Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за вълшебниците — притежатели на пауна, тръбата и летящия кон

Говори се, че в стари времена живял велик цар — могъщ и страховит. Той имал три дъщери, които блестели с хубостта си като разцъфтели градини. Имал и син — същински кръглолик месец. Един ден при царя влезли трима вълшебници. Първият носел златен паун, вторият — медна тръба, а третият — кон от слонова кост и абанос.

— Какви са тези предмети и каква е ползата от тях? — попитал царят.

Притежателят на пауна отвърнал:

— Ползата от този паун е следната: на всеки кръгъл час от денонощието той размахва криле и с крясък оповестява колко е часът!

Притежателят на тръбата рекъл:

— Ако тази тръба се постави над градските порти, ще служи вместо пазач — появи ли се враг, тя веднага затръбява!

Притежателят на коня казал:

— Господарю, ползата от този кон е, че щом го яхнеш, може да те отведе, в която страна пожелаеш.

Царят накарал да подложат на изпитание пауна. Той се оказал такъв, какъвто го бил описал неговият притежател. Накарал да проверят и тръбата. Тя също се оказала достойна за доверие. Тогава царят попитал двамата вълшебници.

— Имате ли някакви желания към мен?

— Искаме да ни ожениш за две от дъщерите си! — отговорили те.

Пред царя се изправил и третият вълшебник, притежателят на коня.

— Царю! — рекъл — Възнагради и мене, както възнагради моите другари.

— Искам първо да изпитам и твоето изобретение!

Тогава пред царя се изправил царският син и рекъл:

— Тате, аз ще яхна този кон, за да видя колко чини!

Възседнал той коня, смахмузил го, но конят не се помръднал от мястото си.

— Вълшебнико, къде е прехваленият бърз бяг на твоя кон? — попитал царят.

Вълшебникът посочил винта за вдигане във въздуха и му казал:

— Завърти този винт!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син завъртял винта и конят полетял към облаците. Царският син се изплашил и почнал внимателно да го оглежда. Забелязал на дясната му плешка нещо, което му заприличало на петльова глава. Същото видял и на лявата.

— Спасението ми ще да е само в тези две ръчки! — рекъл си той.

Дръпнал ръчката на дясната плешка, но конят полетял по-бързо и се издигнал по-високо. Царският син натиснал другата ръчка. Движението на коня се забавило и той почнал да се спуска плавно и предпазливо към земята.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син разбрал ползата от коня. След като го подложил на всевъзможни изпитания, той се приближил до земята и почнал да оглежда страни и градове — невиждани и непознати. Видял и един приказно красив град, който се намирал сред зелен оазис. Почнал да кръжи над него. Денят отивал към заник и слънцето се скривало зад хоризонта. Царският син си рекъл: „Едва ли има по-сгодно място за нощувка! Тази нощ ще преспя тук, а утре ще си ида у дома. Ще разкажа на близки, роднини и на баща си всичките си патила, ще им опиша чудните гледки, които видях!“ Почнал да дири място, където да слезе незабелязано. Съзрял насред града огромен дворец, опасан с дебела крепостна стена с високи бойници. Конят се спуснал надолу и стъпил на покрива. Царският син скочил от гърба му, седнал на покрива и почакал, докато всички заспят. Бил много гладен и жаден, че не бил вкусвал нищичко, откакто се бил разделил с баща си. Оставил коня и тръгнал да дири нещо за ядене. Видял стълба. Спуснал се по нея и стигнал до двор, постлан с мраморни плочи. В двореца нямало жива душа.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син съзрял да се приближава някаква светлинка. Задавали се няколко робини. Сред тях вървяла тънка и стройна девойка — месечина ясна, досущ като словата на поета:

Нечакана в нощта изплува наполовина —

на хоризонта тъмен блестяща месечина.

        Тя стройна е! Сред людете на нея равна няма

        по красота и блясък, по хубост преголяма.

Извиках, щом видях я, от радост засиял:

„Велик да си, о, боже, Адам от кал създал!“

        Да я опазя искам със тая клетва свята:

        „Пази ми я, о, боже, създател на зората!“

Тя била дъщеря на тамошния цар. Баща й толкова много я обичал, че й бил построил дворец. Всеки път, когато тревога обхващала сърцето й, тя идвала в него да прекара няколко дни, а после отново се връщала при баща си. Същата вечер тя била решила да се поразведри със своите робини. Придружавал ги и един евнух, препасан с меч. Щом влезли в двореца, те го постлали с килими, запалили благовония и почнали да се веселят. Тогава царският син нападнал евнуха и го повалил на земята. Взел му меча, спуснал се и към робините на царската дъщеря и ги разпилял като пилци. Когато царската дъщеря видяла прелестта и красотата на нападателя си, рекла му:

— Сигурно ти си оня, който вчера поиска ръката ми от баща ми, но той ти отказа под предлог, че си бил грозен!

Няколко дни преди това синът на царя на Индия бил поискал ръката на тая принцеса, но баща й отхвърлил предложението му, защото младежът бил много грозен. Тя си помислила, че пред нея стои именно той, прегърнала го, целунала го в устата и полегнала до него. Но робините й рекли:

— Господарке, това не е човекът, който поиска ръката ти от баща ти! Оня беше грозник, а тоя е хубавец!

Отишли при поваления евнух и го свестили. Той скочил уплашен, потърсил меча си, но не го намерил. Видял, че царската дъщеря, която трябвало да пази, си говори с някакъв младеж. Приближил се и го попитал:

— Господарю, ти човек ли си, или си джин?

— Тежко ти, робе! — отговорил царският син. — Аз съм зетят на царя. Той ми даде ръката на дъщеря си и ми заповяда да легна при нея!

— Господарю — рекъл евнухът, — ако наистина си човек от плът и кръв, то царската дъщеря е само за тебе!

Сетне търтил при царя, който го попитал:

— Каква беда те сполетя, човече? Говори бързо и ясно!

— Царю всемогъщи — отвърнал евнухът, — тичай да спасяваш дъщеря си! Тя е в плен на шейтан, преоблечен като царски син!

Царят тръгнал към дъщеря си и заварил робините объркани. Попитал ги:

— Какво се е случило с щерка ми?

— Милостиви царю — отвърнали те, — докато си седяхме с нея, ненадейно ни нападна момък прекрасен като месец. Държеше меч в ръка. Попитахме го кой е, а той заяви, че ти си му дал ръката на дъщеря си.

Царят повдигнал завеската и видял царския син да седи с дъщеря му и да си говори с нея. Не могъл да сдържи яда си и се нахвърлил върху им с меч.

— Това ли е баща ти? — попитал царският син царската дъщеря.

— Да, това е татко! — отвърнала тя.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син скочил, грабнал меча си и надал грозен вик. Царят се стъписал и разбрал, че момъкът е по-ловък от него. Затова втъкнал меча си в ножницата и попитал:

— Момко, ти човек ли си, или си джин?

— Ако не беше по-стар от мен и не обичах щерка ти, бих пролял нечестивата ти кръв! — отговорил царският син. — Аз съм потомък на хосроевите царе. Ако поискат, те могат да превземат царството ти и да разпилеят богатството ти.

Царят се уплашил и му рекъл:

— Ако наистина си царски син, за какъвто се представяш, защо проникна в двореца ми без разрешение? Защо излъга дъщеря ми, че си й съпруг? Защо й каза, че съм ти дал ръката й? Не знаеш ли, че ако заповядам, войската ми ще те погуби?

— Удивен съм от думите ти! — отвърнал царският син. — Къде ще намериш за дъщеря си по-подходящ мъж от мен? Виждал ли си някой по-сърцат, по-богат и по-могъщ?

— Кълна се в Аллаха, не съм! — отвърнал царят. — Но бих искал да те оженя за нея по закон! Ако ви оженя тайно, ще се опозоря!

— Правдиви слова изрече, царю! — рекъл царският син. — Но ако воините ти ме убият, както ме заплаши, ще се покриеш с позор! Затова постъпи така, както ще ти предложа! Утре сутринта аз ще се изправя пред тях! Колко са на брой?

