Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Подобно на кулинарните деликатеси, отмъщението е ястие, на което трябва да се наслаждаваме бавно след дългото и усърдно готвене.

Император Елруд IX,

прозрения от смъртното ложе

Половин час по-късно Шадам гледаше как посланиците на воюващите влизат в преддверието за частна аудиенция при императора, на която „да решат разногласията си“. Фенринг не пропусна да подскаже па приятеля си, че трябва да облече по-строга дреха с почти военна кройка. Сега кронпринцът имаше вид на истински водач, особено в сравнение със своя занемарил се баща.

Иксианският посланик пък носеше доста намачкан цял вълнен костюм с широки ревери и пухкава яка. Бе сресал набързо оредяващата си коса. И понеже не беше лично запознат с кризата на Икс, водеше куриерката Юта Брей като очевидка.

Мофра Туй, единственият тлейлаксиански представител, когото успяха да открият, беше поредното джудже с разчорлена оранжева коса и сивкава кожа. Той просто излъчваше ярост, която сдържаше с мъка, а тъмните му очички сякаш се опитваха да пробият дупки във врага.

Знаеше отлично какво да каже.

Посланик Пилру все повече затъваше в потреса си — едва сега осъзнаваше напълно смъртта на своята съпруга С’тина и започваше да скърби за нея. Всичко му се струваше някак недействително. Кошмар! Стоеше замислен, налегнат от тревоги за своя свят и пост, а и за синовете си. Погледът му шареше в търсене на поддръжници сред съветниците на императора. Каменните им лица го вледеняваха.

Двама агенти на Сдружението бяха се изправили да стената и наблюдаваха безизразно. Единият имаше червендалесто лице, обсипано с белези, главата на другия пък беше уродливо издута отзад. Шадам вече бе виждал такива хора, започнали обучението за навигатори, но провалили се още в началото.

— Първо ще изслушаме Мофра Туй — изчегьрта гласът на императора. — Искам да обясни какви подозрения са се зародили у неговия народ.

— А също и защо си позволяват такова нечувано насилие! — намеси се Пилру.

Останалите се държаха, сякаш не са го чули.

— Разкрихме незаконни операции на Икс — подхвана дребосъкът с детския си гласец. — Ние от Бене Тлейлакс преценихме, че е задължително да спрем тази напаст, преди зловещият машинен интелект отново да се развихри из Империята. Ако се бяхме забавили, човешката раса може би отново щеше да страда в робство хилядолетия наред. Нямахме избор.

— Лъжец! — изръмжа Пилру. — Откога станахте пазители на заветите и си позволихте да заобиколите правото? Нямате никакви доказателства, защото на Икс не е имало незаконни операции. Винаги сме се придържали към забраните на джихада.

Забележително спокойният тлейлаксианец гледаше само към останалите в стаята, за да покаже, че иксианският посланик не е достоен дори за презрението му.

— Нашите сили предприеха необходимите действия, с цел да не позволят уликите да бъдат унищожени. Нима и досега не сме се поучили от Великия бунт? Щом възникне веднъж, машинният разум става отмъстителен, освен това усъвършенства способността си да се възпроизвежда и да прониква навсякъде като горски пожар. А Икс е източникът на всички интелигентни машини. Ние, тлейлаксианците, само продължаваме свещената война, за да опазим Вселената от този враг. — Туй внезапно се обърна и кресна на Пилру: — Джихад! Джихад!

— Вижте какво, господине — поотдръпна се иксианецът, — това поведение е недопустимо.

— „И не сътворявай машина по подобие на човешкия разум“ — непререкаемо изрече джуджето. — А ти заедно с династията Верниус ще бъдеш навеки прокълнат за греховете си!

— Успокойте се.

Елруд изкусно прикри усмивката си. Пилру и Брей зашепнаха напрегнато, накрая иксианският посланик погледна императора.

— Умолявам повелителя да изиска представянето на така наречените доказателства. Бене Тлейлакс извършват престъпления, съсипват самата основа на деловите ни начинания, без предварително да са обявили обвиненията си пред Ландсрада… — Усети се и добави припряно:

— …или пред императора.

