Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (62)

Никой освен тлейлаксианец не може да стъпи в Бандалонг, най-свещения сред градовете на Бене Тлейлакс, защото това е фанатично охранявана неприкосновена земя, пречистена от техния бог.

„Дипломация в Империята“, издание на Ландсрада

Обгореното отвън здание доскоро беше иксиански завод за самообучаващи се бойни автомати — едно от богохулствените производства, погазило светите завети на Бътлъровия джихад. „Но не и сега!“ Хидар Фен Аджидика оглеждаше наредените аксолотлови резервоари и помощниците си. Увери се с удовлетворение, че мястото е напълно преобразено и предназначено за блага цел. „Бог ще одобри постъпката ни.“

След победата цялото съоръжение бе прочистено от зловредните машини и благословено от Майстори, за да стане годно за възвишените цели на Бене Тлейлакс. Въпреки заповедите и подкрепата от вече мъртвия Елруд, нито за миг Хидар Фен Аджидика не бе смятал това начинание за имперски проект. Тлейлаксианците не зачитаха никого освен своя Бог и самите себе си. Имаха собствени цели, които щяха да останат недостъпни за нечистите чужденци.

Повтори си едно от ръководните правата на своя народ: „Тлейлаксианската стратегия винаги е вплетена в паяжина от други стратегии, всяка от които може да се окаже истинската. В чудото на нашия Бог е спасението ни.“

Всеки аксолотлов резервоар съдържаше съставките за различен експеримент — множество разклоняващи се пътища към решението на проблема за изкуствен синтез на меланж. Нито един чужденец не бе зървал такъв резервоар досега, нито пък се досещаше за действителното му предназначение. Аджидика съзнаваше, че за да създаде скъпоценната подправка, ще му се наложи да прибегне до смущаващи средства. „Други може и да се ужасят, но Бог ще ме разбере“ — повтаряше той често в тайните кътчета на душата си. След време щяха да имат неограничени количества меланж.

Майсторът на изследователите добре знаеше колко е сложна тази задача, затова бе повикал посветени в технологията съратници от Тлейлакс Едно — тези учени мъже се придържаха към най-различни гледища как трябва да постигнат целта си. В толкова ранен етап не биваше да пренебрегват нито една хипотеза. Щяха да анализират всички данни в търсене на ключа към невероятно сложната органика на меланжа, както и към необходимите промени в ДНК, която за тлейлаксианците беше „Божият език“.

Всички посветени стигнаха до съгласие, че изкуствената подправка трябва да бъде отглеждана в аксолотлови резервоари, които представляваха свещени източници на живот и енергия. Досега Майсторите-изследователи бяха завършили в резервоарите безброй програми с изумителни постижения — от свинохли до клонинги и голи… макар да имаше и немалко злощастни провали.

Тези необичайни вместилища бяха най-скъпоценното откритие на Бене Тлейлакс, недостъпно дори за кронпринца Шадам, неговите приближени и сардаукари. Секретността и мерките за сигурност, наложени на Икс — наречен вече Ксутух — бяха част от първоначалното споразумение с император Елруд. Старецът се бе съгласил с весело пренебрежение, вероятно убеден, че може да си присвои тайните винаги, когато пожелае.

Мнозина изпадаха в подобни смехотворни заблуди спрямо тлейлаксианците. Аджидика бе свикнал с презрението на глупците.

Никой освен Майсторите или пълноправните изследователи нямаше да получи достъп до тези знания. Той вдиша дълбоко вездесъщите миризми на химикали — лютиви, остри и наситени с влага, неизбежно последствие от работата на резервоарите. Естествени аромати. „Долавям присъствието на моя Бог.“ Изрече думите в ума си на ислямият, скрития език, който никога не се говореше извън кехла — тайните съвети на неговата раса. „Бог е милостив. Само той може да ме води.“

Пред очите му се рееше светоглобус. Замига в червено. Дълго, дълго, късо, пауза… Дълго, късо, цветът се промени в синьо… Пет бързи примигвания и отново светна червеното. Пратеникът на кронпринца настояваше веднага да се срещне с него. Хидар Фен Аджидика знаеше, че не бива да изпитва търпението на Хазимир Фенринг. Макар да не носеше никаква благородническа титла, сприхавият Фенринг беше най-близкият приятел на наследника, а и разбираше похватите в употребата на личната власт по-добре от повечето видни особи в Ландсрада. Аджидика дори изпитваше бледо подобие на уважение към този човек.

Примири се и мина безпрепятствено през зоната за сигурност; това би се оказало гибелно за всекиго, който нямаше работа тук. Дори кронпринцът едва ли щеше да остане невредим. Аджидика се усмихна при мисълта, че неговият народ превъзхожда останалите и в предпазните мерки. Иксианците бяха разчитали на машини и на силови полета, както се убедиха от горчивия си опит безмилостните, но твърде непохватни субоиди… причинявайки ненужни взривове и излишни жертви. А тлейлаксианците използваха биологически средства в сложно взаимодействащи си системи — токсините и невроагентите лишаваха от живот всеки пауинда, всеки неверник, който пристъпеше в забранена зона.