— Броят им ще бъде четирийсет хиляди конници без робите, които притежавам, и без телохранителите, които също са четирийсет хиляди!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син казал на царя:

— Щом се развидели, строй войската си и кажи на воините си: „Този човек ще получи от мен ръката на дъщеря ми, при условие че се срази с всички вас едновременно! Той твърди, че ще ви надвие и че вие не можете да го победите!“ Сетне ме остави да се бия с тях. Ако ме убият, честта ти ще остане неопетнена! Ако победя, ще приемеш да ти стана зет!

Царят харесал предложението, макар че мисълта за предстоящия бой с цялата му войска го ужасила. Везирът свикал военачалниците и им заповядал да възседнат конете си и да излязат готови за бран.

Ето че се зазорило. Царят заповядал войниците да възседнат конете. Предложил на царския син един от най-добрите си коне. Но той му рекъл:

— Царю, твоите коне не ми харесват! Ще възседна само оня кон, с който дойдох в царството ти.

— А къде е твоят кон? — попитал царят.

— В двореца ти! — отвърнал царският син.

— На кое точно място?

— На покрива.

— Ти май си полудял! Може ли кон да стои на покрива на двореца?

Но царският син настоял на своето и царят заповядал на един от своите хора да свали коня на госта от покрива на двореца.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато донесли коня на царския син при царя, всички хора се стълпили да го гледат. Чудели се и се маели. Възхищавали се на майсторската му изработка, на изящното му седло, на прекрасните му юзди. Царят също го харесал. Сетне попитал:

— Момко, това ли е твоят кон? Можеш ли да го възседнеш?

— Ще го възседна само когато войниците ти се отдалечат от него — заявил царският син.

Царят заповядал на войниците да се отдалечат от коня. Царският син го възседнал и завъртял ръчката за вдигане във въздуха. Конят полетял към небесата.

— Хванете го! — закрещял царят.

— Царю милостиви — ахнали везирите, — може ли някой да хване летяща птица? Не виждаш ли, че този човек е коварен магьосник, от който те отърва самият Аллах?

Като разбрал, че царският син го е надхитрил, царят се върнал в двореца си, отишъл при дъщеря си и й разказал какво се било случило с царския син на бранното поле. Тя силно се опечалила, разболяла се тежко и легнала на постеля. Като я видял болна и сломена, баща й я притеглил до гърдите си и рекъл:

— Дъще, възхвалявай великия Аллах, че ни отърва от този хитър магьосник!

Взел да й разказва как царският син се издигнал във въздуха, но тя заридала и рекла:

— Няма да кусна залък хляб и не ще пийна глътка водица, преди Аллах отново да ни събере.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят почнал да тъгува по дъщеря си. Както и да се опитвал да я приласкае, копнежът й по царския син все повече се усилвал.

А пък царският син от царските хора успял да научи имената на града, на царя и на неговата дъщеря. Градът се казвал Сана. Бързо литнал и стигнал до бащиния си дворец. Кацнал на покрива, оставил коня там, слязъл и се явил пред баща си. Царят станал, притиснал го до гърдите си. Царският син го попитал къде е майсторът на коня, а баща му рекъл:

— Вълшебникът лежи в затвора от деня, когато ти ни напусна.

Царският син заповядал да освободят вълшебника от затвора и да му го доведат. Той го дарил с разкошни одежди и му оказал големи почести. Царят обаче не го оженил за последната от дъщерите си. Вълшебникът силно се разгневил, съжалил, че напразно бил дал коня си, и разбрал, че царският син е разгадал тайната на летенето.

— Съветвам те — казал царят на сина си — да не се приближаваш до коня, нито да го яхаш! Ти не познаваш устройството му и само си въобразяваш, че можеш да го управляваш!

Царският син разказал на баща си за любовта си към царската дъщеря и за патилата си с баща й.

Призори младежът изтичал при коня и се метнал на гърба му. Завъртял винта и конят полетял. На сутринта баща му го потърсил, но не го намерил. Отишъл на покрива. Погледнал към сина си, който се бил издигнал високо във въздуха, и си казал: „Бога ми, ако момчето ми се върне здраво и читаво, ще взема този кон и ще го скрия, няма да го оставя в ръцете му, та да не се тревожа повече!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син спрял над град Сана и кацнал върху покрива на двореца. Промъкнал се в покоите на царската дъщеря. Тя лежала в постелята си, заобиколена от робини и гледачки. Щом чула гласа му, скочила, прегърнала го, почнала да го целува по челото и да го притиска до гърдите си. Царският син й рекъл:

— Любима, страшно ми липсваше през цялото време!

