Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Александър Двурогия

Разказват, че Александър Двурогия видял някакви бедняци, които си нямали нищичко от този свят, а копаели гробовете на мъртъвците си пред вратите на домовете си. Те се грижели за тези гробове, плевели ги, редовно ги посещавали и възхвалявали Всевишния. Хранели се само с треви и земни плодове. Александър изпратил един от своите подчинени да повика техния цар. Той обаче не отговорил на поканата, а рекъл:

— Че аз нямам нужда от него!

Двурогия отишъл сам при него и запитал:

— Как живеете? Не виждам при вас нито злато, нито сребро, нито земни блага!

— Никой не се насища на земни блага! — казал царят.

— А защо копаете гробовете пред домовете си?

— За да бъдат надгробните камъни пред очите ни и постоянно да ни напомнят за смъртта, да не забравяме, че ни чака отвъдният свят, съблазните на този свят да напуснат сърцата ни и да не грешим в тяхно име за сметка на молитвите ни!

— А защо се храните с трева?

— Защото не щем да превръщаме стомасите си в гробове на животните! — царят протегнал ръка, измъкнал отнякъде човешки череп, сложил го пред Александър и запитал: — Знаеш ли, Двуроги, кой беше това?

— Не! — отговорил Александър.

— Този череп бе на един цар! Той потискаше поданиците си, гнетеше всички бедни хора, цялото време събираше сладките останки на този свят! Сега адът е негов дом! Това е неговата глава! — протегнал пак ръка, измъкнал друг череп и казал: — Това също бе един земен цар. Той бе справедлив към хората си, милостив към своя народ и царство. Бог взе душата му и я постави на възвишено място в рая! — после поставил ръка върху главата на Александър и запитал: — А ти кой от двамата си?

Разплакал се горчиво Двурогия и възкликнал:

— Ако искаш, стани ми приятел! Давам ти власт, ще разделя царството си с тебе!

— Уви, нямам такова желание! — отвърнал царят на бедняците.

— И защо?

— Защото заради богатството и заради царството, които ми даваш, всичко ще станат мои врагове. А сега всички са мои приятели, защото знаят, че нямам желание за нищо от този свят, не гоня нищо, беден съм и това ми стига!