Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Космическото сдружение: един от краката на триножника, крепящ Великото Споразумение. Сдружението било втората школа за психо-физическа подготовка (вж. Бене Гесерит), възникнала след Бътлъровия джихад. Налагането на монопола на Сдружението върху космическите полети и превози, както и върху галактическото банкерство, се смята за началната точка на имперското летоброене.

Из „Терминология на Империята“

От височината на Трона на Златния лъв император Елруд IX гледаше намръщено широкоплещестия и явно доста самоуверен мъж в подножието на подиума, чийто ботуш — вероятно с мръсна подметка — опираше на първото стъпало. Плешив като мраморно кълбо, маркграф Доминик Верниус и досега имаше маниерите на популярен и увенчан с награди герой от войните, макар те да бяха далечно минало. Елруд се съмняваше, че някой още помни безразсъдната храброст на този човек.

Имперският лорд-камерхер Акен Хезбан, блед мъж с обрамчена в дълги увиснали мустаци уста, побърза да отиде до посетителя и грубо му заповяда да смъкне оскърбителния крак от стъпалото. Маркграфът се подчини, но продължи да зяпа най-свойски императора. Гербът на Икс — спирала в лилаво и медно — украсяваше яката на туниката му. Макар династията Корино да беше несравнимо по-могъща от властващия на Икс род, Доминик имаше вбесяващия навик да се отнася с императора като с равен, сякаш общото им минало, добро или лошо, му даваше право да пренебрегне дворцовия етикет. Лорд-камерхерът изобщо не одобряваше поведението му.

Преди десетилетия Доминик бе командвал имперски легиони по време на безмилостните междуособни войни и оттогава не изпитваше особено уважение към Елруд. Императорът се бе оплел в политически неприятности заради брака с четвъртата си жена Хабла и се бе наложило неколцина от предводителите на Ландсрада да свикат родовите си армии, за да възстановят мира и спокойствието. Династията Верниус беше сред тези верни съюзници. Както и династията Атреидес.

Доминик се подсмихваше под чудато оформените си мустаци и поглеждаше с досада към Елруд. Старият лешояд не бе заслужил трона си с величие или с човещина. А Гелорд, брат на дядото на маркграфа, веднъж бе подхвърлил: „Ако си роден за властник, трябва да докажеш с добрите си дела, че заслужаваш властта… или да се откажеш от нея. Иначе нямаш съвест.“ Застанал на шарения под от каменни квадрати — всеки би трябвало да е докаран от различна планета, — Доминик чакаше императора да заговори. „Милион светове ли? Не е възможно тук да са се побрали толкова плочи, макар че не ми се ще аз да съм човекът, който ще ги брои!“

Лорд-камерхерът пък се взираше в него с поглед, който сякаш подсказваше, че се храни само с вкиснало мляко. И маркграф Верниус беше майстор в тази игра. Нито проявяваше нетърпение, нито питаше защо е повикан. Само се усмихваше на стареца. Изражението му и веселите искрици в очите намекваха, че е научил доста повече срамни тайни за дъртака, отколкото Шандо някога бе склонила да сподели… но подозрението боцкаше Елруд като елакски шипохраст.

Движение вдясно привлече вниманието на Доминик — под една странична арка се появи жена в черна роба. Вещица от Бене Гесерит. Лицето й трудно се различаваше под качулката. Светите майки бяха прочути с трупането на тайни, с вечната си близост до средищата на властта. Наблюдаваха… и манипулираха.

— Верниус, няма да те питам дали чутото от мен е истина — изрече накрая императорът. — Източниците ми заслужават доверие и знам, че си извършил най-лошото. Иксиански технологии?! Пфу!

Доминик дори не изви нагоре очи, изпълнени с досада. Елруд често надценяваше въздействието на мелодраматичните си жестове. Маркграфът се усмихна, откривайки всичките си зъби.

