Хиляда и една нощ (202)

Приказка за търговеца Али Мисри

Разправят също, царю честити, че в Миср живял търговец. Имал безброй богатства. Казвал се Хасан. Аллах му дал син с прекрасен лик, когото нарекли Али Мисри. Научил Хасан сина си на Корана, науки, красноречие и литература. Но ето че бащата се разболял и когато смъртта наближила, извикал сина си и му казал:

— Синко, този свят е временен, а отвъдният е вечен! Всяка жива душа е осъдена да умре! Искам да ти дам съвет и ако го следваш, ще бъдеш сигурен и щастлив, докато дойде и твоят ред да се срещнеш с всевеликия Аллах! Но ако не го следваш, ще се сблъскваш с все повече трудности и ще съжаляваш, че не си ме послушал!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че бащата казал на сина си Али Мисри:

— Оставям ти безчет богатства! Дори да харчиш по петстотин динара на ден — няма да станат по-малко! Но, синко, ти трябва непрекъснато да възхваляваш Аллаха, да следваш делата на избрания от него пророк, мислите, които той ни е оставил в наследство, правилата, с които той разпорежда и забранява! Бъди настойчив, когато раздаваш блага! Трябва да се грижиш за бедните и нещастните и да избягваш лошите приятелства! Гледай благосклонно, особено към съпругата си, която е от знатен род! Тя носи дете в утробата си и дано Аллах те дари с праведно потомство!

Заплакал горчиво синът и рекъл:

— За бога, татко, ти сякаш че ми говориш на прощаване!

— Така е, синко! — отговорил бащата. — Аз си знам хала, а ти не забравяй съветите ми!

Целунал го синът, в този миг бащата се представил пред Аллах. Тежка скръб налегнала Али. Събрали се бащините му приятели и му помогнали да погребе баща си.

Известно време излизал само за да се помоли, всеки петък посещавал гроба на баща си, докато един ден дошли няколко негови връстници, все търговски синове и рекли:

— Докога ще живееш с тази твоя скръб? Оставил си и работа, и търговия, с приятели не се срещаш!

Заедно с тях бил проклетият дявол Иблис. Той им подсказвал зли мисли. Те го подмамили да излезе заедно с тях:

— Хайде, ще отидем до еди-коя си градина, ще се поразведриш там и ще те напуснат тъги и лоши мисли!

Всички се запътили към тази градина. Един бил донесъл обяд. Яли, пили и се веселили, после всеки се прибрал вкъщи. И още не се било съмнало, когато пак дошли при него:

— Хайде, тръгвай с нас в еди-коя си градина! Тя е по-хубава и по-приятна от вчерашната!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Али Мисри пак яхнал мулето си и се запътил с връстниците си към посочената градина. Един бил приготвил обяд и го донесъл заедно с голяма стомна силно вино. Нахранили се, налели от виното и казали на Али:

— Пийни си! Това премахва скръбта и връща радостта!

Дълго го убеждавали, докато накрая го склонили да пие. После всички се прибрали. Главата на Али се въртяла от виното и на този хал той влязъл при жена си.

— Какво си се променил такъв? — запитала тя.

— Днес се веселихме! — отговорил той. — Един донесе някаква течност, всички пиха от нея, пих и аз и сега ми се върти главата!

— Господарю, нима забрави съветите на баща си! — възкликнала тя.

— Ама това са все търговски синове! — отговорил той. — Те не са съмнителни приятели!

И така ден след ден той се събирал с тези приятели, сменяли едно място с друго, ядели, пиели и накрая му рекли:

— Ние всички се изредихме, сега дойде твоят ред!

— Така да бъде! — викнал той.

На другата сутрин донесъл всичко нужно за ядене и пиене, два пъти повече, отколкото те носели, докарал готвачи, прислужници и кафеджии. Отишли в голяма градина, цял месец изкарали в ядене и пиене, веселили се и слушали песни на неволници. В края на месеца усетил, че е похарчил доста пари, но Иблис му прошепнал:

— Да харчиш на ден колкото похарчи за месец — парите ти пак няма да се свършат!

И продължил да харчи така цели три години. Жена му го съветвала, напомняла му бащините съвети, но той не я слушал. Накрая се свършили всичките пари. Започнал да взема от скъпоценностите, да ги продава, докато накрая и те се свършили. Започнал да продава къщи и земи, докато и от тях нищо не останало. Изхарчил всичко. Останал му само домът, в който живеели. Започнал да кърти от облицовката мраморни плочи и греди, продавал ги, но пак изхарчил всичко. Накрая продал и къщата и похарчил последните пари. А онзи, който я бил купил, му рекъл:

— Къщата ми трябва! Търси си място за живеене!