— Ти повече ми липсваше — отвърнала му тя — и ако се беше забавил още малко, сигурно нямаше да ме завариш между живите! Как ти даде сърце да ме напуснеш? Та мога ли да живея аз без тебе?

Царският син на свой ред рекъл:

— Ела с мен в моята страна и в моето царство!

— С най-голямо удоволствие! — казала тя.

Царският син се качил с нея на покрива, метнал се на коня, сложил я да седне зад гърба му, накарал я да се притисне до него и здраво я вързал за себе си. Завъртял винта и конят полетял. Робините запишели и хукнали да съобщят на баща й и майка й. Погледнал царят към небето и видял абаносовия кон с дъщеря му и царския син, който се издигал във въздуха. Царят се ядосал и се провикнал:

— Хей, царски сине! Заклевам те в името на Аллаха, имай милост, не ни разделяй с любимата ни дъщеря!

— О, неземна красавице, искаш ли да те върна при майка ти и баща ти? — попитал я царският син.

— Не, господарю! — отвърнала тя. — Искам да бъда с теб където и да си, защото те обичам повече от всичко на света, даже повече от тате и мама!

Царският син подкарал коня плавно и леко, за да й достави радост. Летял с нея, докато стигнал до града на баща си. Спуснал се в едни овощни градини, където обичал да се разхожда с баща си. Въвел я в любимата си беседка, спрял абаносовия кон до вратичката й. Заръчал на любимата да пази коня и й казал:

— Стой тука, докато при тебе дойде моят пратеник! Аз отивам да ти приготвя дворец и да ти покажа своето царство!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син оставил девойката, отправил се към града, явил се при баща си и му казал:

— Татко, доведох царската дъщеря! Оставил съм я в овощните градини. Дойдох да те уведомя за пристигането й, за да я посрещнеш и да й покажеш царството си!

Царят заповядал на поданиците си да украсят града, качил се на коня в най-празнични одежди и възглавил шествието на своите придворни. А царският син приготвил за бъдещата си жена покои от зелена, червена и жълта коприна, настанил там индийски, византийски и абисински робини, украсили стаята и с невиждани по своя блясък съкровища. Сетне тръгнал към овощната градина. Влязъл в беседката, но не намерил нито момичето, нито коня. Почнал да обикаля градината като обезумял. Разпитал пазачите дали не са забелязали да се е мяркал някой.

— Видяхме само персийския вълшебник! — отговорили те. — Събираше лековито биле!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син разбрал, че сигурно вълшебникът е похитил девойката.

* * *

Когато той я оставил в беседката, съдбата пожелала в градината да влезе персийският вълшебник, за да събира лековито биле. До ноздрите му достигнал аромат на мускус и благовония, които се разнасяли от царската дъщеря. Отправил се вълшебникът натам, стигнал до беседката и видял коня си пред вратичката. Почнал да го разглежда и се уверил, че е невредим. Поискал да се качи на него, но първо решил да надзърне в беседката. Съзрял вътре девойката и разбрал всичко.

— Кой си ти? — попитала царската дъщеря.

— Господарке, аз съм царски пратеник — отговорил той. — Царят ми заповяда да те пренеса в друга градина!

Царската дъщеря му повярвала и тръгнала с него.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че вълшебникът се качил на коня и сложил девойката отзад, завързал я за себе си и завъртял винта. Конят се раздвижил, затреперил и хвръкнал във висините. Летял, докато градът се изгубил от погледа му.

— Хей, ти! Нали уж си пратеник на царя! Къде остана царският син?

— Аллах да убие царския син! — отговорил вълшебникът. — Той ме измами!

— Тежко и горко ти! — възкликнала царската дъщеря. — Как смееш да нарушаваш заповедите на своя господар?

