Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Разглеждаме различните светове като генетични фондове, като източници на учения и учители, като извори на възможности.

Анализ на Бене Гесерит, Архиви на Уалах IX

Барон Владимир Харконен бе вършил по своя воля какви ли не гнусотии. Въпреки това принудата да се подчини на възмутителното искане го разгневяваше повече от всяко предишно неприятно положение в живота му. Сякаш нещо избиваше опората изпод неговите крака.

Как можеше непоносимата света майка да се държи толкова невъзмутимо… и самодоволно?

Скован от смущението, той отпрати чиновниците и стражите, за да отстрани от тази част на крепостта всички вероятни свидетели. „И къде е Рабан, когато трябва да ми е под ръка? Отишъл на лов!“ Върна се начумерен в личните си покои, без да протака повече. Мъчеха го киселини в стомаха.

От нервно напрежение пот избиваше по челото му, когато мина под украсената с резба арка и включи силовата защита. Ако угаси светоглобусите и се престори, че върши съвсем друго…

Олекна му, когато видя, че вещицата не си е свалила дрехите и не се е излегнала съблазнително на изцапаната постеля. Седеше си облечена както подобава на превзета бене-гесеритка и го чакаше. Само че устните й потрепваха във влудяващо снизходителна усмивка.

Прищя му се да премахне тази усмивка с нещо по-остро. Пое си дъх, ужасен от умението на неканената гостенка да го направи толкова безпомощен.

— Като компромис съм склонен — започна сопнато, за да покаже, че се владее — да ти предложа своята сперма. Сама се погрижи да забременееш. И това ще ви свърши работа. — Отметна надменно глава.

— Предложението е неприемливо, бароне — отвърна светата майка и седна още по-сковано на дивана. — Известно ви е какво повелява канонът. Не сме тлейлаксианци, отглеждащи потомството си в резервоари. В Бене Гесерит се придържаме към раждането единствено чрез естествени процеси, въпреки че вие едва ли ще разберете подбудите ни.

— Способен съм да разбера какво ли не! — изръмжа той.

— Но не и това.

Не бе очаквал да постигне нещо с увъртане.

— Имате нужда от харконски гени… Какво ще кажеш за племенника ми Глосу Рабан? Още по-добре е да отидеш при баща му Абулурд. Върви на Ланкивейл и зачевай колкото си щеш.

— И тези варианти са неприемливи — отсече Мохайъм, а студеният й поглед беше неумолим. — Бароне, не съм дошла да се пазаря с вас. Изпълнявам заповеди. Задължиха ме да се върна на Уалах IX с вашата дъщеря в утробата си.

— Но… ако аз не…

Тя го прекъсна с повелителен жест.

— Вече обясних какво ще се случи, ако откажете. Решавайте.

Спалнята му изведнъж се бе превърнала в чуждо и заплашително място. Той разкърши рамене, стегна бицепсите си. Беше в чудесна форма, силен и бърз. Инстинктите му подсказваха, че единственият начин да се отърве е да пребие тази жена, за да не го изнудва повече. Бе се наслушал обаче на разкази за бойните умения на бене-гесеритките, особено за стъписващите техники с крака, които владееха… В ума му се мярна обезсърчаващото съмнение дали при сблъсък с тази вещица именно той ще бъде победител.

Светата майка стана и безшумно прекоси стаята, за да седне предпазливо на разхвърляното легло.

— Ако това ще ви утеши донякъде, не ми е по-приятно, отколкото на вас.

Мохайъм вече бе дала осем дъщери на Бене Гесерит. Всичките й деца бяха отгледани от други сестри на Уалах IX или в центровете за подготовка на различни планети. Нито веднъж не се опита да научи какво е станало с тях. Бене-гесеритките не постъпваха така. По същия начин, щеше да се отнася и към дъщеря си от барон Харконен.

