Хиляда и една нощ (249)

Азбучник

А’ашари — една десета част от Корана.

Аба — дълга горна шаячна дреха с оширочени рамене (за разлика от българската аба, чието название е от същия арабски корен).

Абдул Азиз бен Маруан (починал 704) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на халиф Абдул Малик бен Маруан, управлявал Египет в течение на 20 години и въвел строг ред и законност. Воюва срещу Византия, в Мала Азия и Северна Африка.

Абдул Кадир ал-Джилани (1086–1167) — средновековен проповедник и мистик. Гробницата му е в Багдад.

Абдул Кудус — раб на Най-светия (едно от имената на Аллах).

Абдул Малик бен Маруан (646–715) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на Абдул Малик бен Маруан. Халиф в Дамаск, завладял съвременна Сирия и Ирак, Хиджаз, Египет, воювал в Мала Азия и Северна Африка. Въвел арабския език като единствен свещен език за всички мюсюлмани. Отстранява от всички държавни постове немюсюлманите и пръв сече златни (динари) и сребърни (дирхами) монети.

Абдул Масих — роб на Месията (Иисус).

Абдул Рахман бен Алауан ал-Захид Хатим ал-Асам (починал 752) — един от първите иранско-ислямски шейхове в Хорасан, Персия.

Абдул Самад — раб на Вечния (едно от имената на Аллах).

Абдул Хасан — раб на Хубавия (едно от имената на Аллах).

Абдуллах — раб божи.

Абдуллах Абу Бакр ас-Садик (починал 634) — първи халиф след Мохамед, негов зет (женен за дъщеря му Аиша), започнал редактирането на Корана.

Абдуллах бен Кайс ал-Рукият (VII в.) — поет от бени тамим, бил известно време валия на Дамаск, известен с политико-историческия си епос, съдържащ разкази за събития от началото на исляма.

Абдуллах бен Шадад — родоначалник на кюрдска ислямска династия в Северен Иран и Армения, основана от сина му Мохамед, със столица Нахичеван, с 14 царе, царували между 951 и 1075 г.

Абдуллах ибн аз-Зубайр — внук на халифа Абдуллах Абу Бакр. Оспорва властта на първите халифи от династията на Омеядите. След смъртта на халиф Муауия през 680 г. се обявява за халиф, но е принуден да бяга в Мека, откъдето получава прозвището Търсещ защита от камъка, тоест от свещения камък, намиращ се в Мека.

Абрад — копринен плат на бяло и черно райе.

Абу ал-Айна — връх на образеца.

Абу Билал (V в.) — доислямски поет от Шарика (Шарджа) — княжество, сега част от Обединените арабски емирства.

Абу Джаафар ал-Мансур — абасидски халиф (754–775), основава град Багдад и го прави своя столица.

Абу Зурра ал-Гафари (починал 653) — един от първите сподвижници на Мохамед. Известен с ярък език и фанатична набожност, смятан за един от най-добрите разказвачи на хадиси.

Абу Кир — черен като смола; също: название на залив недалеч от Александрия, където е бил разбит флотът на адмирал Нелсън от Наполеон.

Абу Музаффар — победоносец.

Абу Муса ал-Ашари (починал 657) — кадия, съдил между Муауия и Али кой да стане халиф.

Абу Наср Бишр ал-Хафи (767–841) — суфит от Багдад, събрал около себе си кръжец от аскети.

Абу Нуас ал-Хасан бен Хани (762–813) — именит древноарабски поет, наречен „поет на виното“, приближен до двора на халифите в Багдад.

Абу Руейш — баща на перото (за писане); пероносец.

Абу Сир — вървящ, движещ се напред; също: название на древноегипетския град Осир-пер (града на Озирис).

Абу Суейд — баща на черничкия.

Абу Суфил (починал 652) — първоначално противник на пророка Мохамед, водил нескончаеми войни с него, но през 627 г. двамата се помиряват. От неговия род Бени Омея започва династията на Омеядите.

Абу Тамам (V в.) — арабски поет отпреди исляма.

Абу Ханифа ибн Сабит (699–767) — един от четиримата велики имами на сунитите, създал мазхаба на ханифитите, търсещ гъвкави формулировки между традиционните нрави и религиозните догми.

Абу Шамат — виж Ала ад-Дин Абу Шамат.

Абу Юсуф Яакуб (починал 828) — знаменит мюсюлмански законодател, ползвал се с голям престиж пред Харун ар-Рашид.

Абу Язид ал-Бустани — градинарят.

Абу Яхия — баща на живеещия.

Абул Абас — първи абасидски халиф (750–754), родоначалник на династията на Абасидите, основател на Багдадския халифат, по-голям брат на Мансур, праправнук на Абас, чичо на пророка Мохамед, който отначало е негов противник, но по-късно воюва на негова страна.

Абул Касим Сандалани — раб на Разделящия (лошото от доброто)

Абул Лейс (Самарканди) (починал 985) — известен факих, известен с прякора Индиеца.

Абул Хасан — носещ доброта, хубост.

Абул Хасан ад-Даррадж — баща на хубавеца, пъдпъдък.

Адам — името на първия мъж според Библията и Корана.

Аджиб ибн Хасиб — удивителен, чудесен, необикновен.

Аджлан Абу Наб — жилав, бързак.

Адим — един от синонимите на „кожа“; адама — смуглост, тъмен цвят на кожата; виж Адам.

Азан — призив за молитва от мюедзина.

Аздашир I — основател на персийската династия на Сасанидите (226–241).

Аздашир II — цар (379–383) от същата династия.

Азиз и Азиза — скъп и скъпа.

Азир — библейският пророк Ездра, извел евреите от Вавилонския плен.

Азрак — син.

Аиша (603–698) — съпруга на пророка Мохамед (от 620 г.) — наречена „майка на правоверните“, дъщеря на Абу Бакр.

Айдди бен Зейд (VI в.) — доислямски поет от племето бени тамим, християнизиран в Хира, придворен персийски поет, убит от цар Нуаман I през 587 г.

Айна — образец.

Айра — фалшива, изкуствена, притворна.

Айяс — средновековен град и пристанище в Киликия, на брега на Александретския залив.

Акаба — пристанище на Червено море, в днешна Южна Йордания.

Акариш — сводник.

Акбар — най-голям, най-велик.

Акил бен Абу Талиб (починал 664) — брат на халиф Али, отначало се борил срещу Мохамед, но впоследствие приел исляма, бил се на страната на Али.

Ала ад-Дин Абу Шамат — букв. възвисяване на религията; човекът с бенките.

Ал-Анбар — селище в Йемен на брега на Червено море.

Ал-Арбаа ад-Дарса — някогашен квартал в Диар Бакр.

Александър Двурогия — прозвище на Александър Македонски; виж също Искендер.

Алеп — град в Сирия.

Али — висок.

Али (600–661) — четвърти халиф, племенник и зет на Мохамед, женен за дъщеря му Фатима. Убит от свои, подмамени от неговия съперник Муауия. От неговата смърт води началото си разделянето на мюсюлманите на две основни секти: шиитите, смятани за негови поддръжници и непризнаващи други халифи след него, в противовес на сунитите, които са мнозинство в ислямския свят и признават всички следващи халифи.

Али Баба — висок татко.

Али бен Мохамед бен Абдуллах бен Тахир (починал 829) — виден държавник по времето на Абасидите, управител на Сирия и Египет.

Али Зайбак Каиреца — реално историческо лице, приближен на Харун ар-Рашид. На неговите приключения в „Хиляда и една нощ“ е посветена отделна приказка; виж също Зайбак Мисри.

Али Зайн ал-Абидин ал-Хусеин (659–713) или Али Малкия — внук на халиф Али, един от наследилите го 12 имами, признавани от шиитите като свети мъже.

