Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Те проявяват много успешно изтънчените си умения в съчетанието между наблюдателност и събиране на данни. Информацията е тяхната разменна монета.

Имперски обзор за Бене Гесерит, използван с учебни цели

— Това прави потресаващо впечатление — промълви сестра Марго Рашино-Зий, взирайки се в огромните здания около гигантския овал на Площада на Империята и Ландсрада. — Пиршество за всички сетива.

След толкова години на облачния, простичък свят Уалах IX очите й вече смъдяха от прекаленото изобилие на гледки.

Освежаваща мъглица се стелеше от фонтана насред площада — смайваща художествена композиция, издигаща се на стотина метра. Самият фонтан имаше формата на спирална мъглявина, осеяна с твърде големи планети и други небесни тела, които пръскаха ароматни струи в неизброими цветове и оттенъци. Ярките тесни лъчи на прожектори се отразяваха от водата и създаваха шарени дъги, танцуващи беззвучно във въздуха.

— О, да, виждам, че за пръв път идвате на Кайтен — небрежно вметна кронпринц Шадам, който вървеше до прекрасната русокоса бене-гесеритка.

Охраната от сардаукари пристъпяше по-назад. Явно смятаха, че са достатъчно близо, за да предотвратят всичко, което би могло да сполети наследника на трона. Марго потисна усмивката си. Винаги я развеселяваше склонността на хората да подценяват Сестринството.

— Виждала съм това и преди, повелителю. Но възхищението ми от чудесната столица на Империята не отслабва.

Облечена в малко корава нова черна роба, Марго крачеше между Шадам и Хазимир Фенринг. Не бе опитала да прикрие някак дългата си златиста коса, свежото лице и чистата си хубост. Мнозина си представяха Бене Гесерит като сборище на престарели вещици в мрачни одеяния. Но сред сестрите не бяха рядкост зашеметяващо красивите жени като Марго Рашино-Зий. С отмерено освобождаване на феромони от тялото си и подбрани похвати във флирта тя можеше да превърне своя пол в оръжие.

Но не тук и сега! Сестринството имаше други замисли за бъдещия император.

На ръст беше почти колкото Шадам и съответно доста по-висока от Фенринг. Следваха ги три свети майки, проверени и допуснати лично от Хазимир на разстояние, не позволяващо подслушване. Кронпринцът още не знаеше какво общо имат другите жени с тази среща, но Марго скоро щеше да разкрие причината.

— Трябва да видите тези градини нощем — отбеляза той. — Тогава водните струи са като метеорни потоци.

— Да — потвърди тя с лека усмивка. — Това е любимото ми място вечер. Идвах вече два пъти след пристигането си… докато очаквах тази лична среща с вас, повелителю.

Макар че Шадам се мъчеше да поддържа непринуден разговор с представителката на могъщите бене-гесеритки, Шадам не се чувстваше напълно спокоен. Всеки искаше нещо, всеки имаше собствени цели… и всяка група се опираше на увереността си, че може да разчита на връщане на услуга или пък притежава достатъчно сведения за изнудване, за да му повлияе… Фенринг се бе погрижил за неколцина подобни паразити, но на тяхно място със сигурност щяха да припълзят нови.

В момента притесненията му бяха свързани не толкова с Марго, колкото с все по-явното недоверие и разпри между Великите династии. Въпреки че лекарите от Сук не извършиха аутопсия, неколцина важни членове на Ландсрада повдигнаха неудобни въпроси за загадъчната смърт и проточилата се болест на Елруд. Съюзите се променяха. Изплащането на значителни данъци и такси от няколко богати светове беше забавено без задоволителни обяснения.

А тлейлаксианците се оправдаваха, че засега са все още далеч от добиването на обещания изкуствен меланж.

Днес Шадам и малкият му съвет от приближени трябваше да обсъдят отново нагряващата криза. Умуваха вече седмица. Продължителното управление На Елруд бе натрапило устойчивост (ако не и упадък) на Империята. Никой не помнеше как би трябвало да се осъществи по-спокоен преход към нова власт.

По всички светове въоръжените сили се укрепваха и бяха приведени в повишена бойна готовност. Сардаукарите на Шадам не бяха изключение. Шпионите се вряха навсякъде още по-напористо. Понякога кронпринцът се чудеше дали отстраняването на Акен Хезбан, доверения лорд-камерхер на баща му, не беше грешка. Сега Хезбан седеше в кабинетче с каменни стени насред един астероиден рудник, готов да се завърне и да поеме юздите, ако всичко потръгне от зле на по-зле. „Но на Аракис ще завалят студени дъждове, преди това да стане!“

Опасенията на Шадам го подтикваха да реагира болезнено на всичко, дори изглежда започваше да се поддава на суеверия. Дъртият лешояд беше мъртъв и сигурно страдаше в най-низшия ад, описан в Оранжевата Католическа Библия, докато синът му още усещаше неговата кръв по ръцете си…

Преди да излезе от двореца за срещата със сестра Марго, той, без да се замисли, сграбчи някакво наметало. Искаше да се опази от въображаемия утринен хлад. Златотьканата дреха висеше в гардероба до още много други, които не бе обличал. Чак сега си спомни, че баща му я предпочиташе.