— Той не ми е никакъв господар! — рекъл вълшебникът. — Това беше само уловка. Този кон е мое творение! Царският син го похити от мен! Сега и конят, и ти сте мое притежание! Ще измъча душичката му, както той се опита да измъчи моята! Никога вече няма да стане господар на коня ми!

Девойката заплакала и заридала, а вълшебникът летял, летял и стигнал до страната на ромеите. Спуснали се на зелена поляна с много ручеи и дървеса близо до един град, управляван от могъщ цар. Случайно него ден царят бил излязъл да половува. Вълшебникът не усетил кога робите на царя връхлетели връз него и го хванали заедно с девойката и коня. Като видял грозния и отвратителен вълшебник и красивата девойка, царят я попитал:

— Хубавице, какъв ти се пада този старец?

— Той ме отвлече насила! — отговорила тя.

Царят заповядал да набият вълшебника. Били го, та едва не умрял. Сетне заповядал да го хвърлят в тъмница и отвел девойката и коня, без да знае на какви чудеса е способен.

* * *

След изчезването на любимата царският син се приготвил за път, взел пари и потеглил да я дири от страна в страна и от град на град. Тежко му било на душата. Навред разпитвал за абаносовия кон, но всеки запитан изпадал в недоумение. Стигнал чак до град Сана, но там заварил само баща й да тъгува за нея. По обратния път се отправил към страната на ромеите…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син попаднал в един хан. Видял неколцина търговци, които седели и си приказвали. Настанил се наблизо и чул един от тях да казва:

— Видях чудо невиждано! Бях тръгнал по търговия в един далечен край, в този и този град! — търговецът разказал всичко, което тамошните жители говорели за своя цар, за чуждата царска дъщеря, за вълшебника и за абаносовия кон.

Царският син се присламчил към търговците и почнал да ги подпитва внимателно. Най-сетне научил каквото го интересувало. Щом пукнала зората, момъкът потеглил на път. Вървял, що вървял, накрая стигнал до града. Пазачите при градските порти го спрели и го заразпитвали кой е, защо е дошъл тъдява и какви занаяти владее. Царският син отказал да им каже и пазачите го повели към затвора. Като видели хубостта и прелестта му, тъмничарите се смилили и го оставили да седи при тях. Донесли му храна и той се наял до насита. Те го попитали:

— От кои земи идеш?

— Аз съм от Персия! — отвърнал. — От страната на Хосроите!

Тъмничарите се разсмели и един от тях рекъл:

— Ех, ти хосроецо, какви ли приказки не съм чувал, но нивга не съм виждал по-голям лъжец от хосроеца, дето лежи тук в затвора!

— Няма по-грозен и по-отвратителен от него! — добавил друг тъмничар. — Царят го срещнал случайно, когато бил на лов. С него имало една девойка — ненадмината красавица, и някакъв великолепен кон от черен абанос. Сега девойката е при царя, той е влюбен в нея, но тя го отблъсква, сякаш е обладана от зли бесове. Ако онзи човек наистина е вълшебник, за какъвто се представя, непременно трябва да я излекува! Царят какво ли не прави, за да я изцери, но уви! А пък грозникът лежи сега тук, в тъмницата. По цяла нощ плаче и се вайка над горката си участ и не ни дава да спим!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че тогава на царския син му дошло на ум да поговори с вълшебника. Когато на тъмничарите им се доспало, той се промъкнал до килията на вълшебника и го чул да плаче:

— Каква тежка беда ме връхлетя заради злото, което сторих на царския син! Бог ме наказа, загдето похитих девойката! Така ми се пада! Полакомих се за нещо, дето не е за мойта уста лъжица! Който хвърчи нависоко, пада ниско!

— Докога ще плачеш и ще се вайкаш? — заговорил на персийски царският син. — Нима само ти си в тежко положение?

Вълшебникът почнал да се оплаква от мъките и страданията си и разказал всичко.

Щом се развиделило, тъмничарите извели царския син от затвора и го изправили пред царя, който го попитал:

— От кои земи идеш, как се казваш, какъв ти е занаятът и защо си дошъл в нашия град?