Али ибн Баккар — висок; син на Девствения.

Али ибн Мансур ал-Халия ад-Димашки (IX в.) — реална историческа личност, съветник и сътрапезник на Харун ар-Рашид и Маамун.

Алиф — първа буква в арабската азбука, изобразявана като отвесна права черта. Средновековните поети често сравняват снагата на девойката с нея.

Ал-Кашар — самохвалко.

Ал-Кудс — арабско название на Ерусалим (евр. Ерушалаим), и в двата варианта се превежда като Свещения град.

Ал-Куз Асуани — празнодумко (букв. асуанско гърне).

Аллах — Богът (Единственият) като символ на монотеизма.

„Аллах е най-велик! Завоевание и победа!“ (известното Аллах-ул-Акбар) — боен възглас на мюсюлманските воини.

Ал-Маамун (786–833) — абасидски халиф, син на Харун ар-Рашид. При него процъфтяват ислямските науки. Наредил да се преведат на арабски старогръцките философи.

Алое — алоево дърво — многогодишно индийско дърво с ароматна дървесина, различно от тропическото растение, известно у нас като алое; виж и какулийско алое.

Ал-Хадар — дрънкало.

Ал-Хаджадж бен Юсуф ас-Сакафи — арабски пълководец и държавник (661–714) от епохата на Омеядите, халифски наместник в Ирак, потушил редица бунтове срещу единството на държавата.

Аля ад-Дин — възвисяване на религията.

Амама — шал от тънко памучно платно, който се увива около феса, чалма.

Амбра — ориенталско благовоние, растителна смола, подобна на восък.

Амджад — най-славният.

Аморея — византийски град в Мала Азия, превзет от арабите през 838 г.

Амру бен ал-Ас (починал 663} — един от първите ислямски завоеватели, превзел Дамаск, посредник в спора между Али и Муауия за халифството.

Амулет (араб. аммулят) — муска, зашито в платно заклинание, служещо като магия или за предпазване от злини.

Амшир — 6-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.

Анбар — селище на брега на Червено море в Йемен.

Анис ал-Джалис — прекрасната събеседничка.

Антакия — днешен град в Южна Турция.

Ану Ширван — виж Касри.

Арамейски (език) — древен език в Близкия изток от семитски произход, служещ дълго време като своеобразен международен „латински“ език на района; наричан също и сириакски. Според преданието на този език е говорил Иисус. Днес на него говорят няколко хиляди души в три села на Сирия.

Арафат — свещени хълмове източно от Мека, където се провеждат религиозни обреди на деветия ден от месец зу-л-хиджа от мюсюлманското летоброене; място за поклонение на жените, за които влизането в храма Кааба с черния камък е забранено.

Арба’и — четвърт глава от Корана.

Ардаб — средновековна арабска мярка за насипни тела, равна на 197,5 л.

Аркаша — побойник.

Арманус — арменец.

Асаад — най-щастливият.

Асабия — пръстчета; малки баклавички с цилиндрична форма.

Асиф бен Барихия (араб. Асеф бен Бераха) — легендарна личност, приближен на цар Соломон (Сулейман).

Асия — упорита.

Аскалон — град в Северозападна Палестина.

Аслан — от корен, от сой.

Асмаи (VIII в.) — арабски поет, близък до халифския двор.

Асман — една осма част от Корана.

Ас-саляму алейкум! — виж Мир вам!

Астролаб — древен прибор, използван от мореплавателите за определяне пътя на корабите в открито море по местоположението на небесните тела, а така също за астрологически предсказания.

Асуан — град в Горен Египет.

Ата ас-Силми (VII в.) — проповедник, сподвижник на Мохамед.

Афиф — историческа личност, главен евнух в харема на Харун ар-Рашид.

Аффан — изгнил, вмирисан.

Ахмад — най-възхваляваният.

Ахмад Аттар — най-похвалният продавач на благовония; ароматен.

Ахмад Гадбан — възхваляван и гневен.

Ахмад Данаф — историческа личност от средата на VIII в., командир на охраната на халиф Харун ар-Рашид.

Ахмад Лакит — най-благословеният измамник (далавераджия).

Ахмед бен Ханбал (780–855) — един от четиримата велики имами на мюсюлманите сунити, създали основните течения — мазхаби — на исляма. Фанатик традиционалист, арестуван многократно от багдадските халифи. Събрал в „Ал-Муснад“ („Опората“) около 40 000 хадиси — разкази за деянията на Мохамед и неговите сподвижници.

Ашик — думата е многозначна, поради което в текста се среща игра на думи. Това са агнешки кокалчета за играта ашици, скъпоценният камък аметист и влюбен.

Аюб — библейският Йов, почитан и в исляма поради търпението му.

Ая или аят — стих от Корана.

 

 

Баа — древноегипетска мярка за дължина, равна на един обхват на ръцете.

Баалбек — град в днешен Ливан.

Баб аз-Зуейла — Вечерната порта, квартал в Кайро.

Баб ал-Кабир — Голямата порта, западният квартал на Дамаск.

Баб ал-Малик — Царската порта, квартал на Дамаск.

Баб ан-Наср — Порта на победата, сега квартал в Кайро.

Баб ел-Лук — Равната порта, квартал в Кайро.

Бадахшан — планинска местност по горното течение на р. Амударя, известна със своите рубини в целия ислямски свят през Средновековието.

Бадкат ал-Джамал — блясък на красотата.

Бадр Будур — виж Будур.

Бадра — мярка за тегло на сребро на едро, равна на 20 хил. дирхама (62,4 кг).

Бакалин — букв. продавач на бобови и зърнени култури на дребно (фасул, леща, бакла, елда, ориз, булгур и др.). В нашия език е останала думата бакла (на арабски — събирателно за бобови култури).

Бакбак — бърборино.

Бакбук — дърдорко.

Балбес — град в делтата на Нил, Североизточен Египет.

Балкис — кораническо арабско име на библейската Савска царица, възлюблена на цар Соломон и смятана в арабския епос за магьосница.

Балукия — разноцветен, пъстър.

Балх — езеро в Северен Иран.

Бану шайбан — племе от Арабския полуостров.

Барамхат — 7-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.

Бармакиди — виж Халид ал-Бармаки.

Бармуда — 8-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.

Басим — усмихнат.

Бахадур — блясък на светлината.

Бахит — късметлия.

Бахрам — блестящ.

Бахраун — блестящ, превъзходен.

Бахтия — вид едра бяла риба от Тигър и Ефрат.

Бедуини (от араб. Бадауи) — човек от равнините; номад разбойник, обикновено отрицателен герой в „Хиляда и една нощ“ от времето, когато има рязко противопоставяне между номадството, от една страна, и уседналото градско и селско население — от друга, като вторите нерядко са ставали жертва на разбойническите набези на бедуините. В ранните приказки обаче бедуинът арабин като първоносител на исляма е герой воин в името на джихада.

Бен Кариби — син на близкия.

Бени абас — племе, от което произхожда династията на Багдадския халифат (VII-XI в.) Абасиди. За родоначалник се смята Абас (починал около 662), чичо на пророка Мохамед.

Бени ансар — племе от Арабския полуостров. Ансарите са едни от първите племена, приели ислямската религия пряко от пророка Мохамед и затова впоследствие се ползват с известни привилегии.

Бени Кахтан — децата на Кахтан.

Бени тамим — племе от Арабския полуостров, известно от най-дълбока древност с множеството си именити поети. Неговият диалект е залегнал в основата на литературния арабски език.

Бени узра — бедуинско племе в Северен Хиджаз, отделило се от друго племе. Името произхожда от поезията на племенния поет Джамил, възпяващ девствената (узра) си любов към Бусина.

Бени Шайбан — децата на Шайбан — посивелия. Арабско название на монголите.