Както много други напреднали в подготовката си сестри Мохайъм владееше способността да управлява точно и най-недоловимите телесни процеси. За да се превърне в света майка, тя трябваше да промени биохимията на организма си, за да е в състояние да преобразува отрова, разширяваща обсега на съзнанието. Едва тогава бе успяла да-проникне навътре в себе си към далечните отгласи на смесилите се в нея кръвни линии, за да чуе гласовете на прародителките — шумния призрачен живот на Другите Памети.

Можеше да подготви правилно органите си, да предизвика овулация във всеки избран от самата нея момент и дори да предопредели пола на зародиша още при проникването на сперматозоида в яйцеклетката. Бене Гесерит искаше от нея дъщеря на Владимир Харконен и Мохайъм щеше да я роди.

Имаше достъп до ограничени сведения за многообразието от размножителни програми и не знаеше защо Сестринството се нуждае от това конкретно съчетание на гени, защо са избрали именно нея и защо никой друг от династията Харконен не е подходящ за баща на детето. Просто изпълняваше дълга си. За нея баронът беше инструмент, донор на сперма, който също беше длъжен да изпълни отредената му роля.

Вдигна полите на черната си дреха и се отпусна по гръб върху леглото. Пъхна възглавница под тила си и го погледна.

— Хайде, бароне, да не губим повече време. В края на краищата искаме от вас незначителна дреболия. — Нарочно се вторачи в слабините му и той се изчерви от гняв. Мохайъм продължи кротко: — Мога и да засиля удоволствието ви, и да го потисна напълно. Резултатът за нас ще бъде един и същ. — Усмихна се с тънките си устни. — Мислете за скритите си запаси от меланж, които ще имате, без императорът да научи за тях. — Гласът й изстина. — Или се опитайте да си представите как ще постъпи старият Елруд с династията Харконен, ако открие, че го мамите отдавна.

Лицето на барона се разкриви, той разпаса халата си и пристъпи непохватно към леглото. Мохайъм затвори очи и зашепна бене-гесеритски благослов, за да се успокои и съсредоточи върху обмяната на веществата си.

Владимир Харконен беше далеч по-отвратен, отколкото възбуден. Изобщо не му се гледаше голотата на вещицата. За щастие тя остана почти облечена, както направи и той. Помогна с ръце на пениса му да се втвърди достатъчно. Баронът също затвори очи по време на чисто механичния акт. Нямаше друг избор, освен да си припомня предишни удоволствия — болката на измъчваните, властта… Всичко, което му помагаше да не участва съзнателно в противното сношение с тази жена.

Би било нелепо да се каже, че се любеха — това беше изпълнен с отегчение ритуал между две тела, за да смесят генетичния си материал. Трудно можеше да се нарече дори сексуален акт.

Но Мохайъм получи каквото искаше.

 

 

Пайтър дьо Врие се долепи незабелязано до еднопосочното стъкло. Като ментат умееше да се плъзга подобно на сянка, да надзърта невидим. Открит още в древността закон на физиката гласеше, че самото наблюдение променя наблюдаваните параметри. Но способният ментат знаеше как да се взира и в голямото, и в малкото, без да се издава пред обектите на проучването си.

Често гледаше оттук сексуалните лудории на барона. Понякога му се гадеше от гледката, случваше се да види и нещо интересно… а от време на време даже заимстваше приумиците на Владимир Харконен.

Не откъсваше поглед от мъничките отвори, за да не пропусне нито една подробност от принудителното сношение на барона с бене-гесеритката. Взираше се развеселен в господаря си, радваше се на унижението му. Жалко, че нямаше време да донесе и записващото устройство, за да си пуска забавното зрелище отново и отново.

Още когато чу за какво настоява вещицата, Дьо Врие не се усъмни и за миг в крайния резултат. Сестринството се бе постарало да позволи на барона само ролята на пешка, без да му остави дори нищожна възможност за съпротива.

„Но защо?“

Дори могъщият ум на ментат не му помагаше да разбере какво се стреми да изтръгне Бене Гесерит от династията Харконен и защо толкова са се настървили да имат нежеланото от господаря му дете. Тази наследственост не беше чак толкова изключителна, нали?

Засега се задоволи просто да гледа представлението.