Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за магаретаря, който влязъл в харема на велможата

Разказват, че веднъж по време на хаджилъка, докато хората обикаляли около Кааба, както му бил обичаят, ненадейно от навалицата се измъкнал някакъв човечец, увиснал на завесите на светия храм и почнал горещо да се моли:

— Чуй ме, о, Аллах! Нека тази жена пак да се скара с мъжа си, та да мога да я обладая!

Чули го неколцина хаджии, хванали го и го повели към управителя на светите места в Мека, след като здравата го натупали.

— Многоуважаеми, хванахме това нищожество да богохулства из светите места! — казали му те.

Управителят заповядал да обесят богохулника, но той се примолил:

— Знатни началнико, заклевам те в пратеника на Аллаха, чуй моите патила и теглила, а после прави с мен каквото поискаш!

— Говори, човече! — казал управителят.

И човечецът заразказвал:

* * *

Знай, благородни, че съм най-прост магаретар в една кланица, отдето извозвам кръвта и карантията на овцете. Един ден, както карах магарето си, видях някакви хора да бягат. Един от тях се провикна:

— Скрий се в тоя сокак, за да не те убият!

— Защо са се разбягали тези хора? — попитах.

— Минава харемът на един велможа! — отвърна един от слугите.

Евнусите разгонваха хората от улицата и биеха, когото сварят. Свърнах аз с магарето си в един сокак и зачаках да се разпръсне навалицата.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на магаретаря:

* * *

Видях да се задават още евнуси с тояги в ръце. С тях вървяха трийсетина жени, сред които ситнеше една — стройна като тополка, с ненадмината красота, хубост и прелест. Явно, че бе господарката. Като стигна до сокака, където се бях сврял, тя се заозърта, подвикна на един евнух, пошушна му нещо на ухото, а той дотърча при мен и ме улови. Друг евнух хвана магарето ми за юздите и го поведе нанякъде. Хората завикаха подире ни:

— Не ви ли е грях от Аллаха? Този е магаретар, клета душица, защо сте го вързали? Пуснете го!

„Евнусите ме хванаха, рекох си, защото господарката им е подушила миризмата на карантията и се е погнусила! Ами ако е бременна и й е прилошало?“ Стигнахме пред една порта, минахме през нея, стигнахме до просторна стая, застлана с прекрасни килими. Жените влязоха навътре, а аз останах вързан до евнуха. Рекох си: „Сигурно са ме довели, за да ме измъчват, докато пукна! Никой няма и да разбере, че са ме уморили!“ Вкараха ме в разкошна баня. Появиха се три робини и ми наредиха да сваля дрипите от гърба си. Смъкнах жалките си дрехи. Едната захвана да ми търка краката, другата — да ми мие главата, третата — да ме разтрива. Като си свършиха работата, ми подадоха бохча дрехи и ми казаха да се облека, а аз им рекох:

— Кълна се в Аллаха, че не зная как се облича това!

Те пристъпиха към мен и ме облякоха, като ми се присмиваха. Донесоха мускалчета розова вода и ме напръскаха. Заведоха ме в друга стая, пълна с редки украшения и постлана със скъпи килими. Щом влязох, съзрях жена, изтегната на бамбуково легло…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на магаретаря:

* * *

Краката на леглото бяха от слонова кост. Жената ме повика при себе си. Приближих се, тя ми заповяда да седна и разпореди да ми донесат нещо за ядене. Поднесоха чудни и разнообразни ястия, каквито през живота си не бях нито виждал, нито вкусвал. Поднесоха и най-различни вина. Една робиня наливаше вино под звуците на сладкогласни струни. Моя милост и знатната госпожа до мен се позамаяхме от виното. Тя нареди на робините си да ни постелят да легнем и те изпълниха повелята й. Хвана ме за ръка и ме поведе към постелята. Преспах с нея чак до сутринта. Притиснех ли я до гърдите си, до мен достигаше ароматът на мускус и благовония. Мислех си, че съм в рая или пък че сънувам. На сутринта тя ме попита къде живея. Аз й казах, а тя ми нареди да си вървя и ми подари кърпа, извезана със злато и сребро. В нея беше вързано нещо.

Зарадвах се и си рекох: „Ако в кърпата има вързани поне пет филса, това ще ми бъде обядът за днес!“ Влязох в един дюкян, развързах кърпата и намерих в нея петдесет златни мискала. Закопах златото в земята и седнах на прага, но преди това си купих за два филса хляб и мерудия. Наобядвах се и се замислих за своята съдба. Както си седях, видях да се задава една робиня, която ми рече:

— Господарката пак те вика!

И всичко се повтори както през първата нощ. На сутринта тя пак ми даде кърпа с петдесет златни мискала. Зарових ги на същото място. Така изкарах цели седем дена. На осмия ден, както бях легнал до нея, в покоите й довтаса една робиня и пошепна:

— Бързо ставай и бягай в горната стая!

Изтичах в горната стая, дето гледаше към пътя. Из сокака се понесоха силна гълчава и тропот на конски копита. Надзърнах и видях да се задава момък, възседнал кон. Пред него вървяха роби и войници. Той скочи от коня и влезе в покоите на жената.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на магаретаря:

* * *

Щом пукна зората, момъкът се метна на коня си и излезе. Жената се качи при мен и каза:

— Това беше мъжът ми. Ще ти разкажа какво ни се случи веднъж. Седяхме един ден в градината, той стана, пое нанякъде и се забави дълго. Когато ми омръзна да го чакам, станах и минах през кухнята. Срещнах една слугиня. Попитах я къде е мъжът ми, а тя ми го показа — лежеше с една от готвачките. Зарекох се да му изневеря на свой ред с някой от най-мръсните и долни мъже! Четири дни търсех из целия град мъж, който да отговаря на онова, дето дирех! Ти беше най-долният и мръсен мъж, който ми попадна. Затова те пожелах! Ето как изпълних клетвата, която си бях дала. А позволи ли си мъжът ми още веднъж да легне с някоя слугиня, отново ще те повикам за онази работа!

Тя ми заповяда да напусна дома й. От нея получих четиристотин златни мискала, които харча и досега. Дойдох в Мека, за да се помоля на всемогъщия и велик Аллах мъжът й отново да легне със слугинята, та и аз да изпитам предишното блаженство!

* * *

Управителят изслушал историята на човечеца, пуснал го да си върви и казал на присъстващите: „В името на Аллаха, молете се за него! Грехът му е опростен!“