Бени шахлам — древно арабско племе от централната част на Арабския полуостров.

Бенка — в арабската традиция съществуването на естествена бенка върху лицето на мъж или жена е израз на особена благородна красота, поради което слагането на изкуствени бенки и сред жените, и сред мъжете се е възприемало като нещо напълно естествено и отговарящо на естетическите норми.

Бербери (от лат. барбарос — варвари) — коренно население на Северозападна Африка, ислямизирано през VIII в. и постепенно арабизирано. Арабите често използват за тях названието кабили (от кабила — племе).

Билал бен Рабах (починал 641) — първият мюедзин на мюсюлманската община на пророка Мохамед, абисински роб по произход.

Бирш — наркотично вещество, омайно биле.

Бишр ал-Хафи (767–841) — известен суфитски проповедник. Разказват, че сестрата на Бишр ал-Хафи поискала да съблазни Ахмед бен Ханбал.

Брак — в „Хиляда и една нощ“ достатъчно подробно са описани многобройните брачни и сватбени ритуали между мюсюлманите, които се спазват и до наши дни. Трябва да се има предвид, че ислямът прави разлика между брачната церемония, сватбата и първото влизане на младоженеца при невестата. Първото е практически сключване на брачния договор, обикновено между родителите на младоженците без тяхно участие, като това може да стане дори когато те са невръстни деца, а второто е „консумирането“ на този договор, като времевата разлика между двата акта може да трае с години.

Братовчед — при мюсюлманите бракът между първи братовчеди е естествен и дори се поощрява от родителите на младоженците, поради това често обръщението между съпрузите е „братовчеде“, „братовчедке“.

Брахман — жрец на индийския бог Брахма, откъдето произлиза и фамилията на Бармакидите.

Будур — мн.ч. от „бадр“ — пълен месец, луна.

Бундук — арабското название на Венеция.

Буркан — вулкан.

Бурнус — широко наметало, носено от конници, вероятно произхождащо от Магриба.

Бустан — бостан, градина.

 

 

В името на Аллаха! — традиционно заклинание в началото на молитва, на писмо, на работа и т.н.

Вакъф (тур., от араб. уакф) — букв. спряно, секвестирано. Поземлена собственост на джамии и мюсюлмански светилища.

Валия (араб. уали) — военноадминистративен управител на вилает, в началото назначаван от халифа; впоследствие длъжността често става наследствена.

Вахак — индийско бойно ласо с мрежа на края.

Везир (араб. уазир) — букв. носещ тежест, бреме, министър.

Вилает (араб. уилая, букв. владение) — голяма административна единица, област. Управлява се от валия.

 

 

Гадбан — гневен.

Газа — град в Югозападна Палестина.

Галабия — виж джалбаба.

Гален (131–201) — гръцки лечител, систематизирал медицинското учение на Хипократ, имал свои открития в хирургията, особено уважаван сред средновековните арабски лечители.

Ганим бен Аюб ал-Мутим ал-Маслуб — имащ успех, син на Аюб, влюбен до полуда.

Гариб — странен, чужденец.

Гассан — живец на радостта.

Гаюр — ревнител, фанатик.

Гезира (араб. Джезира) — остров, сега парк на остров Замалек в Кайро.

Гробница — въпреки предписанията на ислямския обичай починалите да се погребват в пустинята и мястото на гроба да се заличава (виж погребение) някои високопоставени личности, особено в Египет (вероятно под влиянието на древноегипетските гробници), си издигат гробници под формата на храм с различна големина. Над мястото на самото погребение е издигнат празен каменен надземен саркофаг, върху който откъм главата, насочена към Мека, е поставен огромен тюрбан, а по стените на саркофага и помещението са изсечени стихотворни сентенции и цитати от Корана.

Грош — виж кирш.

Гул — кръвожаден джин, хранещ се с човешко месо, вампир; оттук българското „хала“.

Гусн — клонка.

Гуссат аз-Заман — мъка на времето (противоположно на Нузхат аз-Заман — разтуха на времето).

 

 

Далила Мухтала — виж Мухтала.

Далялин — посредник при продажба на стока, аукционист, ръководещ наддаването за изложена за продан стока, дилър.

Дамиета — египетско пристанище в Средиземно море.

Дамра бен Мугира — гибел (разрушение); син на кипящия.

Дандун (араб. Дандан) — пуяк; непреводимо название на приказна риба.

Даниел (Данаил) — библейски пророк, чието име носи една от главите в Библията; предсказал падането на Израел и неговото възстановяване.

Даник — дребна средновековна арабска медна монета, равна на 1/6 дирхама; също мярка за повърхнина, равна на 29,2 кв.м.

Дар ас-Салам — Дом на мира — резиденция на багдадските халифи.

Дау ал-Макан — светилник на (всяко) място.

Дауд — библейския цар Давид, баща на Соломон.

Даудови ризници — еврейски ризници; евреите се славели като умели плетачи на бойни ризници.

Даурат ал-Камр — траекторията на луната.

Дафаф — арабска струнна тамбура.

Дахнаш — вдигащ пушек.

Дейлем — планинската част на Гилян (по името на едноименна река), област в Източен Иран.

Дейлеми — вероятно арабско название на аланите (по името на района и реката Дейлем) — арийски племена, живели в районите на Северна Персия, ислямизирани след X в. Същото название носи през Средновековието и едно тюркско племе — наемници на багдадските халифи.

Дервиш — представител на крайните суфити, аскети скитници, чиито ритуали са свързани с ритуални танци с непрекъснато въртене и самоизтезания, смятани за магически. При шиитите много от тях са обявени за светци, но при сунитите отношението към тях е презрително.

Дете на греха — презр. извънбрачно, незаконно дете, копеле.

Джаафар Бармаки (VIII в.) — историческа личност, приближен и първи везир на халиф Харун ар-Рашид, убит от него заради опитите му да го измами и заради финансови престъпления.

Джаббана — квартал в Басра.

Джадид — много дребна медна монета, 1/40 от гроша.

Джайхун — река в Централна Азия, дн. Амударя.

Джалбаба (диал. в някои страни галабия) — дълга черна наметка от твърд косъм.

Джалиар — безсрамен.

Джамак, Джамакия — вид заплата в натура.

Джамаркан — цар въглен.

Джамил (починал 701) — арабски поет класик, възпявал предимно любимата си Бусина. Стиховете му били предпочитани от народните певци поради искреността и простотата на израза им.

Джамила — красива.

Джамия на Омеядите — най-голямата джамия в Близкия изток, в Дамаск.

Джанак — музикален инструмент, подобен на чинели.

Джанишах — цар душа.

Джария — наложница, узаконена любовница, полуробиня у високопоставени личности; също: обръщение на мъж към жена.

Джауамрад — въздух, пълен с болести.

Джаудар — ечемик, ръж; също: лично име; оттам тюрко-българското Чавдар.

Дженуар — арабското название на Генуа.

Джибрил — архангел Гавраил.

Джин — дух. Ислямската традиция допуща съществуването на свят, паралелен на нашия, на „долната“ земя (виж небеса), изпълнен с духове джинове, които живеят в условия и нрави, подобни на човешките, те са добри и лоши, мъже и жени, мюсюлмани и неправоверни, имат свои царе, водят помежду си войни и т.н.

Джихад — букв. полагане на усилия за усъвършенстване; свещена война в името на ислямската религия, която теоретически има отбранителен характер, но може да бъде и „превантивна“.

Джуан — катраненочерен.

Джубайр ибн Умайр аш-Шайбани — неясна личност, вероятно от монголски произход.

Джубе — къса горна дреха с широки ръкави.

Джумада-л-аууал (джумада първи) — 5-ият месец в мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Джумада-л-сани (джумада втори) — 6-ият месец в мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Джурне — староарабско название на Генуа.

