Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (25)

Мисля, че баща ми имаше само един приятел — граф Хазимир Фенринг, генетичния евнух и един от най-опасните бойци в Империята.

Из „В дома на моя баща“ от принцеса Ирулан

И в имперската обсерватория мекият блясък на давещата се в изобилие столица затъмняваше звездите. Построена преди столетия от просветения падишах-император Хасик Корино III, обсерваторията не бе често посещавана от потомците му… Или поне те не идваха тук, за да изучават загадките на Вселената.

Кронпринцът кръстосваше пода от студен патиниран метал, а Фенринг боравеше с пулта на космоскопа, мънкайки монотонно.

— Би ли престанал да издаваш тези звуци? — не се стърпя Шадам. — Фокусирай най-после проклетите лещи.

Фенринг продължи да си тананика, но по-тихо.

— Маслените лещи трябва да бъдат съвършено настроени, хъм-а-а… По-добре космоскопът да е в идеално работно състояние, отколкото да припираме.

Кронпринцът изпръхтя грубо.

— Не зачиташ желанията ми!

— Прецених вместо теб. — Хазимир реши, че е калибрирал фазовата оптика и се поклони с дразнеща церемониалност. — Господарю принц, предлагам ви орбитален изглед. Вижте сам.

Шадам зърна в окулярите учудващо ясен образ. Атмосферните потоци успяваха да го разсеят само за частица от секундата.

Гигантският хайлайнер наистина беше голям колкото астероид. Висеше над Кайтен и очакваше по-малките кораби да го доближат откъм повърхността. След малко движението на далеч по-дребни тела привлече вниманието на кронпринца — от Кайтен бяха излетели фрегати с дипломати и емисари, следвани от лихтери с товар от столичния свят на Империята. Фрегатите също бяха огромни, съпроводени от рояци по-дребни орбитални съдове, но извивката на очакващото туловище ги превръщаше в джуджета. Други кораби пък се спускаха от трюма на хайлайнера към града.

— Разни делегации — подхвърли Шадам. — Носят своята дан на баща, ми.

— По-точно, плащат си налозите — поправи го Фенринг. — Разбира се, едно и също е поне в по-стария смисъл на тези думи. Елруд все още е техният император, хъм-а-а…

— Докога? — озъби му се кронпринцът. — Десет години ли ще минат, докато го довърши гадната ти чомарки? — Сниши глас, макар че генераторите на бял шум уж пречеха на подслушването. — Не можа ли да намериш друга отрова? Поне малко по-бързодействаща? Това чакане ме подлудява! Май вече цяла година не съм се наспивал нормално!

— Намекваш, че трябваше да извършим убийството напълно неприкрито ли? Неблагоразумно… Крайно неблагоразумие! — Фенринг зае мястото му зад пулта и настрои системата да следи автоматично хайлайнера. — Търпение, господарю принц. Преди да споделя плана си с теб, беше готов да чакаш десетилетия. Какво са годи-на-две пред продължителността на бъдещото ти царуване?

Шадам го избута и надникна през космоскопа, за да не поглежда съзаклятника си в очите.

— Щом веднъж задвижихме нещата, иска ми се баща ми да умре колкото се може по-скоро. Не ми оставяй прекалено много време да умувам и да съжалявам за решението си! Ще се задуша, преди да съм седнал на Трона на Златния лъв. Предопределен съм да властвам, Хазимир, но някои вече шепнат, че това никога нямало да ми се случи. Затова ме е страх да се оженя и да имам деца.

Дори и да бе очаквал Фенринг да разсее опасенията му, неговият приятел го разочарова. Проговори след доста дълго проточило се мълчание.

— Н’кий е измислена именно като бавна отрова. Работихме упорито, за да успеем, а твоето нетърпение може само да ни навреди. По-прибързаните ни постъпки биха събудили подозрения в Ландсрада, хм-а-а… Ще се вкопчат в някакъв повод, за да отслабят твоята позиция…

— Аз съм наследникът на династията Корино! — дрезгаво зашепна Шадам. — Как тъй ще оспорват правата ми?

— Но ще наследиш трона заедно с целия натрупан товар — задължения, раздори, предубеждения… Не се заблуждавай, приятелю. Императорът е само една от по-устойчивите сили, от които е изтъкана крехката паяжина на нашата Империя. Ако всички останали династии се обединят срещу нас, дори прехвалените легиони от сардаукари на баща ти може да не се окажат чак толкова непобедими. Такъв риск е недопустим.

— Когато аз стана император, ще укрепя властта си. Ще добавя и няколко по-остри зъба към кухата титла!

Фенринг поклати глава с неискрена печал.

— Готов съм да заложа пълен лихтер с най-фината кожа от мъхнати китове, че повечето ти предшественици са се заричали същото пред съветниците си още от Великия бунт, та чак досега. — Той въздъхна и присви очи. — Дори при минималния срок на въздействие за такова количество н’кий ще чакаш поне още една година… затова се успокой. Утешавай се с все по-явните признаци на остаряване у баща ти. И му напомняй да си пие меланжовата бира.

Вкиснатият Шадам пак се вторачи през фазовата оптика в емблемите на Икс и Космическото сдружение върху корпуса на хайлайнера. Трюмът сигурно беше препълнен с флотилии от фрегати на различни династии, товари на ПОСИТ и скъпоценни попълнения за библиотеките на Уалах IX.

— Между другото в този кораб има един интересен пътник — подхвърли Фенринг.

— Нима?

Хазимир скръсти ръце пред тесния си гръден кош.

— Наглед най-обикновен продавач на пунди-ориз и корени от чикарба, отправил се към една от междинните станции на тлейлаксианците. Носи твоето послание до техните Майстори. Предлагаш им среща, за да обсъдите неподлежащото на разгласа имперско финансиране на голям проект, чиято цел е създаването на изкуствен заместител на подправката меланж.

— Нищо не съм им предлагал! — с погнуса избълва Шадам.

— Хм-а-а… Вече го стори, господарю принц. Ах, като си помисля за перспективата да се възползваме от техните нетрадиционни подходи! Идеята ти е чудесна! Ще покажеш на баща си колко си находчив.

— Хазимир, не прехвърляй вината върху мен. Ти го измисли.

— Значи не желаеш славата?

— В никакъв случай.

— Но все пак си настроен решително — изви вежди Фенринг. — Искаш да скъсаш със зависимостта от Аракис и да осигуриш на императорската династия собствен неизчерпаем източник на меланж, нали?

— Разбира се! — ядоса се кронпринцът.

— Значи тайничко ще доведем един тлейлаксиански Майстор, за да направи предложението на баща ти. Скоро ще научим докъде е готов да стигне старият Елруд.