По кожата му сякаш плъпнаха мравки. Потрепери от допира на мекия плат. Златната верига на врата му стягаше като примка.

„Ама че нелепост.“ Неодушевените предмети не носеха духовете на мъртвите и не можеха да му навредят. Опита се да прогони страха. Бене-гесеритката непременно щеше да разгадае притесненията му. Не биваше да дава такава власт в ръцете й.

— Харесва ми този стил — изрече Марго. — Доколкото ми е известно, почти всичко е направено по волята на вашия прадядо Вутиер Корино II?

— А, да… Вутиер е бил голям почитател на изкуството — смънка Шадам. Сдържа се с усилие да не захвърли наметалото. Отсега нататък ще носи само собствените си дрехи! — Вярвал е, че зрелищността без топлота или вдъхновение е лишена от смисъл.

— Моля ви, сестро, кажете вече за какво сте дошли — обади се Фенринг, забелязал смущението на приятеля си, но изтълкувал го погрешно. — Времето на кронпринца е скъпоценно. Много неща се объркаха след смъртта на императора.

Шадам и Фенринг не бяха останали напълно извън подозрение, ако се съдеше по плъзналите слухове. Кронпринцът трябваше да укрепи веднага позициите си, иначе можеше да последва война между династията Корино и Ландсрада…

Марго беше настояла неотстъпчиво да обсъди с него особено важен въпрос. Възползвала се бе от незабележимото, но всепроникващо влияние на Бене Гесерит и скоро си уговори частна аудиенция с Шадам, въпреки че незапълнени с работа и срещи бяха само сутрешните му разходки. Отделяше това време за спокоен размисъл („и скръб за тежката загуба“, както внушаваше Фенринг на придворните).

Марго се усмихна на мъжа с тясното лице и сиво-зелените й очи го огледаха внимателно.

— Хазимир, знаеш какво искам да обсъдя с твоя приятел — промълви тя толкова фамилиарно, че наследникът на трона се стъписа. — Не го ли подготви?

Фенринг нервно завъртя глава и Шадам забеляза колко по-мек става той в присъствието на тази жена. Не изглеждаше смъртно опасен както обикновено. Марго Рашино-Зий явно бе прекарала доста часове в разговори и спорове с Хазимир. Кронпринцът долавяше някаква привързаност или поне взаимно уважение между двамата. „Не е за вярване!“

— Хм-а-а… Сестро, според мен от вашата уста ще прозвучи по-приятно. Повелителю, прелестната Марго ще ви направи интересно предложение. Според мен е добре да я изслушате.

Бене-гесеритката се беше вторачила доста особено в Шадам. „Почувствала ли е тревогата ми? Досетила ли се е за причината?“

Тя хвана дланите му. Пръстите й бяха приятно топли и меки. Щом надникна в очите й, в него се разля спокойствие.

— Повелителю, имате нужда от съпруга — започна Марго, — а Бене Гесерит може да осигури на вас и на династията Корило най-подходящата избраница.

Шадам се сепна и издърпа ръцете си. Вторачи се във Фенринг, който му се усмихна насилено.

— Скоро ще бъдете коронясан за император — продължи бене-гесеритката. — Сестринството може да ви помогне в укрепването на вашата власт, и то повече от какъвто и да било съюз с някоя от Великите династии в Ландсрада. Вашият баща е вземал за съпруги жени от родовете Мутели, Хагал и Еказ, а майка ви е била от Хасика V. Но в тези трудни времена според нас ще спечелите най-голямо предимство, ако свържете трона си с мощта и разнообразните възможности на Бене Гесерит.

Говореше уверено и убедително. Шадам видя, че другите сестри внимателно ги наблюдават. Сардаукарите стояха точно там, където шепотът на фонтана им пречеше да чуват, но дебнеха, застинали като статуи. Отново се взря в съвършеното лице на Марго и изпита хипнотизиращото й обаяние. Тя го изненада, като изви глава към придружителките си.

— Обърнете внимание на жената в средата, тази с бронзовия цвят на косите.

Посочената бене-гесеритка пристъпи напред. Кронпринцът присви очи. Преценяваше чертите на кроткото лице. Дори от няколко метра му се стори много привлекателна, макар красотата й да не беше смайваща. Жалко, не приличаше на Марго, но пък изглеждаше млада и свежа.

— Тя е Анирул, бене-гесеритка с таен ранг.

— И какво означава това?