— Доказателствата още се събират — заяви Туй. — Те ще включват и истинската подбуда за тежките грехове на иксианците. Вашите норми на печалба са намалявали стремително и вече са поставяли под съмнение директорското ви място в ПОСИТ.

Шадам се спогледа с Хазимир. „Ето, стигнахме и до данните, които ние фалшифицирахме толкова убедително!“ Никой не подправяше статистически извадки по-умело от Фенринг.

— Нагла лъжа! — наежи се Пилру. — Печелим повече от всякога, особено с новия модел хайлайнери. Просто попитайте Сдружението. Не сте имали никакво право да развихряте подобно насилие…

— Имаме пълното морално право да защитим Империята от нова мрачна епоха на поробване от машините! Прозряхме истинските ви подбуди за създаване на изкуствен интелект. Нима вашите печалби са по-важни от свободата на човечеството? Продали сте душите си!

Вените по слепоочията на Пилру се издуха, за миг той загуби заученото си хладнокръвие на дипломат.

— Това са нагли измислици, проклет лъжлив дребосъко! — вторачи се в Елруд. — Повелителю, настоявам да изпратите своите сардаукари на Икс, за да защитят нашия народ от незаконното нахлуване на Бене Тлейлакс. Не сме нарушавали нито един закон.

— Погазването на забраните, наложени от Бътлъровия джихад, е извънредно сериозно обвинение — промълви замислено императорът, за когото всичките тези приказки нямаха никакво значение. Закри устата си с длан и пак се изкашля. — Не мога да се отнеса лековато към него. Не забравяйте какви могат да бъдат вероятните последици…

Шадам тайно се развесели от бавния тежък тон на баща си. Кронпринцът си призна, че все още има на какво да се възхити в този обречен старец, въпреки че най-добрите години на Елруд отдавна бяха останали в миналото.

Брей също не сдържа нервите си.

— Повелителю, тлейлаксианците се мъчат да спечелят време, а сраженията продължават. Изпратете сардаукарите си, за да прекратят бойните действия, а после нека всяка от страните представи твърденията и доказателствата си в съда.

Елруд я изгледа надменно.

— Като обикновена куриерка нямаш думата пред мен.

— Озърна се към стражите. — Изведете тази жена!

Загубата на последната надежда сякаш превърна гласа й в назъбено острие.

— Моля за извинение, повелителю, но възразявам категорично! От присъстващите тук аз съм най-добре запозната с кризата на Икс, а моят господар маркграф Верниус ме упълномощи да предприема всички необходими действия. Ние настояваме Бене Тлейлакс да представят доказателствата си незабавно или да се оттеглят. Защото те не събират нищо, а чисто и просто протакат!

— Кога можете да ми представите доказателствата си? — обърна се императорът към Туй.

Предполагаемите доказателства! — тутакси възрази Пилру.

— След три имперски дни — отвърна тлейлаксианецът.

Иксианците зяпнаха от тази наглост.

— Но… повелителю — заекна посланикът, — за три дни те ще затвърдят военната си победа… и ще скалъпят каквито фалшификати пожелаят. — Очите му заискриха от гняв. — Съпругата ми вече загина заради тях, те рушат нашия свят… И синът ми е изчезнал. Моля ви, не позволявайте да вършат злодеянията си още цели три дни!

Елруд поумува в напрегнатата тишина.

— Сигурно преувеличавате жертвите и щетите, за да ме подтикнете към прибързано и необмислено решение. А поради тежестта на обвиненията предпочитам да изчакам представянето на доказателствата или да се убедя, че такива липсват. — Озърна се към лорд-камерхера. — Какво е мнението ти, Акен? Ще спазим ли по този начин разпоредбите на закона?

Хезбан смънка неуверено потвърждение, а Елруд кимна на Пилру, сякаш му правеше неоценима лична услуга.

— Струва ми се обаче, че е най-добре доказателствата да бъдат представени след два, а не след три дни. Ще успеете ли, посланик Туй?

