Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за Александър Двурогия
Разказват, че Александър Двурогия видял някакви бедняци, които си нямали нищичко от този свят, а копаели гробовете на мъртъвците си пред вратите на домовете си. Те се грижели за тези гробове, плевели ги, редовно ги посещавали и възхвалявали Всевишния. Хранели се само с треви и земни плодове. Александър изпратил един от своите подчинени да повика техния цар. Той обаче не отговорил на поканата, а рекъл:
— Че аз нямам нужда от него!
Двурогия отишъл сам при него и запитал:
— Как живеете? Не виждам при вас нито злато, нито сребро, нито земни блага!
— Никой не се насища на земни блага! — казал царят.
— А защо копаете гробовете пред домовете си?
— За да бъдат надгробните камъни пред очите ни и постоянно да ни напомнят за смъртта, да не забравяме, че ни чака отвъдният свят, съблазните на този свят да напуснат сърцата ни и да не грешим в тяхно име за сметка на молитвите ни!
— А защо се храните с трева?
— Защото не щем да превръщаме стомасите си в гробове на животните! — царят протегнал ръка, измъкнал отнякъде човешки череп, сложил го пред Александър и запитал: — Знаеш ли, Двуроги, кой беше това?
— Не! — отговорил Александър.
— Този череп бе на един цар! Той потискаше поданиците си, гнетеше всички бедни хора, цялото време събираше сладките останки на този свят! Сега адът е негов дом! Това е неговата глава! — протегнал пак ръка, измъкнал друг череп и казал: — Това също бе един земен цар. Той бе справедлив към хората си, милостив към своя народ и царство. Бог взе душата му и я постави на възвишено място в рая! — после поставил ръка върху главата на Александър и запитал: — А ти кой от двамата си?
Разплакал се горчиво Двурогия и възкликнал:
— Ако искаш, стани ми приятел! Давам ти власт, ще разделя царството си с тебе!
— Уви, нямам такова желание! — отвърнал царят на бедняците.
— И защо?
— Защото заради богатството и заради царството, които ми даваш, всичко ще станат мои врагове. А сега всички са мои приятели, защото знаят, че нямам желание за нищо от този свят, не гоня нищо, беден съм и това ми стига!