Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Проучени са двеста тридесет и осем планети, повечето ограничено годни за живот. (Местоположението им на триизмерните звездни карти е отбелязано в отделен доклад.) Данните сочат наличие на разнообразни ценни суровини. Много от планетите заслужават по-подробна преценка с оглед на добива на минерали или бъдещото им заселване. Както и при предишните проучвания обаче, никъде не бе открита подправката меланж.

Отчет от третата експедиция на независими търсачи,

изпратен на император Фондил Корино III

Хазимир Фенринг подкупи стражата и придворните на стария Елруд, за да уреди, както сам се изрази, „изненадваща тайна среща с важен, макар и неочакван представител“. Мъжът с лице на невестулка се възползва без задръжки от омайващата си реч и несломимата си воля, за да прекрои напълно графика на императора и да отвори пролука в него. Повече от три десетилетия се въртеше из двореца, а и близостта с кронпринца му даваше огромно влияние. С различни средства убеди всеки, от когото зависеше тази среща.

Само дъртакът Елруд не подозираше нищо.

В часа, когато трябваше да пристигне пратеникът на тлейлаксианците, Фенринг се погрижи двамата с Шадам да присъстват в залата за аудиенции — усърдни чираци в бюрокрацията, решени да израснат до способни ръководители на Империята. Елруд предпочиташе да си въобразява, че ги наставлява в решаването на важните държавни дела. Нямаше и представа, че му се надсмиват скришом.

Фенринг почти долепи устни до ухото на кронпринца.

— Ще бъде много забавно, хъм-а-а…

— Да наблюдаваме и да се учим — назидателно произнесе Шадам, вирна брадичка и се ухили.

Огромните гравирани крила на портата се разтвориха, пръскайки отблясъци от сукоази и дъждовни кристали. Стражата от сардаукари в сиво-черни униформи се изпъна още по-сковано, за да посрещне новия посетител.

— Представлението започва — прошепна Хазимир.

И той, и Шадам се помъчиха да сподавят кикота си. Пажове в ливреи пристъпиха напред.

— Господарю император, повелителю на милион светове, пред вас е Майстор Хидар Фен Аджидика, пълномощник на Бене Тлейлакс. Явява се по ваша заповед за частна аудиенция.

Сивокож мъж с ръст на джудже влезе гордо в залата, следван от привидно невзрачни телохранители и помощници. Присъстващите тихичко споделяха учудването и неприязънта си. Лорд-камерхерът Акен Хезбан кипеше от възмущение зад трона и изяждаше с поглед съветниците по протокола, сякаш ги подозираше в нечистоплътна хитрост.

А Елруд IX се изопна и пожела да види отново графика за деня със собствените си очи.

„Сварихме го неподготвен — зарадва се Хазимир. — Може би изкуфелият загубеняк се е стреснал достатъчно, за да изслуша дребосъка.“ С учудваща проницателност Хезбан се вторачи във Фенринг, но срещна само неуязвимо равнодушие.

Аджидика чакаше търпеливо, шепотът и приглушените възклицания го обтичаха като вода около скала. Дългият му нос се открояваше на тясното лице, черната брада стърчеше. Кафеникавата надиплена роба, падаща до пода, дискретно говореше за достолепие. По кожата на ръцете му се виждаха безцветни петна — изглежда честото излагане на силни химикали бе заличило меланина. Въпреки дребната си фигура тлейлаксианският Майстор се държеше така, като че имаше неоспоримо право да се намира в императорската зала за аудиенции.

Шадам сбърчи нос — явно и до него бе стигнала неизтребимата миризма на твърде особени гозби, присъща на всички тлейлаксианци.

— Господарю император, нека единственият истински Бог ви обсипе със светлината на всички слънца в Империята.

Хидар Фен Аджидика се поклони, докато изричаше цитата от Оранжевата Католическа Библия. Спря пред трона от монолитен хагалски кристал и отново зачака.