В преддверието го чакаше усмихнатият Фенринг. В някои моменти този човек напомняше за невестулка, в други за безобиден заек, но винаги беше извънредно опасен. Въпреки ниския си ръст имперският убиец стърчеше с цяла глава над Майстора.

— Е, драги Фен Аджидика — посрещна го той, — добре ли потръгнаха вашите експерименти? Кронпринц Шадам очаква с нетърпение последните сведения за напредъка ви.

— Наистина бележим напредък, господине. Надявам се, че нашият още некоронован император е получил подаръка ни?

— Да, приятна изненада. Изпраща ви благодарности.

— Фенринг се усмихна скъпернически, щом се сети за лисугера-хермафродит, който можеше да се размножава самостоятелно. Безполезна и чудата твар. — Как създадохте толкова интересно същество?

— Господине, ние сме се посветили на изучаването на жизнените сили…

„Очите — напомни си Аджидика. — Вглеждай се в очите му. Разкриват опасните чувства. Ето, обзет е от злоба…“

— Значи ви харесва да си играете на Господ, а? Аджидика отвърна със сдържано възмущение:

— Бог е над всички ни. Не дръзвам да посегна към мястото му.

— Да, разбира се. — Зениците на Фенринг се присвиха.

— Новият ни император ми възложи да изтъкна, че предпочита друг подарък — проба от изкуствения меланж.

— Господине, работим упорито за решаването на проблема, но обяснихме и на покойния император Елруд, че докато създадем пълноценен продукт, ще минат много години, може би дори десетилетия. А досега усилията ни до голяма степен се изчерпваха с настаняването на Ксутух и приспособяването на съществуващите тук съоръжения.

Фенринг дори не се опита да прикрие презрението си.

— Значи нищо особено не сте направили?

— Има много обнадеждаващи признаци.

— Добре. Щом е тъй, кога да очаква императорът вашия подарък? Желателно е да стане преди коронацията, а тя е след шест седмици.

— Невъзможно, господине! Получихме от вас пратката меланж, която ще използваме като катализатор, само преди месец.

— С толкова подправка ще си купите десетина планети…

— Разбира се, съзнавам цената й. Наистина правим всичко по силите си. Но аксолотловите резервоари трябва да бъдат развивани и модифицирани вероятно в продължение на десетки години. Нека кронпринц Шадам прояви търпение.

Фенринг се питаше дали джуджето не го лъже в очите.

— Аджидика, императорите не се славят с търпението си…

Майсторът едва понасяше този имперски хищник. Нещо в прекалено големите очи и в говора му подсказваше заплаха. „Да не се заблуждавам — този мъж ще налага волята си на новия император. И ще ме убие, ако не му угодя.“ Аджидика прикри с прозявка рязкото си вдишване, за да не издаде обзелия го страх.

— Когато Бог пожелае да успеем — изрече възможно най-хладнокръвно той, — това ще се случи. Всички зависим от неговата воля, дори кронпринц Шадам. Така е устроена Вселената.

Огромните очи блеснаха насреща.

— Разбирате ли колко е важно да успеете — не само за династията Корино и за икономиката на Империята, но и заради собственото си оцеляване?

— Не се съмнявайте! — Аджидика с нищо не показа, че е доловил заканителния тон. — Нашият народ отдавна се е научил да чака. Откъснете ли ябълката твърде рано, тя ще е кисела… Щом придадем всички необходими свойства на изкуствения меланж, това напълно ще промени съотношението на властта в Империята. Но не знам начин да се създаде такова вещество от днес за утре!

Фенринг видимо кипна:

— Досега бяхме търпеливи, обаче няма да е задълго.

Аджидика му се усмихна, като че се готвеше да направи голяма отстъпка.

— Ако желаете, ще провеждаме по-чести срещи, на които да ви осведомяваме за извършеното и постигнатото от нас. Но подобни занимания само ще забавят експериментите, анализа на получените вещества и подготовката за следващите етапи.

— Ясно. Просто си вършете работата! — изръмжа Фенринг.

„Е, най-сетне поставих този нечестивец на мястото му — каза си Аджидика. — И както гледам, това изобщо не му харесва.“

Не забравяше обаче, че нехайният убиец пред него би посегнал, без дори да се замисли, на живота му при необходимост… Въпреки множеството тлейлаксиански средства за ненатрапчива проверка, Фенринг несъмнено носеше какви ли не оръжия по дрехите, кожата и косата си. „Ще се помъчи да ме премахне в първия момент, когато реши, че съм им безполезен.“ Но и Хидар Фен Аджидика имаше своите скрити оръжия. Бе обмислил планове за справяне и с най-опасните чужденци… за да запази Бене Тлейлакс завинаги контрола си над проекта.

„Твърде вероятно е нашите лаборатории наистина да създадат заместител на меланжа. Ала нито един пауинда няма да научи как сме го направили.“