Хиляда и една нощ (108)

Приказка за праведния мъж от племето Израилево

Разправят, че в племето Израилево живял личен мъж. Той непрекъснато се молел на своя бог; отлъчил се от видимия свят. Имал си съпруга, която му помагала в богоугодното дело. И двамата постели редовно. Преживявали с труд — правели подноси и ветрила. Работели по цял ден, а привечер мъжът вземал каквото били изработили, минавал по улиците и все намирал по някой купувач, комуто да продаде стоката си.

Един ден, както обикновено, мъжът взел каквото бил изработил, и потърсил кому да го продаде. Минал край портите на някакъв човек, който живеел богато и доволно. Нашият праведник пък имал приятно лице и красив образ. Зърнала го стопанката на къщата, влюбила се начаса и сърцето й болезнено се свило. И тъй като мъжа й го нямало, викнала слугинята си и й рекла:

— Трябва да ми доведеш онзи мъж!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че слугинята излязла пред човека и му рекла:

— Влез, господарката иска да си купи нещо от стоката ти, но иска да я разгледа и да си избере!

Човекът си помислил, че слугинята говори искрено, и решил, че в молбата й няма грях. Влязъл, седнал, където му показали. Тя затворила външната врата. Господарката излязла от стаята си, хванала го за галабията, повдигнала я нагоре, задърпала го и възкликнала:

— Да знаеш как ми се прииска да постоим сами! Търпение не ми остана, толкова те желая! Ето, домът е окаден с благовония, трапезата е сложена, стопанинът на къщата тази нощ няма да е тук и аз те дарявам с тялото си! Пожелавали са ме царе, лични люде, господари на света, но аз не съм обръщала внимание на никого!

Тя все говорела, а той не вдигал поглед от пода от срам. Опитвал човекът да се отърве от нея, но не можел и накрая казал:

— Искам чиста вода. Нека се кача с нея на най-високото място на тази къща, да си поизмия мръсотията, че нали не бива да ти се показвам такъв!

— Къщата е широка! — рекла тя. — В нея има и коридори, и ъгли, пък и умивалнята е готова…

— Не, трябва да се кача нависоко! — настоял той.

— Качи се с него върху горната тераса! — наредила тя на слугинята си.

Слугинята се качила до най-високата тераса, донесла му леген с вода и се върнала. Измил се човекът, направил два метана, погледнал към земята, за да скочи долу. Изплашил се, че скочи ли — ще се пръсне на парчета. После помислил за греха и за наказанието на Всевишния и му станало все едно дали ще изгуби душата си, или ще пролее кръвта си.

— Боже мой, господарю мой! — възкликнал той. — Ти всичко можеш — не допускай това, не е тайна за тебе какво става с мене!

И се хвърлил надолу. Пратил му Аллах ангел, той го понесъл на крилете си и го свалил жив и здрав на земята, без да усети нищо.

Върнал се той при жена си. Бил позакъснял и влязъл при това с празни ръце. Запитала го тя защо се е забавил, какво е направил с онова, което носел, и как така се е върнал без нищо. Той й разказал в каква беда бил изпаднал, как се хвърлил от високото и как Аллах го спасил.

— Ама, мъжо — възкликнала тя, — нашите съседи свикнаха да виждат, че всяка вечер палим огън. Ако някоя вечер не го запалим, те ще узнаят, че нямаме нищо за ядене. Трябва да скрием бедата, в която се намираме. Нека сегашното ни постене е продължение на вчерашното, пък възкресението ще дойде от Всевишния!

После станала, отишла при пещта, напълнила я със съчки и ги запалила, за да заблуди съседите.

Двамата се измили, помолили се. Но ето че влязла съседката и помолила да вземе огън за своето огнище.

— Вземи си от пещта! — рекла стопанката.

Съседката пристъпила към пещта да си вземе огън и възкликнала:

— Ама съседке, извади си хляба, че ще изгори!

— Чу ли какво каза тази жена? — обърнала се стопанката към мъжа си.

— Ами стани и виж там… — рекъл той.

Станала тя, надзърнала в пещта, а тя — пълна с чист бял хляб. Извадила питките, показала ги на мъжа си и благодарила на Всевишния за големия дар. Хапнали хляб, пили водица, после тя рекла на мъжа си:

— Хайде да помолим Всевишния — нека да ни дари с нещо, което да ни освободи от труда за насъщния и умората от работата, за да можем само нему да се кланяме и да се молим!

Помолил се човекът на Всевишния, жена му присъединила молитвата си към неговата и ето че покривът се разтворил и от там паднал рубин, който осветил къщата с блясъка си. Двамата му се зарадвали. Заспали едва на разсъмване. Жената сънувала, че уж влиза в рая и вижда там пълни софри.

— Какви са тези софри? — запитала тя. — Какви са тези столове?

— Това са софрите на пророците, а столовете са за техните сподвижници и за праведниците! — отговорил нечий глас.

— А къде е столът на моя мъж?

— Ето, този е!

Погледнала жената към посочения стол и видяла, че вместо седалка на него има дупка.

— Що за дупка е това? — запитала тя.

— Това е дупката, оставена от рубина, като падаше към покрива на къщата ви! — отговорил гласът.

Стреснала се жената в съня си. Плачела — било й мъчно, че столът на мъжа й сред столовете на праведниците е счупен.

— Мъжо! — рекла тя. — Помоли бога да върне този рубин на мястото му! Нека да потърпим гладни и да поживеем така малкото дни, които са ни останали. Това е по-добре, отколкото онази дупка на твоя стол сред праведните сподвижници на онзи свят!

Помолил се човекът на бога и двамата видели как рубинът полетял към покрива. Така си живели в бедност и търпение пред бога, докато той не го посрещнал в селенията си…