Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на неволницата за Бахрам и Датма

Имало някога, царю, една мома, царска дъщеря. Нямало равна на нея по хубост и красота, по прелест и нежност, по стан и гиздавост. Всички царски синове се сватосвали за нея, но тя не се съгласявала да вземе когото и да било между тях. Казвала се Датма.

— За мен ще се ожени само онзи, който ме победи в открит бой и сеч с копие и меч! — казвала тя. — Победи ли ме някой — ще се омъжа за него с желание, но победя ли го — ще му взема коня, оръжието и дрехите и ще бележа челото му с печат от нажежено желязо, на който ще пише: „Този бе победен от Датма!“

Идвали царски синове от близо и далеч, тя все ги побеждавала и ги белязвала с нажежено желязо. Чул за нея синът на един от персийските царе на име Бахрам. Дълъг път минал, докато стигне до нея, донесъл пари, коне, роби и други царски дарове. Стигнал до града й, пратил на баща й скъпи дарове. Чрез един от везирите си му съобщил, че иска дъщеря му за жена. Царят го извикал при себе си и му казал:

— Синко, нямам аз власт над дъщеря си, защото тя си е дала обет да се омъжи само за онзи, който я победи в открит бой!

— Аз тръгнах от града си тъкмо защото узнах за това условие! — казал момъкът.

На другия ден царят пратил при девойката човек, който я предупредил за срещата. Тя надянала бойни доспехи, взела оръжието си и излязла в полето. Излязъл срещу нея и царският син, готов за бой. Чули хората какво става, дошли отвсякъде и се събрали. Излязла Датма въоръжена, с покрито лице. Застанал насреща й царският син, от хубав по-хубав, в най-здрави доспехи и оръжие. Спуснали се двамата един срещу друг, дълго се удряли и блъскали, морно се биели. Когато разбрала колко е смел и юначен — такъв тя преди не била виждала, — уплашила се царската дъщеря за себе си да не остане посрамена пред народа си, разбрала, че не ще може да го победи, и решила да се изхитри.

Открила лицето си. Щом го зърнал, царският син се сепнал, стопила се твърдостта му. Тя се спуснала срещу него, свалила го от седлото и той останал на волята й като птиче в ноктите на сокол. Тя взела оръжието, коня и дрехите му, белязала го с нагорещено желязо и го пуснала да си върви.

Момъкът дошъл на себе си, три дни нито ял, нито пил, нито спал. Пратил робите си при баща си и му написал писмо, че не може да се върне в страната си, без да получи за каквото е дошъл, или да умре. Много се натъжил баща му, когато получил това послание, и решил да изпрати войски в негова помощ, но го посъветвали да изчака.

Царският син се преоблякъл като древен шейх и отишъл в градината на царската дъщеря, защото повечето дни тя прекарвала там. Срещнал се с градинаря и му рекъл:

— Чужденец съм, от далечна земя съм дошъл! От млади години със земеделие съм се занимавал, никой не може по-добре от мене да отглежда дървета и цветя!

Много се зарадвал градинарят, въвел го в градината. Започнал царският син да работи там, да сади дървета. И ето че един ден влезли роби с мулета, които носели постелки и съдини. Запитал ги какво правят, а те му отговорили:

— Царската дъщеря днес ще се разхожда тук!

Отишъл той, извадил богати накити и дрехи, които бил донесъл от страната си, пренесъл ги в градината, седнал, подредил ги пред себе си и започнал да се преструва, че трепери от старост и бедност. След малко дошли неволници, сред които царската дъщеря била като луна сред звезди. Започнали да се гонят из градината. Видели някакъв мъж под едно дърво, отишли при него, а той бил царският син, и видели, че това е стар шейх с треперещи нозе и ръце, а пред него — богатство сякаш от царска съкровищница.

— Ей, шейх! — заговорила Датма. — Какво ще правиш с тези скъпоценности!

— Срещу тези скъпоценности искам да се оженя за някоя от вас! — отговорил Бахрам.

Разсмели се неволниците и го запитали:

— А като се ожениш, какво ще правиш с нея?

— Ще целуна веднъж жена си и ще се разведа с нея! — отговорил той.

— Давам ти за жена ето тази девойка! — рекла царската дъщеря.

Царският син се надигнал, като се опирал на тоягата, спъвал се и треперел и след като целунал девойката, дал й скъпоценностите и дрехите и обявил, че се развежда с нея.

Когато на следващия ден пак дошли в градината, девойките пак отишли при царския син и видели, че той седи на същото място, а пред него — още повече накити и дрехи от предишния път. Пак седнали при него и го запитали:

— Старче, какво ще правиш с тези скъпи неща?

— Както вчера ще се оженя за някоя от вас! — отговорил той.

— Давам ти тази неволница! — рекла царската дъщеря.

Той се надигнал, целунал девойката, дал й дрехите и украшенията, обявил, че се развежда с нея, и всички се прибрали.

Когато царската дъщеря видяла какви накити и дрехи той дарява на неволниците, тя си рекла: „Че аз имам повече право на такива работи — пък и какво толкова ще се боя от него?“ И като се съмнало, тя излязла сама от покоите си, преоблечена като неволница, отишла при него и рекла:

— Аз съм царската дъщеря! Не искаш ли да се ожениш за мене?

Той измъкнал накити и дрехи, много по-хубави и по-скъпи от преди, дал й ги, надигнал се да я целуне, пристъпил към нея, хванал я, съборил я на земята, отнел й моминството и запитал:

— Не ме ли познаваш?

— Кой си ти? — запитала тя.

— Аз съм Бахрам, син на царя на персите! Аз измених лицето си, оставил съм близки и царство заради тебе!

Изправила се царската дъщеря, дума не проронила, объркана и поразена, и си помислила: „И да го убия — полза няма. Остава ми само да избягам в неговата страна!“ Върнала се в двореца, събрала пари и съкровища и изпратила да му съобщят да се приготви за път. Седнали на най-добрите коне и под покрова на нощта стигнали до далечни страни.

Когато до бащата на момъка стигнала вестта за пристигането му, той го посрещнал с много воини и юнаци. А след няколко дни пратил до бащата на Датма скъпи дарове и му написал писмо, с което му съобщил, че дъщеря му е при него, и поискал зестрата й. Щом даровете стигнали до бащата на царкинята, той ги приел, наредил да окажат голяма почит на приносителите им и много им се зарадвал. После устроил пир, извикал кадия и свидетели и написал брачния договор на дъщеря си с царския син.