Опомнил се Али, като видял, че му останала само жена му, която му била родила момче и момиче. Наел си едно ъгълче в някакъв обор и заживял там. Нямало дори с какво да се прехрани.

— Аз те предупреждавах! — казала жена му. — Как сега ще нахраниш децата ни? Иди и обиколи синовете на търговците, пък дано ти дадат нещо!

Дигнал се Али, обиколил приятелите си един по един, но всеки му обръщал гръб и му наговарял неприятни и обидни думи. Върнал се при жена си и казал:

— Нищо не ми дадоха!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че съпругата на Али отишла при съседката да изпроси нещо, за да хапнат.

Разказала й за всичко, което ги било сполетяло, а жената й дала всичко, от което имала нужда за цял месец напред. Мъжът й заплакал и казал:

— Щом имаш всичко това, аз ще се запилея нанякъде, пък дано всевишният Аллах ни избави от бедата!

Целунал той децата си, сбогувал се с жена си и тръгнал, накъдето му видят очите. Вървял, що вървял, стигнал до Булак и там видял кораб, който тръгвал за Думият. Слязъл от кораба, без сам да знае накъде е тръгнал. Видял друг кораб, пътуващ за Шам. Качил се на него и така от кораб на кораб се озовал в Дамаск. Там видял керван, който тръгвал за Багдад, и той тръгнал с него. Всевишният Аллах умилостивил душата на един търговец и той го хранил и поил, докато до Багдад останало един ден път. Точно тогава разбойническа дружина пресякла пътя на кервана, отнела им всичко, което имали, малцина се спасили. Али Мисри се затичал към Багдад и стигнал пред портите му по залез-слънце. Но не успял да влезе, само видял отдалече как стражите ги затварят.

— Пуснете ме при вас! — замолил се той.

Пуснали го стражите и го заразпитвали:

— Откъде си? Накъде си тръгнал?

— Аз съм от Кайро! — отговорил той. — Въртя търговия, имам стоки, роби и слуги! Изпреварих кервана си, за да подбера място да почна търговията си! Но ме погнаха разбойници, взеха ми мулето и всичко, което имах, едвам се спасих.

— Остани с нас до сутринта, пък утре ще си намериш място, което ти подхожда! — рекли му стражите.

Хапнали всички заедно и Али останал с тях до сутринта. После един от стражите го отвел при един багдадски търговец. Разказал му Али измислената си история, човекът повярвал, отвел го в дюкяна си, после го завел у дома си, дал му богата дреха от своите…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че търговецът викнал на един от робите си:

— Ей Масуд, покажи на този господин двете къщи! Която му харесва, дай му ключа й и се връщай!

Отишли в сокак с три къщи една до друга, нови, заключени. Отворил робът първата, огледали я, огледали втората и Али запитал:

— А тази третата, голямата, на кого е?

— И тя е на господаря ми! — отговорил робът.

— Ами отвори я да видя и нея!

— Не може! Тя е омагьосана! Който се засели в нея, умира! Дори не отваряме вратата, за да го извадим, ами се качваме на покрива на една от двете съседни и го изтегляме от там с ченгели. Господарят реши да не я дава на никой!

— Все пак отвори я, да я огледам! — казал Али и си помислил: „Нали точно това търся! Ще се настаня в нея, ще умра и ще се отърва!“

Робът отворил вратата, Али влязъл и видял къща, каквато не бил виждал, и казал:

— Избирам тази! Дай ми ключа!

— Не мога да ти го дам, преди да съм се посъветвал с господаря! — отговорил робът, отишъл при господаря и му рекъл: — Египетският търговец заяви, че ще живее само в голямата къща!

Отишъл търговецът при Али Мисри и му рекъл:

— Господине, нямаш ти нужда от тази къща!

— Не, само в нея ще живея и в никоя друга! — настоял Али.

— Тогава нека подпишем едно условие! Ако ти се случи нещо, аз не нося никаква отговорност!

— Щом искаш — дадено!

Довели свидетели от кадийството, Али написал условието, подписал го и търговецът си го взел и му дал ключа. Али влязъл в къщата. Посред вътрешния двор видял кладенец и до него — мех за вадене на вода. Спуснал го в кладенеца, напълнил го, измил се. Привечер робът му донесъл вечеря. Той запалил свещта, вечерял, отпуснал се и си помислил: „Хайде ставай и се качвай на горния кат, постилай си там — ще е по-добре, отколкото да спиш тук!“ Станал и се качил на горния кат. Постлал си, прочел си нещо от Корана и изведнъж чул, че някой го вика:

— Ей, Али, син на Хасан, да ти спусна ли златото?