Тлейлаксианците бяха печално известни навсякъде поради заниманията си с трупове и събирането на мъртъвци като клетъчен материал, но никой не оспорваше смайващите им постижения в генетиката. Едно от техните първи творения беше необичаен нов източник на храна — свинохлите („най-вкусното месо под небесата“), кръстоска между гигантски гол охлюв и земна свиня. Хората обаче и досега си представяха тварите като отгледани в резервоари мутанти — грозни създания, които изхвърлят от телата си слузести смрадливи отпадъци, а многобройните им усти неуморно поглъщат всякакви боклуци. Тази представа белязваше образа на Бене Тлейлакс в мислите им дори когато похапваха мариновано месо на свинохли със сосове от изискани каладънски вина.

Елруд изпъчи костеливите си рамене и се начумери срещу посетителя.

— Този какво търси тук? Кой го вкара? — Огледа ехтящата зала с блеснали от яд очи. — Нито един от Майсторите на тлейлаксианците досега не е бил допускан за частна аудиенция при мен. Откъде да знам дали не е лицетанцьор? — Озърна се свирепо към личния си секретар, после и към лорд-камерхера. — А щом някак се е вмъкнал в графика ми, как да съм сигурен, че и вие не сте лицетанцьори? Възмутително!

Потресеният секретар сгуши глава в раменете си и неволно отстъпи. Дребничкият Аджидика наблюдаваше безизразно императора. Отново пролича, че враждебността и предразсъдъците изобщо не го засягат.

— Повелителю Елруд — подхвана той, щом настъпи тишина, — съществуват тестове, с които да докажем, че никой от нашите формоменители не си е присвоил самоличността на нито един от вашите придворни. Уверявам ви, че и аз не съм лицетанцьор, както не съм убиец или ментат.

— А защо си тук? — изръмжа императорът.

— Бе ми заповядано да се явя, тъй като съм един от водещите учени на Бене Тлейлакс. Обмислям амбициозен план, от който могат да се облагодетелстват както императорската династия, така и моят народ.

— Това не ме интересува — отсече падишах-императорът.

Погледна към сардаукарите и понечи да вдигне съсухрената си ръка в знак, че наглецът трябва да бъде изведен насила. Придворните замряха в жадно очакване на зрелището.

Хазимир Фенринг разбра, че има само секунда за намесата си.

— Повелителю Елруд, разрешавате ли ми да говоря? — Не изчака съгласието на императора, а продължи: — Самата дързост на този тлейлаксианец събуди любопитството ми. Питам се какво ли би могъл да ни каже.

С ъгълчето на окото си поглеждаше към недостъпното за чувствата лице на Хидар Фен Аджидика. Сивокожият Майстор с нищо не издаваше, че е смутен заради неприязненото отношение към него. Държанието му не подсказваше каквато и да е връзка със самия Фенринг, който бе му подхвърлил идеята за синтетичната подправка — идея, в която тлейлаксианските учени веднага се вкопчиха охотно.

Кронпринцът Шадам пое предварително уговорената си роля. Взря се невинно и едва ли не простодушно в баща си.

— Татко, винаги си искал да се уча на управление от твоите дела. Сега за мен ще е много полезно да видя как ще проявиш непредубеденото си съждение и твърдата си воля.

Елруд повдигна над облегалката ръката си, обсипана с пръстени. Пръстите му леко трепереха.

— Така да бъде. Ще изслушаме краткото обяснение на този тлейлаксианец. Казах кратко, защото ще има сурови наказания, ако реша, че е загубил ценното ми време. Наблюдавай и се учи. — Императорът погледна строго сина си и отпи глътка меланжова бира.

„Вярно, татенце. И без това не ти остава много време.“

— Господарю император — промълви Аджидика, — необходимо е да ме изслушате насаме, защото въпросът е деликатен.

— Аз решавам дали е така — сряза го Елруд. — Хайде, нека чуем що за план си измъдрил.

Майсторът прибра ръцете си в широките ръкави на робата.