Джуха — къса горна дреха от дебел шаяк за студено време.

Диар Бакр — съвременният град Диар Бекир в Турция.

Диван (араб. диуан) — съвет на висшите представители на властта при халифа или неговите пълномощници, своеобразен консултативен орган; канцелария; също: антологичен сборник на стихове от определен автор.

Дивит (араб. диуат) — средновековна мастилница с поставка и за перо, носена от писарите в специална кесия, окачена на шията или на колана.

Димна — виж Калила и Димна.

Димящата планина — древноарабско название на остров Самос.

Динар (от лат. денариус) — средновековна арабска монета, равна на 2,4 г злато. Название на някои съвременни валути.

Дирбас — лъв.

Дирхам (от грц. драхма) — средновековна арабска монета, равна на 3,12 г сребро. Название на някои съвременни арабски валути.

Домове на луната — специфична арабска астрономическа категория, показваща звездите и съзвездията, които невинаги съвпадат с общоприетите и през които Луната преминава през различните сезони, със силно влияние на асирийското звездобройство.

Драа (букв. лакът) — мярка за дължина, различна в различните региони: между 0,58 и 0,70 м.

Дуаб — собственик на кладенец, като използването на водата му се заплаща.

Дубре — староарабско название на Дубровник.

Дуня — свят, вселена.

Дунязад — светът стана безкраен.

 

 

Евнух, евнуси — скопени роби, мъжки обслужващ персонал в харема.

Емир (араб. амир) — букв. заповядващ, повелител, титла на княз, принц, висш военачалник.

Емир (повелител) на правоверните (араб. амир ал-муаминин) — ислямска религиозна титла, възприета от втория халиф Омар като допълнение към титлата халиф. Макар формално нейният носител да е „княз“, той се смята за „божи княз“, тоест над него е само Аллах, който по „ранг“ стои над всички земни царе. На подобно ниво е и неговият заместник.

 

 

Забалкан — боклукчия.

Забранената страна — градовете Мека и Медина, където достъпът на немюсюлмани е забранен и сега.

Забраненият храм — джамията Кааба в Мека.

Заид (VII в.) — полулегендарен пълководец от времето на първите мюсюлмани от племето бени хилал.

Зайбак Мисри — изплъзващ се; живак.

Зайнаб и Нуар — герой и героиня на фолклорна поема от началото на исляма от неизвестен автор, напомняща със сюжета си Ромео и Жулиета.

Закария ал-Уарджалани — учен и пътешественик, починал през 1078, написал „Развитие и сведения за расите“ — първо сериозно арабско изследване на Черна Африка.

Заклети свидетели — според шариата, за да се потвърди или да се отхвърли даден юридически акт или престъпление, са необходими минимум двама свидетели. Този канон е създал специфичната, съществуваща и в наше време „професия“ на заклетите свидетели в шариатския съд, които срещу заплащане могат по желание на клиента да свидетелстват за каквото и да е. Съществува все пак известен риск, защото наказанието за лъжесвидетелство е жестоко.

Закят — едно от основните задължения на мюсюлманина, милостиня, давана периодически от богатите на бедните.

Заместник (араб. мухаллил) — според шариата право на развод има само съпругът, който произнася думата „талак“. Ако я каже веднъж, той може, след като жена му е напуснала дома, да размисли, да отиде при близките й и да си я прибере. Ако я произнесе два пъти, той пак може да си я вземе, но само при условие че тя встъпи в законен брак с друг мъж (заместник, мухаллил), макар и само за един ден, а след това този втори мъж да се разведе с нея, което не е задължително и тя може да остане завинаги негова съпруга. Именно тук се появява ролята на богато платения мухаллил, който трябва да се „ожени“ за срок от броени минути, а след това да се разведе с изоставената съпруга — нещо, което е твърде доходна професия на определени лица. Произнасянето на думата „талак“ три пъти поставя огромни допълнителни проблеми пред мъжа, който я е произнесъл, и връщането на съпругата е почти невъзможно.

Заммура или заммар — духов музикален инструмент, цафара, флейта.

Занария — носеща пояс, тоест християнка.

Запретният дом — храмът Кааба в Мека.

Зарбаджа — тестено ястие, баница с различни видове тлъсто месо, различни зеленчуци, особено сух лук, запечено в карамелизирана захар и подправки.

Зарда — сладка супа с мед и ориз.

Зауия — квартал, махала, но и ислямски манастирски комплекс с джамия, помещения за пътници (хан), безплатна трапеза с благотворителна цел и училище (мадраса, тур. медресе). Турците използват за такъв комплекс названието „имарет“. Всъщност това е арабска дума, чийто първоначален смисъл означава „емирство“, но е получила ново значение.

Захри ибн Шихаб (680–741) — известен разказвач, събрал около 2000 разказа (хадиси) за дейността на Мохамед и първите му сподвижници, записал ги и с това поставил началото на Суната.

Зейн ал-Мауасиф — с прекрасни качества.

Зейнаб и Зейн — хубавица и хубавец.

Зейнаб Нассаба — хубавата крадла.

Зейтун — букв. маслина; мургав, омазнен.

Зимзим — свещен извор край Мека.

Зимма — яркожълт пояс, задължителен отличителен знак за християни и евреи по мюсюлманските земи през IX-XII в. Неносенето му заплашвало нарушителя със смъртна присъда.

Зияд бен Аби Обейдаллах (убит 687) — държавен деец, проявил се особено при халифството на Муауия.

Знаме на халифите — през различните епохи знамето на халифите е имало различен цвят: при първите мюсюлмани то е червено, при Омеядите — бяло, а при Абасидите — черно. Зеленият цвят (цветът на рая) като символ на ислямската вяра се появява по времето на Фатимидите, когато водеща политическа сила в региона стават турците. Повечето знамена на съвременните арабски държави са съчетание на тези четири цвята.

Зодиак — зодиаците в арабската астрология се покриват изцяло с познатите ни, с изключение на преведените названия, и са 12 на брой. Във всеки зодиак обаче влизат по 2 1/3 дома на луната. Буквалното значение на арабската дума за зодиак е „кале“ — кула, крепост.

Зокум — „адско дърво“, с чиито горчиви плодове според Корана се хранят мюсюлманските грешници; дива маслина.

Зубейда или Зубайда — историческа личност, една от съпругите на Харун ар-Рашид, с голямо влияние в политическия живот на халифата.

Зул-Инкар уа-Накир — отричащ всичко; непризнаващ нищо. Име на ангела, който разпитва душите на умрелите за делата им на тоя свят.

Зу-л-каада — 11-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Зу-л-Карнейн — двурогият. Прозвище на Александър Македонски.

Зу-л-Кура — козокракият. Легендарен цар на химяритите.

Зу-л-хиджа — 12-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Зумурруд — изумруд.

Зурейк — сойка.

 

 

И’ътикяф (религ.) — усамотяване за известно време в дом или в джамия поради даден пред Аллаха обет.

Иблис — Сатана.

Ибн Зайда (починал втората половина на VII в.) — арабски пълководец, прочут с щедростта си.

Ибн Сина (ок. 980–1037) — Авицена, велик арабски учен, енциклопедист, философ, математик и лечител.

Ибн Хамдун (1101–1167) — дворцов писар при последните Абасиди. Тъй като издал някакви дворцови тайни, бил хвърлен в затвора, където умрял.

Ибрахим (евр. Авраам) — признаван от исляма като първи защитник на еднобожието.

Ибрахим Абу Исхак Мосулеца (742–804) — знаменит музикант и певец от персийски произход, любимец на халифите Махди, Хади и Харун ар-Рашид. Баща на не по-малко известния музикант Исхак Мосулеца (Мосулски).