— Ще бъдем затруднени, повелителю, но… да бъде волята ви.

Лицето на иксианеца пламтеше от ярост.

— Император Елруд, как е възможно да подкрепяте тези… тези отвратителни мръсници?

— Посланик Пилру, проявените от вас предразсъдъци са недопустими в нашия двор. Уверявам ви, че изпитвам само най-искрено уважение към маркграф Верниус… и, разбира се, към неговата съпруга лейди Шандо.

Шадам наблюдаваше двамата агенти на Сдружението. Разговаряха тихо на тайния си език, накрая си кимнаха. Явно и за тях погазването на забраните на джихада беше непростимо престъпление.

— Но след два дни ще загубим планетата си… Пилру се взря умолително в хората от Сдружението.

Те мълчаха и отбягваха погледа му.

— Обричате ни на гибел! — кресна и Брей.

— Държите се безочливо досущ като маркграф Верниус — поклати глава Елруд. — Съветвам ви да не изпитвате търпението ми. — Заговори строго на тлейлаксианския представител: — Посланик Туй, след два дни трябва да ми представите неопровержими доказателства… или да изтеглите войските си от Икс.

Мофра Туй се поклони. Стоеше с гръб към агентите на Сдружението и те не успяха да видят усмивката, от която ъгълчетата на устните му трепнаха.

— В такъв случай — изсъска разтрепераният иксианец, — настоявам веднага да бъде свикан Съветът по безопасността в Ландсрада.

— И това ще стане — увери го императорът, — но съгласно изискванията на закона. Вече предприех действията, които според мен са необходими за опазването на реда в Империята. Мофра Туй ще говори пред Съвета след два дни, същото можете да сторите и вие. Ако дотогава желаете да посетите планетата си, ще ви предоставя хайлайнер за експресен полет. Но не забравяйте, че ако обвиненията бъдат потвърдени, династията Верниус ще бъде наказана сурово за престъпленията си.

 

 

Доминик Верниус триеше потта от бръснатата си глава, докато слушаше своя посланик, току-що пристигнал от Кайтен. Пилру вече бе съобщил смразяващата новина на маркграфа и съпругата му. Нямаше търпение по-скоро да потърси сина си в хаоса на подземния град. Стояха в оперативния център, скрит в дълбините на планетарната кора, защото кристалните кабинети на Големия дворец бяха прекалено уязвими при бойни действия. Чуваха се шумове на машини, скоростни капсули пренасяха иксианските войски и оръжието им през лабиринта от тунели.

Нямаха никакъв успех в отбраната. Със старателно подготвени саботажи и прекъсване на комуникациите тлейлаксианците бързо овладяха по-голямата част от Икс и сега изтласкваха защитниците му в отдалечени една от друга периферни области. Разбунтувалите се субоиди многократно превъзхождаха по численост иксианските войници, а и нашествениците ги хвърляха в боя безогледно.

— Елруд ни съсипа, любов моя.

Доминик прегърна жена си. Имаха само изпоцапаните си дрехи и малкото фамилни съкровища, които успяха да грабнат. Вече разбираха всичко.

— Знаех, че императорът ме мрази, но дори от него не очаквах такова падение. Ех, ако можех да докажа ролята му…

Наглед по-бледа и крехка от всякога, Шандо не губеше нито за миг решимостта си. Фините бръчици около прекрасните й очи и устни бяха единствените белези на възрастта — тъкмо те напомняха на Доминик да се радва на хубостта, обичта и духа й все по-жадно с отминаващите дни.

— Дали да не отида при него — предложи тя — и да го моля за милост? Може и да се вразуми заради спомените…

— Няма да ти позволя! Той те ненавижда отдавна, също както и аз му станах противен, след като с теб се оженихме. Руди не знае що е състрадание. А и доколкото го познавам, оплел се е в толкова сложни интриги, че вече не би могъл да се откаже, дори да поиска. И при победа нямаше да допусне да получим репарации. Владенията на династията ми ще бъдат конфискувани, аз ще бъда лишен от всякаква власт. — Сниши глас, за да прикрие отчаянието си. — За да си отмъсти, че му отнех една жена преди толкова години…

— Доминик, ще постъпя, както поискаш — кротко промълви Шандо. — Ти се ожени за мен, вместо да ме оставиш своя наложница. Винаги съм ти казвала…

Предпочете да не довърши изречението.