— Че къде е това злато, дето ще ми спущаш? — запитал Али.

И още недоизрекъл думите си, когато върху него се излели като стрели от катапулт безброй златни динари — те се сипали, докато напълнили залата.

— Сега ме пусни да си ходя! — казал гласът. — Аз си свърших работата, дадох ти имането!

— Заклевам те в името на всемогъщия Аллах, кажи ми що за злато е това? — запитал Али.

— Това злато ти е предопределено от най-древни времена! — отговорил гласът. — Ние идвахме при всеки, който се заселваше на това място и го питахме: „Ей, Али, син на Хасан, да ти спусна ли златото?“ Щом се изплашеше от думите ни, разбирахме, че не е този, когото търсим, затова му чупехме шията. Когато ти се появи и те позовахме, стана ясно, че ти си стопанинът на златото, и затова ти го спуснахме. Ти имаш и още едно съкровище, в Йемен! Щом отидеш там, непременно да си го вземеш! Сега искам да ме пуснеш!

— За бога, няма да те пусна, докато не ми донесеш и онова в Йемен! — възкликнал Али.

— Ако ти го донеса, ще освободиш ли и мене, и неговия страж? — запитал джинът.

— Разбира се! И още — имам жена и деца в Кайро. Искам да ми ги доведеш тихичко, да са здрави и читави!

— Ще ти ги доведа с керван под паланкин, със слугите, свитата и съкровищата! — отговорил джинът и му поискал три дни срок.

Заоглеждал Али Мисри къщата, търсел къде да скрие златото. В един от ъглите видял плоча. Повдигнал я, влязъл вътре и видял голям хамбар, пълен с празни чували. Вземал чувал по чувал, пълнел ги със злато и ги вкарвал в хамбара. Когато събрал всичкото злато, върнал плочата на мястото й. После се върнал и заспал на скамейката зад вратата. Едва бил задрямал, когато някой почукал. Отворил — пред него стоял слугата. Щом го зърнал жив и здрав, робът се завтекъл при господаря си и му казал:

— Господарю, търговецът, който се настани в къщата на джиновете, е жив и здрав!

Господарят му, щом видял Али, го прегърнал и запитал:

— Какво направи Аллах с тебе?

— Само добро! — отговорил Али. — Постлах си горе в мраморната зала! Казах си нещо от Корана, спах до сутринта, измих се, помолих се, слязох и седнах на скамейката!

— Хвала на Аллаха, че си жив и здрав! — възкликнал стопанинът…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че стопанинът пратил на Али Мисри роби, мамелюци, неволници и покъщнина. Подредили те къщата от горе до долу, постлали я с най-хубави килими. Щом търговците узнали за идването му, взели го при себе си на пазара и запитали:

— Кога ще ти дойде стоката?

— След три дни ще влезе в града! — отговорил той.

Минали три дни и при него се появил стражът на първото съкровище.

— Ела и посрещни съкровището, което съм ти донесъл от Йемен заедно с близките ти! — рекъл той. — Част от него е в пари, а другата част са много стоки, натоварени на мулета, коне, камили и мамелюци — всички те са джинове!

Али отишъл при търговците и им казал:

— Да излезем и да посрещнем кервана със стоката ми! Заповядайте със семействата, за да посрещнем и семейството ми!

Изпратили те да извикат семействата им, спрели в някаква градина извън града и поседнали. И докато си приказвали, вдигнал се облак прах до небесата, а под него — керван с водачи, мулета, камили и роби, които вървели с песни и танци. Водачът му пристъпил към Али Мисри, целунал ръката му и рекъл:

— Извинявай, господарю, че се позабавихме! Искахме да влезем в града още вчера, но се уплашихме от дружина крайпътни разбойници и поизчакахме, докато Аллах ги отдалечи от нас!

Всички се проточили в дълга колона. Търговците се чудели на мулетата, натоварени със сандъци, жените им пък гледали с удивление дрехите на съпругата и децата на Али и си казвали:

— Такива дрехи няма дори багдадският цар!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че джиновете събрали всичко по складовете. Седнали всички весели и доволни, донесли най-хубави гозби и сладкиши, нахранили се, пили най-изискани питиета, после се измили с розова вода и благовония, накрая се прибрали по домовете си. Само стопанинът на къщата, в която заживял Али Мисри, останал при него и му говорел:

— Нека слугите вкарат мулетата и другия добитък в оборите!