Ибрахим бен Адхам (починал между 776 и 783) — именит ислямски благочестив номад, създал пословици и мъдрости. Известен с това, че никога не е просил, а всичко си печелел с труд. Загинал в морска битка с Византия.

Идда — срок на очистването; времето, когато разведена жена или вдовица не може да стъпи повторно в брак. В различните страни този срок е от три месеца до две години.

Изар — широки копринени женски шалвари.

Имам — лице, водещо молитвата в джамията (не е задължително да е духовник); водач на ислямско течение или секта, при шиитите — високопоставен духовник.

Имена на Аллах — според ислямските религиозни догми Аллах има 99 свещени имена (които са били изписани на пръстена на Сулейман). Всеки правоверен е „раб (абд) на Аллаха“ (Абдуллах), като вместо „-ллах“ (Аллах) може да се постави едно от тези 99 имена (напр. Абдул Наср — Раб на Побеждаващия, Абдул Салям — Раб на Мироносеца и т.н.).

Индийски меч — индийската стомана се е ценяла особено високо в халифата.

Ирам Многостълбната — легендарен езически град, споменат в Корана.

Искендер — арабското произношение на името на Александър Македонски.

Ислям — велика религия; букв. покорност (пред Аллах).

Исмаил — син на Авраам (Ибрахим) от слугинята му Агар; прародител на арабите.

Исфахан — град в Южен Иран.

Исхак Мосулски (починал 849) — знаменит певец и музикант, син на Ибрахим Абу Исхак Мосулеца.

Ифранджия — от Франция, французин. Общо название на чужденци — европейци и християни, в арабските страни.

Ифрит — приказен дух великан, огромен джин; виж и марид.

Ихрам — бяла наметка, която задължително носи върху голо тяло хаджията при посещение на светите мюсюлмански места в Мека и Медина. След хаджилъка той е длъжен да се завърне в родината си само с тази дреха, оставяйки всичко останало, което е носел, по тези места.

 

 

Йоханна — Свети Йоан Кръстител.

 

 

Кааба — букв. Куб. Първо по значимост светилище за мюсюлманите в Мека (в Саудитска Арабия), където се съхранява свещеният „черен камък“.

Када Факан — (така) отсъди (бог) и (така) стана.

Кадаиф — българското название на арабския сладкиш катифа.

Кадийски парченца — сладкиш, вид асабия, но по-дребни, баклавички, вероятно любим сладкиш на кадиите по време на съдебните процеси, тъй като може да се лапат на една хапка.

Кадисия — град в Южен Ирак, където арабите мюсюлмани побеждават персите.

Кадия — мюсюлмански шариатски съдия.

Кайс бен Хатим (V в.) — един от най-именитите поети от времето преди исляма от Ясриб (древното име на Медина).

Кайсар — арабското произношение на цезар, император (библ. кесар).

Какулийско алое — храст с ароматна дървесина, добива се в местността Какула на остров Суматра.

Калаа — кале, крепост.

Калила и Димна — басня роман с индийски произход, преминала у арабите чрез авторизиран превод от персийски на Абдуллах бен ал-Макфаа (починал 760). Чрез образите на два чакала произведението осмива бита, управлението и нравите на арабите.

Калкас — таро, батат, египетски картоф; също: легендарен град в Египет.

Калкаса — ястие от месо и сладки (египетски) картофи.

Калюбия — град в делтата на Нил, Северозападен Египет.

Камаким — шишета, гърнета.

Камал ад-Дин — съвършенство на религията.

Камаха — памучна риза с широки дълги ръкави.

Камит (произхожда от каммата) — ориенталско приспособление за екзекуция.

Камр аз-Заман — Луна на времето (епохата).

Кан Макан — било, що било; станало, каквото станало.

Кантар — средновековна ориенталска мярка за тегло, равна на 36 оки =100 ратла = 44,928 кг. Съществува и т.нар. александрийски кантар =112 оки = 139,776 кг.

Канун — закон.

Кардамон (араб. хел) — подправка за ароматизиране на кафето.

Карим — благороден.

Карим ад-Дин — благородник на религията.

Каркадан — букв. носорог, но описанията в „Хиляда и една нощ“ го превръщат във фантастично млекопитаещо.

Каркар — вид птица, черна чайка.

Карун — обширно езеро в Египет край град Фаюм.

Касаб — средновековна арабска мярка за дължина, равна на 3,55 м.

Касида — дълга поетическа хвалебствена ода.

Касим — разделящ.

Касим ибн Ади — разделящ син на враждебния.

Касри — арабското произношение на персийското Хосров. Под това име са известни двама персийски царе от Сасанидите: Хосров I (531–579), наричан Ану Ширван (безсмъртната душа) — водил безспирни войни с Византия и Йемен, поощрявал преводи на книги от гръцки, сириакски (арамейски) и индийски на персийски; Хосров II Победителя (590–628) — завоевател, стигал до Босфора, Дамаск и Ерусалим.

Катаф ал-Джамал — завързващият камилата.

Каукаб ас-Сабах — планета на утрото, зорница.

Каф — в Корана планината, която обгражда земната суша, „краят“ на земята.

Кафур — благовонен.

Кафур — неверник; също: обобщаващо фолклорно название на разбойническо свърталище. Разликата с горното име идва от начина на изписване на арабски.

Кахардаш — потисник.

Кахрамана — икономка, домакиня.

Кахт — суша, бездъждие (виж Кахтан).

Кашкаш (древноег.) — криещ се.

Кибла — посоката към Мека, накъдето трябва да се обръщат мюсюлманите по време на молитва. В джамиите тази посока е фиксирана чрез специална ниша (михраб).

Кигак — 4-тият месец от коптския (древноегипетския) календар.

Кират — средновековна ориенталска мярка за малка дължина, равна на 0,87 см.

Киррат ал-Айн — сълза на окото.

Кирш (оттам грош) — дребна арабска монета, 1/100 от дирхама.

Китаб аз-Захд — Книга на благочестивостта. Допълнение към Хадисите — деяния на Мохамед и сподвижниците му, но не се смята за свещена книга. Създадена VII-XI в. от няколко автори: Абдуллах бен Мубарак (починал 796), Бен Харб ан-Нисабуни (починал 848), Ахмед бен Ханбал (починал 858) и Ал-Бухеики (починал 1025).

Кифху — букв. Спри го!

Коморско дърво — вид карамфил.

Консул — титла, предимно в Египет, давана от арабите не само на дипломатическите представители на европейските държави, но и на богатите европейци.

Копти — название на египетските християни — наследници на християнизирани древни египтяни. Според преданието християнската религия е донесена в Египет от апостол Марко. Името им произхожда от древноегипетското „айка Птах“ — синове на (бог) Птах. От същия корен произхожда и името Египет (еГиПеТ). Коптите са ползвали древноегипетския календар, наречен коптски, арабите са го възприели от тях и са го ползвали докъм X-XI в. наред с мюсюлманския календар хиджра.

Кудаа — племе от Северна Арабия.

Кулиджан — всичко е душа.

Кунафа — силно подсладен кадаиф с много масло, бадеми, орехи, шамфъстък и др.

Куриджан — вместилище на душата.

Кусер — река в мюсюлманския рай.

Кут ал-Кулуб — наслада за сърцата.

Кутейт — котенце.

Куфия — древен ъгловат арабски шрифт, на който са написани множество древни ръкописи на Корана и надписи на джамии; произлиза от град Куфа.

Куфия — шамия в червен цвят.

Кялб — куче.

 

 

Лабтайт (араб. лабта) — едно от предградията на старата испанска столица Толедо.

Лакът — виж драа.

Лимонови резенки — малки сладкиши от точени кори с форма на полумесец, обилно полети със смес от захарен и лимонов сироп.

Лиуа — военно оръжие, област, военен полк.