— Само една от обичайните титли в Сестринството, повелителю. Няма никакъв смисъл извън нашия Орден и не би засегнала вашите задължения като император. — Марго помълча за миг. — Достатъчно е да знаете, че Анирул е една от най-съвършените сред нас. Ние ви я предлагаме за съпруга.

— Просто така?

— Сам знаете какво влияние има Бене Гесерит. Можем да действаме и зад кулисите, за да изгладим вашите противоречия с Ландсрада. Това ще ви развърже ръцете поне в началото на царуването. Ще си осигурите свое място в историята. Не един от прадедите ви е правил същия избор и е извличал голяма полза. — Сиво-зелените очи се загледаха право в неговите. — Повелителю, известно ни е какви затруднения изпитвате в момента.

— Да, да, всичко казано от вас е вярно…

Шадам се озърна към Фенринг, като че чакаше някакво обяснение от него. После махна с ръка на Анирул да дойде по-наблизо. Сардаукарите от охраната се спогледаха неуверено.

А погледът на Марго стана по-непреклонен.

— Повелителю, вие сте най-овластеният човек във Вселената, но политически се крепите на равновесието между Съвета на Ландсрада, Космическото сдружение и Бене Гесерит. Бракът ви с една от нашите сестри ще бъде взаимно изгоден.

— Освен това, господарю — с официален тон подхвана Фенринг, а очите му изглеждаха по-огромни от всякога, — съюзът с някоя от Великите династии би бил… обременен с проблеми. Другите родове могат да се почувстват пренебрегнати, и дори отхвърлени. Тъкмо сега нямаме нужда от бунт.

Макар предложението да беше неочаквано за Шадам, то веднага му допадна. Едно от отегчително повтаряните правила на неговия баща беше, че властникът трябва да се вслушва в интуитивния си усет. А проклетото наметало сякаш смазваше раменете му с тежестта си. Може пък вещерските дарби на Сестринството да го опазят от злите сили, витаещи в двореца…

— Тази ваша Анирул е чаровна.

Той отново се вторачи в жената, застанала със сведен поглед на пет крачки от него.

— Повелителю, да разбирам ли, че ще обмислите предложението ни? — почтително попита Марго.

— Да го обмисля ли? — засмя се кронпринцът. — Вече го сторих. В моето положение човек трябва да решава бързо и без колебания. — Изгледа многозначително Фенринг. — Не е ли така, Хазимир?

— Хм-а-а… Не е едно и също да избирате нова дреха и съпруга.

— Забележката ти е смислена само на пръв поглед. Но й липсва типичното ти хитроумие. Както виждам, вече си се сприятелил със сестра Марго, освен това доста се постара да уредиш тази среща, след като си знаел какво ще ми предложи тя. Затова съм принуден да предположа, че одобряваш идеята на Бене Гесерит.

Фенринг се поклони.

— Решението е изцяло ваше, повелителю, независимо от личното ми мнение или отношението ми към тази прекрасна жена.

— Тъй да бъде. Отговорът ми е… да. — Светата майка Анирул също го чу, но дори не се усмихна. — Е, Хазимир, какво ще кажеш, добър избор ли направих?

Фенринг не бе свикнал да го сварват неподготвен и се прокашля два-три пъти, докато подреди мислите си.

— Дамата е надарена с най-похвални качества и ще бъде безупречна съпруга. А Бене Гесерит е желан съюзник, особено в наситен с трудности преходен период…

Кронпринцът се разсмя.

— Говориш като някой от нашите дипломати. Искам да чуя „да“ или „не“, без всички тези увъртания.

— Да, господарю. Нямам никакви съмнения. Сестра Анирул е с чудесен произход и характер… Е, малко е младичка, но пък рано помъдряла. — Фенринг стрелна с поглед Марго. — Увериха ме, че може да ражда…

— Наследниците на короната ще струят като поток от утробата й — подсмихна се русата бене-гесеритка.

— Що за мила картинка! — отново се засмя и Шадам. — Доведете я, искам да се запозная с нея.

Марго вдигна ръка и Анирул побърза да застане до кронпринца. Другите две бене-гесеритки си зашепнаха оживено.

Шадам се взря отблизо в жената. Бъдещата му съпруга имаше изящни черти. Забеляза първите мънички бръчици около гълъбовите очи, но стройното й тяло преливаше от младежка жизненост. Все още стоеше със сведена глава и бухнала бронзова коса. Лукаво го погледна за миг и пак се извърна.

— Повелителю, току-що взехте едно от най-разумните решения в живота си — увери го Марго. — Властта ви ще има непоклатима опора.

— Както имаме и повод за празненство с цялата пищност, на която е способна Империята — подхвърли кронпринцът. — Всъщност смятам да оповестя на всички, че брачната церемония ще се състои в деня на коронацията.

Фенринг грейна.

— Приятелю, значи ще уредим най-приказното представление в цялата вселенска история!

Шадам и Анирул се спогледаха с усмивка и за пръв път докоснаха ръцете си.