Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на третия везир за това, как две села се сбили за капка мед

Един ловец бил на лов за животни из равнината. Един ден се вмъкнал в планинска пещера и намерил там дупка, пълна с мед. Събрал той малко мед в меха, който носел, понесъл го на рамене и влязъл с него в града. До него притичвало и ловното му куче. То му било много скъпо. Спрял ловецът пред един дюкян на продавач на олио и му предложил меда. Купил го дюкянджията, отворил меха и извадил малко мед да го види. От меха капнала капка. Събрали се над нея мухи, наскачали и птици. Дюкянджията пък имал котка. Тя скочила срещу птичките. Видяло я кучето на ловеца, скочило върху котката и я удушило. Скочил дюкянджията срещу кучето и го убил. Скочил ловецът срещу дюкянджията и го убил. Скочили съселяните на дюкянджията срещу ловеца и го убили. Чули съселяните на ловеца какво е станало, грабнали оръжията си и се нахвърлили срещу комшиите си. Сблъскали се, развъртели мечовете, много хорица изпогинали…

* * *

Изслушал царят думите на везира си и те го отказали от взетото решение. На четвъртия ден неволницата отново влязла при царя, целунала земята пред него и викнала:

— Царю честити! Ти остана несправедлив към мен и си затвори очите пред вината на моя враг, защото той е твой син и е кръв от сърцето ти! Но всемогъщият Аллах ще ми даде победа над него така, както е дарил победа на царския син над бащиния му везир!

— А как е станало това? — запитал царят.

И тя заразказвала: