвен лекар от училището Сук.

Като наследник на Трона на Златния лъв Шадам бе запознат с имперската повеля, която се залагаше в психиката на възпитаниците на тази школа. Тя гарантираше абсолютна преданост към пациента. През изминалите столетия никой не бе успял да поквари лекар Сук.

Но мнозина в императорския двор не смятаха, че легендарната вярност оправдава и неутолимата алчност на тези лекари. Хората от Сук никога не отстъпваха от явното, макар и рядко изразявано убеждение, че не бива да се грижат за никого — дори за императора — разчитайки само на обещания. Най-надеждните лечители в Империята не предлагаха услугите си на кредит.

Юнгар отново замънка с дразнещо носовия си глас.

— Може и да не сме съвсем равни на ментатите или на Бене Гесерит, но училището Сук си остава една от най-великите школи в Империята. Само апаратурата ми струва повече от почти всяка планета. — Той посочи суспенсорния контейнер до краката си. — Естествено, няма да се възползвам лично от заплащането. В случая съм само пълномощник, комуто е поверено да получи парите. Цялата сума ще постъпи в училището ни и ще бъде употребена за доброто на човечеството.

Хезбан го изгледа с неприкрито отвращение, лицето му се зачерви, краищата на мустаците заподскачаха.

— Или поне за доброто на онази част от човечеството, която може да си позволи услугите ви.

— Съвършено прав сте, лорд-камерхер.

Шадам направо изтръпна пред тази неуязвима, но и нетърпима самонадеяност. Замисли се дали когато седне на трона, не би могъл да внесе някои дребни промени, за да си знаят тварите от Сук мястото… Укроти невъздържаните си мисли. „Всичко с времето си!“

Въздъхна. Баща му бе изтървал твърде много нишки. Фенринг казваше истината. Колкото и да се гнусеше Шадам от кръвта по ръцете си, премахването на изкуфелия император беше абсолютна необходимост.

— Ако цената на лечението е основният ви проблем — измънка лекарят, за да вбеси окончателно Хезбан, — защо не наемете някой от по-евтините специалисти за императора на Опознатата Вселена?

— Стига сме се препирали! — властно се намеси Шадам. — Елате с мен, докторе.

Юнгар кимна и обърна гръб на лорд-камерхера, като че изхвърляше от ума си някое нищожество.

— Сега знам защо си татуирате тези диаманти на челата! — изръмжа Хезбан. — Не мислите за друго освен за забогатяване!

Кронпринцът ги въведе в охранявана стая и стигна през кодирана преграда от силово поле до трезора вътре. На златна маса в средата бяха наредени ковчежета с опафири, херметични съдове с меланж и развързани кесии, в които блещукаха сукоази.

— Това е задоволително — отсъди миниатюрният доктор, — освен ако лечението се окаже много по-продължително от очакваното. — Обърна се да излезе, следван от суспенсорния контейнер като послушно кученце. — Знам как да стигна до покоите на императора.

Качи се забързано по пищно украсената стълба към пазената от сардаукари спалня, където се възстановяваше Елруд. Шадам и Хезбан го последваха по-спокойно. Фенринг вече чакаше до ложето на императора, издаваше неприятните си звуци и внимаваше нищо, което щеше да стори лекарят, да не помогне на жертвата.

 

 

Престарелият Елруд се бе проснал върху огромно легло с балдахин от превъзходна мерх-коприна, извезана в старинната земна традиция. Резбованите опори бяха от ука, бързорастящо елакско дърво с много твърда сърцевина. В нишите на стените шепнеха и бълбукаха успокояващо фонтанчета с прясна вода. Ароматизирани светоглобуси, настроени на най-меко сияние, се рееха в ъглите.

Шадам и Фенринг се отдръпнаха, а лекарят отпъди с нетърпелив жест някакъв лакей с ливрея и изкачи двете ниски стъпала към леглото. Три прелестни наложници не се деляха от стареца, сякаш самото им присъствие би могло да му върне чезнещата жизненост. Миризмата на Елруд тегнеше във въздуха въпреки вентилационните системи и уханията.

Императорът носеше сатенена пижама и старомодна шапчица, която покриваше белязаното с тъмни петънца теме. Лежеше върху завивките, защото все се оплакваше, че му е горещо. Изглеждаше изнемощял, едва държеше очите си отворени.

Шадам тайно се зарадва, че здравето на баща му се бе разклатило толкова бързо след срещата с пратеника на тлейлаксианците. Но Елруд все още имаше и по-добри дни, умееше влудяващо да набира сили дори след продължителен тежък период.

Висока чаша със студена меланжова бира стърчеше до сгърчените му пръсти. Другата вече беше празна. От балдахина се провесваше като пипало на насекомо сензорът на детектор за отрови.

„Сигурно си жаден, татенце. Пийни си още бира…“

Лекарят отвори суспенсорния контейнер — вътре имаше лъскави инструменти, бръмчащи скенери, разноцветни ампули за тестове. Извади малък бял апарат и го прокара над тялото на императора. После смъкна нощната шапчица, за да огледа главата му отвсякъде. Смаленият, слаб и преди всичко много стар Елруд изсумтя недоволно.

Шадам се питаше как ли ще изглежда и той след сто и петдесет години… за предпочитане в края на дълго и славно царуване. Сдържа усмивката си, дори затаи дъх по време на прегледа. До него Фенринг стоеше все така хладнокръвен и леко отчужден от ставащото. Само лорд-камерхерът продължаваше да се зъби.

Лекарят прибра скенера и прегледа информационното кубче с всички данни за състоянието на пациента. След малко заговори на замаяния старец:

— Повелителна, дори меланжът не може да ви дари вечна младост. На вашите години е съвсем естествено здравето ви да се разклати… И то бързо.

Шадам си позволи беззвучна въздишка на облекчение. Елруд се понадигна с мъчително усилие и наложниците веднага пъхнаха зад гърба му възглавници с пискюлчета. Лицето, сякаш вече обезобразено от трупното разложение, сърдито се сбръчка.

— Допреди няколко месеца се чувствах великолепно!

— Остаряването не е равномерно затихване на процесите. Има пикове и падове, възстановяване и влошаване. — Докторът дръзваше да говори с тон на всезнайко, сякаш намекваше, че Елруд няма да проумее толкова сложни понятия. — Човешкото тяло е химическа и биоелектрическа смес, резките промени често започват поради привидно незначителни отклонения. Да не сте се претоварвал напоследък?

— Ами аз съм императорът! — заяде се Елруд и този път неговият тон подсказваше, че събеседникът му е учудващо тъп. — Тежат ми всевъзможни отговорности. Как да не съм претоварен?!

— Тогава започнете да прехвърляте повече задължения на кронпринца и на доверените си помощници, например на Фенринг, когото виждам тук. Сам знаете, че не сте безсмъртен, макар и император. Грижете се и за бъдещето. — Шадам едва потисна желанието си да разцелува мъничкия доктор. — Ще оставя подробни указания за вашия режим и устройства, които ще подобрят състоянието ви.

— Не ме учете как да живея, имам нужда само от повече меланж в бирата — заяви Елруд, надигна чашата и примлясна шумно.

— Както желаете — вдигна рамене лекарят от Сук. Извади пакет от контейнера си и го остави на масичката. — Тези апарати успокояват мускулите и уталожват болките. Използвайте ги при необходимост. Инструкцията за употреба е вътре. Нека наложниците ви я прочетат.

— Добре, добре — махна с ръка императорът. — Сега ме оставете на мира. Имам работа.

Доктор Юнгар се поклони и слезе заднешком по стъпалата.

— С ваше разрешение, повелителю, ще се оттегля.

Наложниците си шепнеха и разглеждаха новите апарати. Шадам полугласно заповяда на един лакей да напомни на лорд-камерхера, че трябва да уреди плащането. Хезбан явно се канеше да остане в спалнята, за да обсъжда документи, договори и други държавни дела с болния старец, а кронпринцът искаше да се отърве от киселия придворен.

Елруд погледна сина си.

— Шадам, този доктор каза и нещо разумно. Тъкмо ще обсъдя един проблем с теб и Хазимир. Започнатото от нас трябва да продължи независимо от болестите ми. Споменах ли ти какво подготвяме за Икс — бъдещото му предаване в ръцете на тлейлаксианците?

„Разбира се, малоумнико! Двамата с Фенринг вече свършихме почти цялата работа. И без това беше наша идея да пратим лицетанцьори на Икс, за да проникнат сред работниците.“

— Да, татко. Познаваме плана.

Елруд го повика с пръст да се приближи, лицето му помрачня. Шадам забеляза как Фенринг прогони набързо наложниците от спалнята.

— Тази сутрин получих кодирано съобщение от нашите агенти на Икс. Чувал си за враждата ми с маркграф Верниус.

— О, да, татко, и двамата с Хазимир сме осведомени.

— Кронпринцът се прокашля уж смутен. — Отдавнашна обида, някаква отвлечена жена…

Сълзящите очи на Елруд блеснаха.

— Нашият наглец Доминик съвсем се е разпасал и е започнал да си играе с огъня. Обучава войниците си с бойни автомати, които следят реакциите на противника и вероятно обработват данните с машинен мозък. Отгоре на всичко продава своите „умни механизми“ на черния пазар.

— Светотатство, повелителю! — промърмори Фенринг.

— Това е явно погазване на Великото Споразумение.

— Несъмнено — съгласи се императорът. — И не е единственото им прегрешение. Династията Верниус създава усъвършенствани модули-киборги. Тоест механични заместители на части от тялото. Ще им ги натикаме в гърлата.

Шадам сви вежди.

Киборги ли? Но нали човешки мозъци управляват механичните тела? Не виждам с какво нарушават заветите на джихада.

Елруд се усмихна.

— Както научаваме, допуснали са някои… компромиси. Все едно дали е вярно, нашите агенти имат чудесен повод да си изпълнят задачата. Сега е моментът. Династията Верниус виси над пропастта и ще рухне от най-нищожния тласък.

— Интересно, хм-ага — отбеляза Фенринг. — И тлейлаксианците ще си помогнат с иксианска техника в своите изследвания.

— Извънредно важно е — закима Елруд. — Наблюдавайте и се учете. Планът се осъществява. Субоидите са… да речем, смутени от слуховете, а ние подклаждаме недоволството им.

Императорът допи бирата и изведнъж го налегна дрямка. Нагласи възглавниците си по-удобно и потъна в неспокоен сън.

Шадам се спогледа многозначително с приятеля си. Мислеше за техния заговор, скрит зад отмъщението на Елруд — участието им в събитията на Икс, уреждането на срещата между императора и Аджидика. Тлейлаксианците вече бяха изпратили своите генетични изроди — формоменителите, да вдъхват религиозна ярост в душите на субоидите. И за самите фанатици от Бене Тлейлакс мислещите машини и творците им от Икс бяха черно дело на сатаната.

Когато излязоха от спалнята, Фенринг се засмя на собствените си мисли. „Наблюдавайте и се учете“ — бе казал глупавият старец.

„Елруд, преливащ от снизхождение мръснико, и ти имаш още много да учиш… само че не ти остана време за това.“