— Повелителю, не мога да преценя коя от постъпките ми може да е „най-лошата“. Питай своята жрица на истината, ако желаеш.

Стрелна с поглед жената от Бене Гесерит.

— Игра на думи, Доминик! Не се преструвай на глупак. Маркграфът явно чакаше императорът да го обвини недвусмислено. Елруд изпръхтя, лорд-камерхерът също.

— Проклети да сте! Новите ви хайлайнери дават на Сдружението, дяволите ги взели заедно с монопола им!, възможност да товарят по шестнадесет процента повече за всеки полет…

— Всъщност, господарю — поклони се усмихнатият Доминик, — постигнахме увеличение на товара от осемнадесет процента. Значително подобрение в сравнение с предишния модел не само заради новия корпус, а и защото защитните устройства тежат по-малко и не заемат толкова място. По-висока ефективност — това е сърцевината на иксианските технологии, станали основа за издигането на династията Верниус.

— Вашите промени намаляват броя на полетите, с които Сдружението ще превозва един и същ товар.

— Естествено, повелителю. — Доминик си позволи да покаже с поглед, че старецът е прекалено муден в мисленето. — Елементарна аритметика.

— Новаторството ви създава големи затруднения за императорската династия — намеси се Акен Хезбан, стиснал церемониалната верижка на врата си, сякаш е кърпичка.

— Е, повелителю — натърти Доминик, без дори да погледне към нищожеството Хезбан, — май разбирам лишените от далновидност подбуди за твоята загриженост.

Имперският данък зависеше от броя на полетете, а не от количеството товари, и новият модел хайлайнери означаваше сериозно намаление на доходите за династията Корида.

Маркграфът разпери яките си, покрити с белези ръце и си придаде изражение на пресилена сговорчивост.

— Но нима очаквате най-грубо да задушаваме прогреса? Имаме пълната подкрепа на Космическото сдружение и Ландсрада.

— Направил си това, макар да си знаел колко ще ме разгневиш, нали? — изхриптя Елруд и още повече заприлича на лешояд.

— О, не, господарю! — засмя се Доминик с очевидно пренебрежение към тегобите на императора. — Личните чувства нямат никакво място в борбата за напредък.

Елруд се изправи на подиума; царствените одежди висяха като драперии по кльощавото му тяло.

— Верниус, не мога да предоговоря със Сдружението данъка, за да зависи той от товарите. Съвсем наясно си с това!

— И аз не мога да променя ясните закономерности на икономиката и търговията. — Доминик поклати лъскавата си глава и вдигна рамене. — Бизнесът на първо място, Елруд.

Ченетата на придворните вече увисваха от откровеността и фамилиарността на маркграф Доминик Верниус спрямо императора.

— Дръжте се подобаващо! — предупреди го лорд-камерхерът.

Но посетителят се престори, че не го е чул, и продължи:

— Тези промени в конструкцията засягат мнозина, повечето от тях за добро. За нас са важни само прогресът и стремежът да свършим възможно най-качествено работата на клиентите ни от Сдружението. Цената на един нов хайлайнер надхвърля значително дохода на повечето звездни системи за цяла стандартна година.

Елруд се вторачи отвисоко в него.

— Дали не е време моите администратори и контрольори по лицензите да дойдат на проверка в заводите ти? — Гласът му натежа заплашително. — Научих, че иксианските учени тайно създават незаконни мислещи машини в нарушение на заповедите, завещани ни от джихада. Има и оплаквания, че потискате класата на субоидите. Нали така, Акен?

— Да, повелителю — кимна навъсеният лорд-камерхер.

— Няма как да са плъзнали такива слухове — ухили се Доминик, макар и не толкова наперено. — Защото са абсолютни лъжи.

— Уви, съобщенията бяха анонимни, затова в архивите не са посочени източниците им. — Императорът събра върховете на дългите си пръсти и за пръв път усмивка плъзна по лицето му. — Да, смятам, че е най-добре да пратим необявена предварително инспекция на Икс, преди да ги предупредиш да скрият нещо.