Лиффа — тънко лъскаво платно, увивано над амамата, под шамията.

Лукман — полулегендарен арабски мъдрец от епохата преди исляма (IV-V в.), с прякор Муамар (Вечно младия, защото уж живял няколко столетия), на когото се приписват сентенции и пословици.

 

 

Ма ша-а-ллах! (машалла) — букв. „това, което е пожелал Аллах“. С времето придобива смисъл на „Браво!“

Маамун — виж Ал-Маамун.

Маамуния — народно ястие от сух и зелен фасул.

Маан ибн Заида — пълководец и държавник от ранния ислямски период (убит 770). Известен с щедростта си.

Мааруф — известен.

Магове — виж магусейци.

Магриб — арабските страни на запад от Египет (от гарб — запад) — Алжир, Тунис, Мароко, Либия и Мавритания.

Магусейци, магове, огнепоклонници (маджуси) — название на огнепоклонниците (последователи на древноиранския зороастризъм), срещу които мюсюлманите воювали с особено настървение.

Маджид — славен.

Маджлис — букв. място за седене; място за общото събрание на племето или рода; съвр. парламент; оттук тур. меджлис.

Маджнун — лудият.

Маждрак — вид старинно копие.

Мазхаб — название на четирите равнопоставени сунитски тълкувателни школи на ислямската догма — ханифити, ханбалити, шафиити и маликити.

Маймун — сусамен сладкиш, йеменски специалитет.

Маймуна — щастлива, благословена.

Макамът на Ибрахим — букв. място за седене, резиденция. Малка постройка в пределите на храма Кааба в Мека, където се пази камъкът, на който седял Ибрахим (Авраам); според мюсюлманската легенда именно той е първият строител на този храм.

Малик бен Динар — притежаващият много динари (пари).

Маликити — привърженици на учението на Малик бен Анас, едно от официалните четири тълкувания на шариата, съчетаващо традиционното арабско доислямско право с религиозните догми.

Малихат ал-Кад — хубавица на съдбата.

Мамелюк, мамелюци (араб. мамлук) — букв. който е собственост, роб на някого. Бели роби, обикновено ислямизирани християни от Кавказ, Балканите и Средна Азия, предпочитани като наемна армия, особено в Египет, където съставят своеобразна военна каста. През XII в. отстраняват в Кайро местния султан и създават свои династии, просъществували фактически до 1952 г., когато монархията в Египет е опразнена и е обявена република. Последната династия на Мохамед Али, основана в началото на XIX в., е от албански произход.

Манар ас-Сана — минаре на утринната светлина.

Мандал — дърво с ароматна дървесина от Индонезия.

Мансур — втори абасидски халиф (754–775), нанесъл окончателно поражение над Омеядите.

Марджана — бисерна.

Марзуан — спокоен, сериозен.

Мариам — Света Дева Мария.

Марид — зъл или добър дух джин с великански ръст.

Марих — арабското название на планетата Марс.

Маруан бен Хакам (починал 684) — именит военачалник, братовчед на Муауия I, родоначалника на династията на Омеядите. Сам не е царувал, но е известен като Маруан I. Баща на халиф Абдул Малик.

Масак — сладка баница с ароматни треви.

Маслама бен Абдул Малик бен Маруан (починал 740) — голям ислямски военачалник, брат на халифите Уалид и Сулейман, изтъкнат военачалник, стигнал с флот до Златния рог — Константинопол (718), където воювал с хан Тервел и победен от него, подчинил Армения. Довереник и съветник на няколко омеядски халифи.

Масрур — весел, радостен. Историческа личност, страж и палач на Харун ар-Рашид.

Масуд — ощастливен. Презрително общоприето прозвище за черните роби, „ощастливени“ от контакта си с белите арабски аристократи робовладелци.

Махди бен Мансур — багдадски халиф (775–785), баща на Харун ар-Рашид.

Махмал — специфичен самар за камила, върху който се намества товарът й; също: церемониален религиозен, богато украсен паланкин, който се товари върху камила и върви начело на кервана с пътуващите на хаджилък в Мека и Медина, с дарове от тях и техните близки за светите мюсюлмански места.

Махмуд — кланящ се на Аллаха; възхваляващ Аллаха.

Махр — откуп. При мюсюлманския брак младоженецът дава на родителите на младоженката паричен откуп, договорен обикновено между родителите на двамата. Формално тази сума е собственост на младата съпруга, оставена на съхранение при родителите й, за ползване при евентуално нещастие — смърт или тежка болест на съпруга, развод и т.н.

Машаих — учителка.

Машлах — горно кафяво мъжко наметало от дебел плат за дъждовно време, ямурлук.

Машрик — арабските страни на изток от Египет (от шарк — изток).

Мекански възел — специфичен арабски моряшки възел.

Мерв — град в Иран.

Мизмар — музикален инструмент, подобен на зурлата или кларинета, пищялка.

Микиял — древноегипетска мярка за обем, равна на 16,5 л.

Миля — мярка за дължина. Една арабска миля = 1920 м = 1/3 фарсаха.

Мим — буква от арабската азбука. Изписва се като овално кръгче, което често в поезията се сравнява с устата на хубавицата.

Мир вам! — превод на традиционния поздрав „Ас-саляму алейкум“, който се използва почти изключително при среща само между мюсюлмани. Отговорът е И вам мир! — „Уа алейкум ас-салям!“ — (тур. „Селям алейкюм“ — „Алейкюм селям“).

Мискал — средновековна арабска мярка за тегло на благородни метали, равна на 4,68 г злато; дели се на 24 карата.

Миср — арабското наименование на Египет.

Мисра — 12-ият месец от коптския (древноегипетския) календар, чието название е използвано за арабското название на Египет и Кайро (виж Миср).

Мисри — Египтянина.

Михраб — инкрустирана ниша в джамия, показваща посоката към Мека, накъдето трябва да се обърнат мюсюлманите по време на молитва; същото название носи самата тази посока (виж кибла).

Мокаддам — букв. вървящ пред другите; началник на градската стража през Средновековието; дн. майор, подполковник.

Молитва — съгласно религиозните канони правоверният мюсюлманин е длъжен да се моли пет пъти на ден — при изгрев-слънце, на обед, следобед, привечер и след падането на нощта. Допуска се обединяването на няколко молитви в една, ако това се налага от обстоятелствата.

Мосул — град в Северен Ирак.

Мохамед (570/74-632) — пророк на ислямската религия, реално историческо лице, „създал“ Корана — свещената книга на исляма, чрез „Сури“, „спуснати“ му от небето, където богът (Аллах) „говори“ в първо лице чрез неговата уста. Водил битки за утвърждаването на тази религия, която става обединяващата връзка между разпокъсаните арабски племена и идеология за новата арабско-ислямска единна държава.

Мохамед (араб. Мухаммад) — възхвален от бога.

Мохамед ал-Хашими (IX в.) — реална историческа личност от племето хашим — племето на пророка Мохамед, заемал висши длъжности в халифата, вкл. управител на Басра.

Мохамед Амин (787–813) — син на Харун ар-Рашид, абасидски халиф след 809 г., убит и наследен от брат си Маамун.

Мохамед бен Абдуллах (убит 762) — внук на Хасан, сина на халиф Али и Мохамедовата щерка Фатима. Талантлив военен, водил битки с Омеяди и Абасиди, с претенции да стане халиф.

Мохамед бен ал-Битар (ок. 1248) — арабски лечител, родоначалник на съвременната ботаника и на фитотерапията.

Мохамед бен Идрис аш-Шафии (767–820) — един от четирите велики имами на сунитите, създал една от четирите религиозни школи в исляма — шафнитетството, което се опира предимно на традиционните обичаи.

Мохамед ибн Сулейман аз-Зайни ал-Хашими — историческа личност, управител на Басра и на Дамаск по времето на Харун ар-Рашид.