— Те ще си тръгнат още тази нощ! — казал Али Мисри.

Той разрешил на джиновете, когато се мръкне, да си ходят. Сбогували се с него, напуснали града и полетели към своите краища. Когато стопанинът се прибрал у дома, Али отишъл при семейството си и запитал:

— Как живяхте през цялото време?

Разказала му съпругата за мъките, голотията и глада.

— А как дойдохте? — запитал той.

— Господарю! — отговорила тя. — Вечерта си легнах с децата и не усетих как някой ни вдигна и полетяхме. Нищо лошо не ни се случи! Кацнахме на място, подобно на бедуински стан! Видяхме там натоварени мулета и паланки. „Кои сте вие?“, запитах. „Какви са тези товари? Къде сме?“ „Ние сме слуги на търговеца Али Мисри!“, отговориха ми слугите. „Пратиха ни да ви вземем и да ви отведем при него в Багдад!“ „А близо или далече е този град?“, запитах. „Само една нощ път!“ После ни качиха в паланкина и още преди съмване бяхме тук!

— А кой ви даде тези дрехи? — запитал Али Мисри.

— Керванджията! — отговорила жена му. — Той отвори един сандък, извади от него тези дрехи, даде ми и ключа и ми рече: „Пази го и го дай на мъжа си!“

Тя извадила ключа, подала му го, а той запитал:

— Ще познаеш ли кой беше този сандък?

— Разбира се, ще го позная! — отговорила тя.

Двамата слезли в мазето и тя познала сандъка. Извадил Али ключа и отключил — вътре били ключовете на останалите сандъци. Заотварял сандък след сандък и заразглеждал скъпоценните накити, камъни и метали — съкровища, каквито нямат и царете. Пак ги заключил. Завел жена си при плочата с халката, отместил я, влезли вътре и той й показал какво има там.

— Откъде имаш всичко това? — запитала тя.

— Това е от божията щедрост! — отговорил той и й разказал всичко, както си било.

— Всичко това си получил благодарение на бащината ти молитва! — казала тя. — Преди да умре, той молеше Аллах, ако те хвърли в трудност, бързо да те измъкне от нея! За бога, господарю, не се връщай при съмнителните си приятели!

— Приемам съвета ти! — рекъл той. — Ще моля Аллах да отдалечи от нас лошите приятели! Нека следваме праведния път на неговия пророк!

Така заживял Али с жена си и децата си. Наел си дюкян, сложил за продажба някои скъпоценни камъни и метали, седял вътре и продавал. Станал най-личен между търговците в Багдад. Чул за него царят на Багдад и пратил човек да го повика. Взел той четири тепсии от червено злато, напълнил ги със скъпоценни камъни и метали, каквито никой не притежавал, явил се при царя и му казал:

— Царю честити, твоят роб ти носи дар и моли благоволението ти да го приемеш!

Поставил четирите тепсии пред него, открил покривалата им. Загледал се царят и видял скъпоценности, каквито никога не бил притежавал — те стрували цели хазни с пари!

— Приемам дара ти, търговецо! — казал той. Али целунал ръката му и си отишъл. Викнал царят големците на царството си и ги запитал: — Колко царе пожелаха ръката на дъщеря ми?

— Много! — отговорили те.

— А някой от тях носил ли ми е подобен дар?

— Не, защото никой не притежава нещо такова!

— По волята на Всевишния ще омъжа дъщеря си за този търговец! Какво ще кажете?

— Твоята повеля е закон! — отговорили първенците.

Царят показал на жена си тепсиите и я запитал:

— Това е от един египетски търговец, който е дошъл в града ни! Аз изпратих човек да го извика, за да се сприятелим, пък ако има някои скъпоценности — да ги купим за зестрата на дъщеря ни! Той донесе тези тепсии в дар! Сърцето ми се отвори към него и аз пожелах да му дам дъщеря си за жена! Ти какво ще кажеш?

— Това е божие и твое дело, царю честити! — отговорила царицата. — Да бъде онова, което е пожелал Аллах!

На другия ден царят събрал дивана си и наредил да доведат всички търговци на Багдад заедно с търговеца Али Мисри. Всички се събрали и той рекъл:

— Доведете кадията! — и когато кадията дошъл, продължил: — Кадия, запиши брака на дъщеря ми с търговеца Али Мисри!