— Вътрешните дела на Икс — наежи се Доминик, макар да запазваше спокойствие — са ти недостъпни съгласно отдавна действащ договор между Империята и Ландсрада.

— Аз не съм подписвал такъв договор — Елруд старателно си разглеждаше ноктите, — а пък съм император доста отдавна.

— Сторил го е твоят предшественик, значи обвързва и теб.

— Мога и да сключвам, и да разтрогвам договори. Май забравяш, че съм падишах-императорът и волята ми е закон.

— И Ландсрадът ще има какво да каже за решението ти, Руди.

Доминик мигновено съжали, че изтърва този прякор, но беше твърде късно. Зачервен от ярост, Елруд отново скочи от трона и насочи треперещия си показалец към маркграфа.

— Как смееш?!

Сардаукарите наоколо посегнаха към оръжията си.

— Щом настояваш за имперска инспекция — маркграфът махна пренебрежително с ръка, — ще възразя чрез официално оплакване до съда на Ландсрада. — Той се поклони и отстъпи. — Много съм зает, повелителю. Оттеглям се, ако разрешаваш.

Императорът го проследи със свиреп поглед, жестоко жилнат от прякора. И двамата знаеха, че някога го изричаше само бившата наложница на Елруд, красивата Шандо… а в момента — лейди Верниус.

След въстанието на Еказ императорът награди младия храбрец Доминик и му разреши да включи във феодалните си владения и други светове от системата Алкарупс. По негова покана маркграфът остана задълго в двореца като живо украшение на пиршествата и церемониите. Сърдечният младок беше желан гост, горд и весел събеседник в банкетните зали.

Но в двореца той срещна Шандо, една от многото наложници на Елруд, който по онова време нямаше съпруга. Неговата четвърта и последна жена Хабла бе умряла пет години по-рано, оставяйки го с двама наследници. (По-големият — Фафнир, щеше да бъде отровен същата година.) Заобикаляха го тълпи красавици, макар и само заради показността, защото рядко викаше в спалнята си Шандо или друга от тях.

Доминик и Шандо си позволиха опасния лукс да се влюбят един в друг, но запазиха чувствата си в тайна месеци наред. Елруд явно губеше интерес към наложницата след петте й години тук. Точно тогава тя сама помоли да бъде освободена от ролята си, за да напусне двореца. Макар и озадачен, Елруд се съгласи. Бе настроен много доброжелателно към нея и не виждаше защо да не изпълни молбата й.

Почти всички решиха, че Шандо е глупачка, щом се отказва от разкоша и богатствата. Тя обаче им се бе наситила, искаше истинска връзка и деца. Разбира се, Елруд никога не би се оженил за нея.

Щом Шандо се освободи от дворцовите си задължения, Доминик Верниус сключи брак с нея — извършиха обетите си без никакви излишни церемонии, затова пък безукорно законно. Когато научи, че и друг мъж я е пожелал, Елруд изведнъж се поддаде на самолюбието си, но нямаше как да се намеси. Оттогава се отнасяше враждебно към маркграфа, чувстваше се измамен и ядно умуваше какви ли тайни от постелята му споделя със съпруга си Шандо. „Руди…“

Вещицата от Бене Гесерит, която се бе притаила близо до трона, отстъпи в по-дълбоките сенки зад колона от канидарски гранит. Доминик не би могъл да познае дали закачулената жена се е развеселила или подразнила от случката. Принуди се да не крачи припряно, подмина уверено двама застанали на пост сардаукари и излезе във фоайето. Биха могли да го убият на място при най-малък знак от страна на Елруд.