Муайн бен Сауи — избор, раждащ суша.

Муатадид би-л-Лях — абасидски халиф (892–902).

Муатаз би-л-Лях — абасидски халиф (866–869). По негово време тюркските наемници вземат връх в двореца, свалят го чрез преврат и го оставят да умре от глад в затвора.

Муатазилити — привърженици на нетрадиционен мазхаб от XIII в., чиято философия е, че развитието на човешкия ум става независимо от бога въз основа на опита, а Коранът е не божествена, а сътворена от човека книга като всички останали. Буквално муатазил означава изолиран (от мюсюлманите). Макар и приети от някои Абасиди (Маамун, Муатасим), впоследствие са подложени на гонения.

Муауия бен Аби Суфиян — съперник на халиф Али, след чието убийство през 680 г. преместил столицата на халифата от Мека в Дамаск, основал династията на омеядските халифи (също Муауия II бен Язин, починал през 683 г., който бил халиф само пет месеца).

Муджахид — боец в свещена война джихад.

Муейн ад-Дин — избор на религията.

Муиша — курабийка, единият край на която е изрязан като петльов гребен.

Мунис — приятен събеседник.

Мункар и Накир — имена на двата ангела, разпитващи душите на умрелите за греховете и добрините им приживе.

Мунтасир би-л-Лях — абасидски халиф, царувал само няколко месеца през 861 г. на мястото на баща си халиф Мутауаккил, убит от него. Сам той е убит от брат си Мустаян.

Мурра — горчив.

Муса — арабско произношение на името на Мойсей, признаван от мюсюлманите като пророк на еднобожието.

Мускус — ориенталско благовоние, добивано от семенните жлези на мускусен сръндак (кабарга) или някои други животни, зърнеста маса с мазен блясък и горчив вкус, днес — фиксатор за трайни парфюми.

Муслим бен ал-Уалид (747–823) — поет от началото на династията на Абасидите. Съчетава древния и съвременния му арабски език.

Мустаин — абасидски халиф (862–866), брат на халиф Мунтасир би-л-Лях. Като владетел проявява колеблив и нерешителен характер, заради което е убит от брат си Муатаз.

Мустафа — избран от бога.

Мутавалия (араб. мутауали) — заместник на валията, началник на полицията във вилаета.

Муталаммис (ок. 550 г.) — доислямски поет.

Мутауаккил ли-л-Лях (араб. ала-л-Лах) — абасидски халиф (822–861), преместил столицата от Багдад в Самара. Особено яростен гонител на християни и евреи. Именно при него е била мисията на Свети Константин Кирил-Философ.

Мухаллил — виж заместник.

Мухаррам — 1-вият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Мухтала — измамница.

Мушаббак — кръгли сладкиши от тънки точени кори, вид баклава с шамфъстък.

Мушакк — специфичен почерк с разделно изписване на буквите, които обикновено се пишат слято.

Мюедзин (араб. му’азин) — лице, призоваващо мюсюлманите на молитва от минарето на джамията.

 

 

Наджеф — град в Ирак, свещен за сектата на шиитите.

Наджма — звезда.

Наджмат ас-Субх — звезда на утрото.

Най — ориенталски музикален инструмент, подобен на кавал.

Накир — виж Мункар.

Наккар — гравьор, също: птица кълвач.

Наложница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има до четири законни съпруги. Наред с тях високопоставените лица обаче са имали (а в някои мюсюлмански държави този обичай съществува и досега) многобройни наложници — предимно робини, които са обслужвали „господаря“ си, забавлявали са го с песни и танци и т.н. Най-голяма чест за една наложница е била да стане любима любовница на господаря. Констатирани са и случаи наложницата да е ставала законна съпруга и дори да е оказвала значително влияние върху държавните дела.

Насим — пролетен зефир.

Насим ас-Сабах — утринен зефир.

Насир — побеждаващ. Прякор на няколко халифи от различни династии.

Наср — победа.

Наср ад-Дин — победа на религията. Това име, модифицирано като Настрадин, е преминало през турски и в нашия фолклор.

Наср бен Забиян (VII в.) — поет от времето на ислямизацията от племето забиян, което е известно с това, че на два пъти е приемало исляма и се е отказвало от него.

Нассаба — крадла.

Науруз — пролет. В някои близкоизточни страни 21 март се отбелязва като празник на настъпващата пролет и на Нова година.

Нафиса — известна мюсюлманска светица, починала през 824 г. В Кайро е издигната джамия на нейно име.

Нахия — букв. община, тук в смисъл „онази, нищожната“.

Небеса — според Корана над земята се извисяват седем небеса, които са разположени едно под друго — (може би оттук идва и нашата поговорка „Той е на седмото небе (от радост)“. Съществуват и седем земи, като на „долните“ живеят обикновено джинове. Земята, на която живеят хората, е най-горната, тоест тя се намира по-близо от по-„долните“ от нея земи до най-„долното“ небе.

Неволница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има жена, част от женския харем на високопоставени лица, може да бъде и наложница, но това не е задължително. Юридически свободна, но на практика зависима от „господаря“. Като обръщение се използва и за съпруга, наложница и дори за робиня.

Ниама — душа.

Ниамат-Аллах — „Душата на Аллах“.

Нисфа — половината на Корана.

Нуам — блаженство.

Нуаман — долината на река Инд или Тибет; букв. Долина на благодатта; също: име на цар от VI в.

Нуаман бен Мундер — последен цар (580–602) на арабското християнско царство Лахм.

Нуар — хубавец.

Нуба — орнаментирана покривка с произход от Нубия.

Нузхат аз-Заман — разтуха на времето.

Нун — буква в арабската азбука, която се изписва като полукръг с точка в него. Поетите често я сравняват с очите на своите героини.

Нур ад-Дин — светлина на религията.

Нур ал-Худа — светлина на правия път.

 

 

Обейд — умалително от роб.

Обичай — посрещането на госта с хляб и сол при арабите има ритуален характер на сприятеляване до гроб и нарушаването на такова приятелство се смята за особено голям грях.

Облекло — дрехите са различни за отделните слоеве, религии и касти.

Огнепоклонници — виж магусейци.

Ока — ориенталска мярка за тегло, равна на 1248 г.

Окия — ориенталска мярка за тежина, равна на 249,6 кг (различна от ока).

Оккал — твърд кръгъл черен шнур, част от източноарабското облекло, слаган на главата да прикрепва шамията.

Омайно биле — виж бирш.

Омар ал-Нуаман — дълъг живот, даряващ благоденствие.

Омар бен Абдул Азиз — омеядски халиф (682–720), утвърдил Суната като част от свещените книги на исляма.

Омар бен ал-Хатаб (убит 644) — един от първите последователи на Мохамед, негов тъст (жени го за дъщеря си Хафса). Втори халиф, пръв с титла „емир (княз, заповядващ, повелител) на правоверните“. Урежда вътрешния ред в младата ислямска държава. При него арабите мюсюлмани за пръв път излизат от Арабския полуостров като завоеватели на нови земи и разпространители на новата религия.

Омар бен Обейд (VII в.) — проповедник, сподвижник на Мохамед.

Омеяди (Бени Омейя) — арабска династия (661–750) с център Дамаск. Отстранена от багдадската династия на Абасидите.

Омра — т.нар. малък хаджилък, който може да се извършва по всяко време в годината, с изключение на 8–10 зу-л-хиджа.

Оплаквачка — неотменима част от мюсюлманското погребение са плачът и погребалните песни — съчинявани на място, според достойнствата на починалия — на платени професионални оплаквачки.

Осман бен Афан — трети халиф (644–655), зет на Мохамед, женен за дъщеря му Ракия, обединил разните версии на Корана, убит от политически съперници за прекалено покровителство на роднини.