— Повелителю, слуховете плъзват като епидемия и често са не по-малко смъртоносни. За предпочитане е да се вземат някои предпазни мерки, вместо по-късно да се извършва всеобхватно прочистване.

Аджидика млъкна и дори с позата си показа, че няма да проговори повече, докато залата за аудиенции не бъде опразнена. Императорът подкани с нетърпелив жест всички чиновници, пажове, посланици и стражи да се махнат. Само доверените му сардаукари останаха на входовете. Другите излязоха недоволни. Забръмчаха силови екрани, които пречеха на желаещите да подслушват.

Фенринг и Шадам седнаха в подножието на трона в ролята си на усърдни ученици, макар и двамата да бяха прехвърлили вече тридесетте. Тлейлаксианецът не възрази. Нетрепващият му поглед не се отделяше от очите на императора, който пък му отвръщаше с показна досада. Майсторът започна изложението си.

— Ние от Бене Тлейлакс нито за ден не прекратяваме експериментите си във всички области на генетиката, органичната химия и мутациите. Създадохме извънредно нетрадиционни методи за синтез на… да речем, необикновени вещества. Първоначалните резултати ни убеждават, че не е немислимо да бъде синтезирано и съединение, което във всичките си съществени свойства ще бъде неотличимо от подправката меланж.

— Подправката ли? — Елруд вече слушаше напрегнато дребосъка. Шадам забеляза лек спазъм в бузата под дясното му око. — Добита в лаборатория? Невъзможно!

— Не е невъзможно, господарю. При подходящи условия за създаването му след време можем да имаме неизчерпаем източник на синтетична подправка, и то на ниска цена… под изключителния монопол на династията Корино, стига такова да е желанието ви.

Елруд заприлича на мумифицирана хищна птица.

— Осъществимостта на подобен проект е била неизменно отричана досега.

— Анализите ни показват, че меланжът има органичен произход и основа. Убедени сме, че с внимателно обмислени експерименти и съответното им практическо осигуряване нашите аксолотлови резервоари ще бъдат приспособени за производството на подправката.

— Както отглеждате някой гола от клетки на мъртвец ли? — намръщи се от погнуса императорът. — Или клонинги?

Изненаданият Шадам се обърна за миг към Хазимир. „Аксолотлови резервоари…“

— Да, начинът, общо взето, е същият — отвърна Аджидика, без да мигне.

— Тогава защо ми го казвате? — заяде се Елруд. — Бих очаквал от демони на коварството като вас да запазят за себе си заместителя на подправката и да поставят на колене цялата Империя.

— Повелителю, ние от Бене Тлейлакс не сме могъща раса. Ако открием технология за производство на меланж и я запазим в тайна, ще си навлечем гибелния гняв на Империята. Вие лично ще заповядате на своите сардаукари да изтръгнат тайната и да ни унищожат. А Космическото сдружение и ПОСИТ ще ви помогнат с огромно удоволствие… както и харконите, които биха искали да запазят монопола си на всяка цена. — Майсторът се усмихна мрачно.

— За ваше добро е, че разбирате подчиненото си положение — кимна Елруд. — И най-богатата Велика династия не може да организира военна сила, която да се противопостави на сардаукарите.

— Затова проявихме благоразумие и предпочетохме да се поставим под крилото на най-могъщите в галактиката — императорското семейство. Така ще пожънем и най-големи облаги от новите си изследвания.

Потънал в размисъл, Елруд докосна с дългия си показалец своите сухи като пергамент устни. На тлейлаксианците не можеше да се отрече способността за смайващи открития. Започнат ли да произвеждат подправката само за династията Корино, при това евтино, ще дадат в ръцете му много здрава тояга. Икономическите промени ще са неимоверни. Ще стъпче в калта харконите. Аракис ще загуби изцяло своето значение. Ако джуджето изпълни обещанието си, Ландсрадът, ПОСИТ, Сдружението, ментатите и Бене Гесерит ще бъдат принудени да се умилкват на императора, за да получат необходимия им меланж.