— Името ми на персийски е Хардже! — отговорил царският син. — Идвам от Персия! Обикалям страни и градове, за да трупам знания и опит. Видя ли някъде болен, начаса го изцерявам!

Царят му казал, че в двореца има една болна девойка, и добавил:

— Ако я изцериш, ще получиш от мен всичко, каквото пожелаеш!

— Аллах да укрепи десницата ти, царю! Обясни ми каква е болестта й! — царят му разказал всичко. — Милостиви царю, а къде е конят, който ти си заловил с вълшебника и девойката?

— Конят е при мен! Пазят го в една от стаите на двореца!

И царският син си рекъл: „Ще трябва първо хубавичко да огледам коня! Ако е цял и невредим — добре! Ако пък е повреден, ще измисля някоя хитрина, за да се измъкна“. Обърнал се към царя:

— Царю, позволи ми да видя коня! Може пък да открия в него тайната на изцелението на девойката! — казал той. Царят го завел при коня. Царският син внимателно го огледал и видял, че си е цял-целеничък. Много се зарадвал и рекъл: — Аллах да укрепи десницата ти, царю! Пусни ме сега да прегледам девойката! Ще се помоля преди това, та дано Всевишният ми помогне да я излекувам чрез коня!

Царят го отвел при девойката. Царският син я заварил да се мята и да се тръшка по земята — но тя се правела на луда, за да не се приближава никой до нея. Той веднага преценил какво трябва да се направи, и й казал:

— От нищо не се бой, слънце на дните ми! — заговорил я нежно и ласкаво, тя го познала, извикала тъй силно от радост, че чак й прилошало. Той доближил устни до ухото й и пошепнал: — Изкушение прекрасно, запази тайната, от която зависи животът ни, и се въоръжи с търпение!

Сетне напуснал стаята и се явил при царя радостен и щастлив:

— Милостиви царю — казал той, — с твоя помощ успях да разгадая болестта! Ела сега двамата да я навестим, прояви към нея внимание, стопли я с нежно обещание!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят отишъл при девойката. Тя целунала земята пред нозете му. Той не могъл място да си намери от радост и рекъл на царския син:

— Заслугата е твоя! Нека Аллах ти дари сполука!

— Пълното й изцеление — заявил царският син — ще зависи от следното: трябва да отидеш на мястото, където си срещнал девойката, да вземеш и абаносовия кон! Там аз ще изгоня от нея беса, ще го затворя и ще го убия!

Царят изпълнил заръката. Царският син заповядал да оставят девойката и коня на такова разстояние от царя, че той и войнството му едва да ги виждат. Сетне му казал:

— С твое разрешение искам да запаля благовония и да изрека своите заклинания! След това ще затворя беса! Сторя ли това, конят ще потегли и ще дойде при тебе!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че сетне царският син яхнал коня, поставил девойката зад себе си, накарал я да се притисне о него и я вързал за тялото си. След това завъртял ръчката и конят се издигнал в небето. Войниците гледали коня, докато се изгубил от погледите им. Царят чакал половин ден завръщането им. Като не се върнали, се отчаял и почнал горчиво да се кае, подбрал войската си и се прибрал в града. Там везирите го утешавали; докато забравил за девойката.

* * *

А пък царският син се упътил към града на баща си. Летял, що летял, накрая се спуснал на покрива на двореца. Настанил девойката там, отишъл при баща си и майка си и им съобщил, че е довел невестата си.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царският син вдигнал голям пир и поканил всичките жители на своя град. Те яли, пили и се веселили цял месец. След това отишъл при царската дъщеря и радостта от срещата им била голяма.

А пък баща му счупил абаносовия кон, за да не литне никога вече. Царският син написал писмо на бащата на девойката, в което му съобщил, че тя е при него, че се е оженил за нея и че тя се чувства много добре. Проводили писмото по важен пратеник, натоварен с много дарове. Пратеникът предал писмото и даровете. Царят на свой ред избрал скъп дар за зет си и му го изпратил по същия пратеник.

А когато царският син след смъртта на баща си поел управлението на държавата, се прославил като справедлив, мирен и благочестив цар. Всички живели доволно и честито, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва, близък от близък откъсва, дворци разрушава и гробовете с мъртви населява.