Читателски коментари

(за „Дюна: Родът Атреидес“ от )

  • 1. Ленче (26 февруари 2013 в 01:18)

    Няма такава боза.

    Нищо общо с истинския Дюн, прекалено приключенско и наивно.

  • 2. The Briar King (25 май 2014 в 06:50)

    Къде е казано, че трябва да е като оригиналния ДЮН?! Това е предистория, приключенска, класическа и много успешна. Не знам какъв е проблемът в това. Да, аз също харесвам сагата на Франк Хърбърт, но това не ми пречи да се насладя и на тази.

    И, хора, престанете да викате „боза“ на всичко — плитки и елементарни сте.

  • 3. Мечето Кода (7 юни 2014 в 15:43)

    Признавам, не знаех за съществуването на тази книга докато не попаднах на коментар номер 2 в читателските мнения и я прочетох. Не съм очарована и веднага пояснявам защо. Екшън в стил Холивуд, липса на дълбочина, духовно осмисляне, яркост на посланията. Всичко това, което очарова в Дюна на Ф. Хърбърт тук безнадеждно е загубено с разтегнат, но незавършен сюжет, чиято цел е да остави аванс за още една книга. Жалко, ако целта е постигането на сериал в писмен вид. Образите на барон Харконен, Пайтър и Рабан са твърде елементарни, повърхостни в злодейството и направо банални с измъченото им и непълноценно описание. Граф Фенринг е направо нелеп и толкова жалък тук, че чак пламнах от яд. Но от друга страна книгата би се харесала на онези читатели, които са на същата възраст, както мен на времето, докато започвах Дюн. За целта на бъдеща екранизация, романът е повече от подходящ, ако се пипне от кадърни сценаристи и режисьор с приключенски дух. Мисля, това е била и задачката на ентусиазираните автори. Определено ще напълни киносалоните с тийнове между 10–15 години (е, и тийновете като мен, де :-Р), имали късмета да са отвратени от лепкавата лига на Здрача. За да не е съвсем голословна критиката ми към Б. Хърбърт, ще спомена, че харесвам единствено Дюн 1 и 2, както и донякъде следващата — Месията на Дюна. Останалото — твърдо не!

  • 4. mailsteg (11 юли 2014 в 16:35), оценка: 5 от 6

    +1 Боза

  • 5. Марто (20 март 2016 в 22:52)

    Не е лош романа.Друго си е оригинала.Но все пак се е опитал да се приближи до стила на баща си.

  • 6. Николай (8 октомври 2016 в 01:05)

    Това е книга която трябва да прочетете преди ДЮН на Франк Хърбърт. Аз я прочетох последна и не ме грабна след ДЮН на Хърбърт нямаше никакъв шанс.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.