— Извинявай, господарю и владетелю! — възпротивил се Али. — Не е правилно търговец като мене царски зет да става!

— Аз ти давам и везирство! — рекъл царят и начаса го направил везир.

Седнал Али в креслото на везира и рекъл:

— Царю честити, ти ми дари всичко това, но позволи ми да кажа нещо! Макар твоята благородна воля е да ме ожениш за дъщеря си, аз ще ти кажа, че трябва да я ожениш за моя син! — казал Али.

Изпратили един от мамелюците и той довел сина на Али. Царят открил, че той е по-хубав дори от дъщеря му.

— Как се казваш? — запитал го царят.

— Хасан се казвам, господарю мой султан! — отговорил момъкът, който бил четиринайсетгодишен.

— Запиши брака между дъщеря ми Хасна ал-Уджуд и Хасан — син на търговеца Али Мисри! — разпоредил се царят на кадията.

Така оженили двамата, а Али Мисри станал везир…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Али Мисри влязъл при жена си във везирска дреха, тя възкликнала:

— Това пък какво е?

Той й разказал за станалото и добавил:

— Царят омъжи дъщеря си за сина ни Хасан!

На сутринта царят наредил да вдигнат сватба. Празникът продължил цели трийсет дни. Когато царицата видяла зетя си, много го обикнала, много уважила и майка му. Царят наредил да вдигнат дворец за Хасан и той заживял в него с царкинята. Майка му стояла при тях по цели дни и рядко се връщала у дома си. Един ден царицата рекла на царя:

— Царю, майката на Хасан не бива да стои постоянно при сина си, пък да оставя везира сам, но не може и да бъде и през цялото време при везира, а да оставя сина си и снаха си сами!

— Разбрах те! — казал царят.

Наредил той до двореца на Хасан да се вдигне трети дворец — и на везира, за да се пренесе той в него. Прозорците на трите двореца били обърнати едни срещу други. Когато царят искал да поговори с везира си, или пеша сам отивал при него, или го викал при себе си да дойде пеша. Същото било за Хасан, жена му, майка му и царицата. Така живели те доста време, но ето че царят се разболял. Събрал той големците на държавата и им казал:

— Аз съм тежко болен! Искам всички до един да дадат съгласието си да закълна някого да бъде ваш цар, че да съм спокоен!

— Всички желаем цар да бъде твоят зет! — рекли те.

— Доведете ми утре най-главния кадия, всички големци, емири и везири, та всичко да бъде, както се полага!

На сутринта всички се събрали в дивана и царят казал:

— Велможи на Багдад! Кого искате за цар след смъртта ми? Искам в присъствието на всички вас да го закълна в царщината още докато съм жив!

— Всички сме съгласни това да бъде Хасан, везирският син! — отговорили събралите се.

— Щом така мислите, доведете го тук! — наредил царят.

Довели Хасан при царя, който рекъл:

— Хасане, всички велможи се договориха да те направят цар след смъртта ми! Искам да те закълна, преди да умра, че да сме свършили и тази работа!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Хасан целунал земята пред царя и рекъл:

— Владетелю! Че между емирите има много по-достойни от мене! Не ми възлагайте това тегло, царю!

— Искаме само тебе за цар! — викнали всички велможи.

— Но баща ми е по-възрастен от мене, не е правилно аз да стоя по-високо от него!

— Аз желая същото, което тези мои братя! — казал баща му. — Те са доволни от тебе и се договориха ти да си цар! Не се противи на царската воля, синко!

— Кадия, напиши договор със съгласието на всички емири, че Хасан, съпруг на дъщеря ми, ще бъде техен цар! — рекъл царят.

Кадията написал договора, подписал го, а всички се заклели пред царя. Царят пък заклел зет си и му наредил да седне на царския трон. През този ден той управлявал, както се полага, раздал богати дарове на големците и всички се разотишли. Хасан останал при своя тъст и му целунал ръцете.

— Хасане! — казал царят. — Когато управляваш своя народ, следвай повелите на Аллаха!

— С твоята молитва, татко, аз ще успея! — рекъл Хасан.

Старият цар живял още три дни, а после отпътувал в лоното на Всевишния. Така Хасан останал единствен цар. Народът му се радвал и всичките му дни били щастливи. Баща му останал велик везир. Много дълго време царувал той в Багдад, царската дъщеря му родила три мъжки рожби, които го наследили след смъртта му. Всички живели весели и доволни, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на онзи, който е вечен и държи в ръка живота и смъртта на всеки от нас!