Почти всички членове на влиятелните династии бяха отдавна пристрастени към подправката и той, Елруд, щеше да стане единственият им доставчик! Изведнъж се ободри от обзелата го възбуда, но в този момент Аджидика прекъсна умуването му.

— Повелителю, позволявам си да изтъкна, че си поставяме тежка задача. Неописуемо трудно е да се анализира изчерпателно химическата структура на меланжа, а е наложително и да отделим важните му съставки от съпътстващите. За да постигне тази цел, Бене Тлейлакс ще се нуждае от огромни ресурси, както и от свобода на действие и достатъчно време.

Фенринг изви глава и погледна отдолу нагоре стария император.

— Господарю, вече разбирам защо Майстор Аджидика настояваше за дискретност. Подобно начинание трябва да се осъществява в строга секретност, за да съхрани династията Корино монопола си над новия източник. Ъ-ъ… някои сили в Империята не биха се спрели пред нищо, за да ви попречат, хъм-а-а…

Фенринг виждаше, че Елруд осъзнава огромните политически и икономически предимства, които би могъл да извлече от предложението на Аджидика… въпреки инстинктивното отвращение на императора към тлейлаксианците. Равновесието се нарушаваше и слабоумният старец стигаше точно до изводите, желани от него. „Да, тази древна твар все още се поддава на манипулации.“

В момента императорът наистина преценяваше сложното взаимодействие на много елементи. Харконите бяха твърде честолюбиви и непокорни. Би предпочел да повери Аракис на друга Велика династия, но баронът явно щеше да задържи планетата още много десетилетия. Политическите машинации го бяха принудили да предаде това квазивладение на династията Харконен, след като го отне от Ричиз, а новите управници се бяха окопали там изненадващо дълбоко. Чак прекалено! Дори злополучното губернаторство на Абулурд не доведе до желания резултат. Всъщност събитията се развиха противно на желанията му, щом барон Владимир Харконен се бе домогнал до властта.

„Но какво да правя с Аракис по-нататък? Бих искал да имам пълен контрол и над тази планета. Щом престане да бъде единственият източник на меланж, едва ли ще ми струва скъпо да се сдобия с нея. Вероятно ще измисля за какво да я използвам… Дали не е подходяща за тренировъчен военен лагер с нечовешките си условия?“

— Хидар Фен Аджидика — сериозно подхвана императорът, — правилно постъпи, като ни изложи идеите си. — Не му и хрумна да се извини за грубостта си в началото. — Моля те да ни представиш и подробен списък на всичко, от което ще се нуждаят вашите учени.

— Да, господарю император. — Джуджето отново се поклони. — Най-важно е да разполагаме с оборудване и средства… както и с място, където да провеждаме изследванията си. Подходяща технологична и промишлена база. Бихме предпочели тя да е вече изградена и с добре подготвена отбранителна система.

Елруд се замисли. Сред всички планети в Империята все трябваше да има такъв свят на високите технологии…

И тогава всичко се намести в ума му. Съзря как може да разгроми старите си врагове — династията Верниус и да си отмъсти на наглия Доминик, който бе му отмъкнал наложницата Шандо. Така щеше да му го върне тъпкано и за новия модел хайлайнери, застрашаващ доходите на императорския двор. „О, но това е просто великолепно!“

Хазимир Фенринг не се досети защо Елруд се усмихва толкова самодоволно. Мълчанието се проточи. Питаше се дали не е заради въздействието на бавната отрова, разяждаща психиката му. Старецът би трябвало да става все по-налудничав и подозрителен. После щеше да умре. „В ужасни мъки, надявам се.“

А дотогава всичко щеше да бъде задвижено в правилната посока.

— Да, Хидар Фен Аджидика — кимна Елруд, — можем да ти предложим такова място. Подхожда идеално за вашите нужди.

„Доминик не бива да узнае, докато не е станало твърде късно. Едва накрая ще научи кой го е насадил така. Малко преди да пукне,“

Точният избор на момента, както в много други имперски дела, беше задължителен.