Вече вървеше забързано. Хората от династията Корида се славеха с безразсъдните си постъпки. Неведнъж бяха плащали с част от огромното си родово богатство за прибързани и неразумни решения. А императорът несъмнено бе способен да прибави към списъка на безумията си и убийството на предводител на Велика династия по време на аудиенция… Само да не беше Космическото сдружение, което се настройваше все по-благосклонно към Икс и бе приело охотно новия модел хайлайнер! Дори Елруд и безмилостните му сардаукари не можеха да се противопоставят на Сдружението.

Каква ирония при цялата военна мощ на династията Корино… Самото Сдружение нямаше бойни сили и изобщо не притежаваше оръжия. Но без навигаторите му, които откриваха безопасни проходи в Огънатото пространство, не би имало никакви полети между звездите, никакво галактическо банкерство, а значи и Елруд не би имал империя, над която да властва. Сдружението можеше в един миг да откаже услугите си и така да сложи край на всяка военна операция. Каква полза от сардаукарите, ако са приковани към Кайтен?

За съжаление закрилата на Сдружението не беше всеобхватна.

 

 

„И аз имам своите връзки — мислеше Елруд, втренчил се във врага си. — Защо да не подкупя някои от работниците, които произвеждат части за усъвършенстваните хайлайнери?… Е, вероятно ще се окаже трудничко, тъй като за субоидите твърдят, че били тъпи твари. Нищо, Доминик, ще намеря други, които небрежно си отстранил от пътя си и си забравил за това. Неведнъж си бъркал, когато си подценявал противниците!“

Представяше си прелестната Шандо, припомняйки си най-хубавите им моменти на близост, макар оттогава да бяха минали десетилетия. Като император можеше да има всяка жена, която пожелае… и бе предпочел нея. Две години тя беше любимата му наложница, и то още преди Хабла да умре. Нисичка и с дребни кости, приличаше на крехка порцеланова кукла и съзнателно подчертаваше тази особеност на външността си през годините, прекарани на Кайтен. Но Елруд познаваше и силата на здравомислието й, душевната й издръжливост. С удоволствие например бяха играли на полиглотски езикови игри.

Шандо обаче произхождаше от простолюдието и беше крайно неподходяща за негова съпруга. Изобщо не би му хрумнало да умува над това. Дори предводителите на Велики династии рядко встъпваха в брак с наложниците си, а за императорите беше направо немислимо да постъпват така. Младият герой Доминик с хитрини и ласкателства бе убедил Шандо да си върне свободата чрез лукавство, после бе я отмъкнал на Икс, където скришом се ожени за нея. Доста по-късно в Ландсрада се изумиха на остарялата новина, но въпреки разразилия се скандал двамата не се разделиха. И тъй — вече толкова години…

Ландсрадът не стори нищо, макар императорът да настояваше. В края на краищата Доминик бе взел момичето за законна съпруга, докато Елруд нямаше подобни намерения. Всичко беше в пълно съгласие със законите. Колкото и да го мъчеше ревността, императорът нямаше никакви основания да обвини Шандо в прелюбодейство.

Но Доминик Верниус знаеше интимния му прякор! Какво ли още е разказала Шандо на мъжа си? Въпросът го гризеше отвътре като поритрински гнойник.

Виждаше на екранчето на ръчния си монитор за сигурност как бледите лъчи се плъзгат по Доминик на главния изход — скенерът беше поредното иксианско изобретение. Можеше да изпрати сигнал и лъчевите сонди щяха да изтрият съзнанието на маркграфа, да го превърнат в идиот. „Неочакван скок в мощността, ужасна злополука…“ Нямаше ли да е смешно, ако срази владетеля на Икс с иксианска машина? О, как му се искаше да го направи! Не, сега не беше моментът. Мнозина щяха да задават неудобни въпроси, можеха дори да започнат разследване. Възмездието изисква изтънченост и обмисляне. Така ще бъде несравнимо по-удовлетворен от своята изненадваща и разгромна победа.

Император Елруд IX изключи монитора и екранчето потъмня. Застаналият до трона лорд-камерхер Акен Хезбан дори не се и запита на какво се усмихва неговият господар.