— Знам, любов моя. — Той стисна ръката й. — И аз съм готов на всичко за теб. Струваше си… дори на тази цена.

— Милорд, очаквам заповедите ви.

Пилру не го свърташе на едно място. Синът му К’тер беше някъде долу — криеше се или воюваше, а може и да беше вече мъртъв. Доминик по навик задъвка долната си устна.

— Няма съмнение, че династията Верниус е набелязана за окончателен разгром… Лишени сме от избор. Скалъпените обвинения са нищожен повод. Законът се оказа хартиен щит, който вече е накъсан на парченца. Императорът иска да ни унищожи, а ние нямаме сили да се борим срещу династията Корино, особено след такова предателство. Ландсрадът явно ще шикалкави умишлено, после също ще се нахвърли да вземе своя дял от плячката. — Кипнал от гняв, той изпъна широките си рамене. — Ще вземем фамилното си атомно оръжие и щитовете и ще избягаме извън пределите на Империята.

Посланикът не сдържа възклицанието си.

— Но… нима ще допуснете да ви обявят за изменник? А какво ще стане с всички нас?

— Камар, за жалост нищо друго не можем да сторим. Само така има вероятност да се спасим. Ще поискаш от Сдружението извънреден превоз. Напомни им за всички услуги, които ни дължат. Осведомени са за положението ни. Кажи им, че искаме да вземем и бойните си части… колкото са ни останали. — Доминик сведе поглед. — Не съм си представял, че ще дочакаме и това… да ни изхвърлят от двореца и градовете ни…

Посланикът кимна сковано и излезе през дъгоцветното защитно поле на изхода.

Пред една от стените се редяха четири холоизлъчвателя — предаваха сраженията из цялата планета. Загубите на иксианците нарастваха. Маркграф Верниус поклати глава.

— Време е да говорим с приятелите и приближените си. Трябва да знаят какво ги заплашва. Ще бъдат изложени на много по-големи опасности и затруднения, ако избягат с нас, отколкото ако се покорят на тлейлаксианците. Ще ни придружат само доброволци. Превърнем ли се в отцепническа династия, всички членове на семейството, както и поддръжниците ни, стават мишена за ударите на хора, жадни за слава.

— По-точно — ловци на глави — добави Шандо с натежал от скръб и гняв глас. — Доминик, трябва да се разделим, за да прикрием следите си и да увеличим шансовете за спасение.

Две от холограмите угаснаха — тлейлаксианците бяха засекли и унищожили камерите.

— След време — благо подхвана маркграфът, — когато възстановим династията и си върнем планетата, ще си спомняме какво изрекохме и сторихме тук. Това е драмата на историята. Нека сега ти разкажа една случка… като повод за сравнение. Някога Салуса Секундус била столичният свят на Империята. Знаеш ли защо династията Корино се е преместила на Кайтен?

— Имало някаква атомна катастрофа — сви рамене Шандо.

— Официалната имперска версия гласи, че е станала злополука. Династията Корино не иска в главите на хората да се раждат опасни идеи. А ето и истината — една отцепническа династия, чието име е заличено от всички архиви, успяла да кацне на Салуса с фамилното си атомно оръжие. И най-дръзко го стоварила върху имперското средище, предизвиквайки глобална екологична катастрофа. Планетата още не се е възстановила от опустошението.

— Нападение с атомно оръжие? Не подозирах…

— Оцелелите се прехвърлили на Кайтен, в по-добре защитена звездна система. Оттам младият император Хасик III възстановил властта си. — Той внезапно долови, че жена му е по-загрижена за него, отколкото за себе си. Прегърна я. — Няма да се провалим, любов моя.

И другите две холограми изчезнаха — нападателите бяха открили последните камери.