Откриване на лицето на жена пред чужд мъж — жестът се приема като открит намек за прелъстяване от нейна страна. Закритите лица на жените са традиция от доислямската епоха и са наложени поради суровите климатични условия на пустинята. Категорично изискване за закриване на женското лице в Корана няма — то е въведено като задължителен атрибут в Абасидския халифат като своеобразен символ на благородство, който се свързва и с религиозните канони, поставящи жената в зависимо положение от мъжа.

Откуп — виж махр.

 

 

Пазител на светите места (имат се предвид Мека, Медина и Ерусалим) — една от титлите на халифа. Понастоящем кралят на Саудитска Арабия носи титлата „пазител на двете свети места“ (Мека и Медина).

Паланкин — малка палатка или сенник върху гърба на камила, предназначена за транспортиране на жените; виж махмал.

Певици — платените певици и танцьорки на ориенталски танци са неотменима част от мюсюлманските сватбени ритуали.

Пеещи нубийци — вид скални гълъби.

Петокнижие — първите пет книги на Библията, Тора.

Пещемал — парче плат за покриване долната част на тялото по време на баня.

Пещерняци — отшелници, спящи в пещера с кучето си в очакване Деня на възкресението, смятани за праведници.

Планети — в своята астрология арабите изброяват седем небесни светила, смятани за планети — Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Повелител на правоверните — виж емир (повелител) на правоверните.

Погребение — според ислямската традиция това е полагане в гроба на голото тяло на починалия, обвито само в бял чаршаф. При номадите това е ставало на мястото, където го е достигнала смъртта, без да е бил поставян някакъв знак. (Този обичай се практикува и днес в Саудитска Арабия, вкл. за членовете на кралската фамилия). В исляма няма обичайното в християнството почитане на мъртвите след смъртта им, тъй като се смята, че те са вече извън зоната на интересите на живите и с тях се разпорежда само Аллах.

Пости (ислямски) — традиционен обичай у мюсюлманите. През месец рамадан на мюсюлманите е забранено през светлата част на деня да ядат, да пият, да преглъщат каквото и да е, да пушат, да правят секс. През нощта ограничения в подбора на храната няма. Изключение се прави за болни, бременни жени и невръстни деца.

Прочити на Корана — мюсюлманските канони позволяват седем различни начина на четене на Корана.

 

 

Раад Касиф — унищожаваща светкавица.

Рабиа бен Юнис Абу Фаруа (730–786) — привратник слуга в двора на Абасидите, издигнал се до везир.

Рабия-л-аууал (рабиа първи) — 3-тият месец по мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Рабия-с-сани (рабиа втори) — 4-тият месец по мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Раджаб — 7-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Развод — виж заместник.

Рамадан — 9-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра, посветен на ислямските пости.

Ратл — средновековна арабска мярка за тегло, равна на 449,28 г.

Рафидити (от рафид — отхвърлящ) — шиитска мюсюлманска секта, бунтуваща се срещу багдадските халифи и отхвърляща категорично свещените книги на сунитите.

Рашид ад-Дин — букв. правоверен.

Рейхан — вятърничав.

Ридуан — ангел пазител на мюсюлманския рай.

Рикка — специфичен почерк с издължаване на буквите.

Руба’а — четиристишие.

Рум — ориенталско название на Гърция и Византия.

Румзан — украсяващ Рум (Византия).

Рух — върви!

Руян — виждащ (в други версии на книгата героят се нарича Дуян — лечител).

 

 

Саад — щастие, благоденствие.

Саадана — щастлива, ощастливена. Типично име за освободена черна робиня.

Саадуллах — щастие на Аллаха.

Саалаб — лисица. А също и семеен прякор.

Сабат — събота. Строго съблюдаван почивен ден при евреите.

Сабах — утро; име, особено популярно сред бедуинските племена.

Сабуния — подобно на цвеклото растение със сладки листа, използвани за едноименна баница.

Сад — буква от арабската азбука, която се изписва като сложен кръг с „опашка“ като малък овал. Поетите често я сравняват с веждите и очите на героя си.

Сайхун — река в Централна Азия, дн. Сърдаря.

Сакия — арабско водно колело, издигащо водата на реката на по-високо равнище, за да се използва за напояване.

Салем — приветстващ (бога).

Салиа — плешив.

Салик — букв. вървящ пред другите, при суфитите — висша форма на аскетизма.

Салих — коранически пророк, зовял за покаяние, но тъй като не го послушали, Аллах пратил мор на племето му бени мудд.

Салсабил — река в мюсюлманския рай.

Салсан — покорен, добър.

Самит — букв. мълчаливец.

Самсан бен Джаррах — упорит; син на хирурга.

Самсарин — разносен търговец, посредник при сделки, доставчик на стоки на едро.

Самуд и ад — легендарни племена, унищожени от Аллах заради неверието им (алюзия за библейските Содом и Гомор).

Самуди — народ, избит от Аллаха заради беззаконието им.

Сана — днес столица на Йемен.

Сандалово дърво — дърво с ароматна дървесина от Далечния изток.

Санджак — област, областен военен гарнизон.

Сара — законна съпруга на Авраам, майка на Исаак.

Сасаниди — персийска династия, управлявала Близкия и Средния изток между 226 и 652 г.

Сауаб — благоразумен.

Сафар — 2-рият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Светата Троица — основната тема на мюсюлманските критики срещу християнството. Според тях това е отстъпление от еднобожието, проповядвано от самия Иисус.

Свещеният дом — другото арабско име на Ерусалим.

Седемте климата — арабските географи са делили познатите им земи на седем климатични пояса.

Сейф ал-Мулук — меч на царете.

Селим — приветстван (от бога)

Симсим — сусам.

Синд — област в Западен Пакистан със столица Карачи.

Сините очи — (на чужденците обикновено) са смятани за признак на зло.

Синя жлъчка (цикория) — билка, чиито корени се употребяват като заместител и ароматизатор на кафето; виж кардамон.

Сириакски (език) — виж арамейски.

Сит ал-Хасан — госпожата на Хасан (Хубавеца) — името подсказва, че героинята „по предопределение“ е свързана с бъдещия съпруг Хасан.

Ситра (цитра) — виж уд.

Соленото море — Егейско море.

Срок на очистването — виж идда.

Суад — щастлива.

Судан — страна на черните.

Суджах — стройна.

Суейд — черничкият.

Суик — каша от ечемично или пшенично брашно, храна на бедното население.

Сук Уардан — намира се в стария Кайро. Местните араби свързват названието му с някой си Уардан, грък по произход, който взел участие в завоюването на Египет от арабите.

Суккария — захарница. Също и име на квартал в Кайро.

Сукуб — анемона.

Сулейман (библейският цар Соломон — 960–935 г. пр.Хр.) — признат от исляма като пръв пророк на еднобожието, което било „изкривено“ от следващите поколения, и поради това Аллах (богът) пратил „последния пророк“ Мохамед да поправи тези човешки грешки. Легендите приписват магически свойства на пръстена (печата), дарен му от Аллах, на който било изписано най-великото му, неизвестно за простосмъртните име.

Сулейман бен Абдул Малик — брат на халиф Уалид I бен Абдул Малик, омеядски халиф (715–717), водил войни с Византия, обсаждал Константинопол, но не успял да го превземе поради намесата на българския хан Тервел.

Сулс — специфичен почерк с изписване на заоблените места на буквите като ъгли.

Султан — букв. властващ, властник. В началото тази чисто военна титла е била много по-ниска от крал и дори от емир и се е давала предимно на отличили се тюркски наемни войници. С времето тя постепенно се е изравнила с емирската, а после и с кралската и се използва паралелно. В Египет през XIII-XVIII в. султаните са били изборни. По време на Османската империя става най-висока титла на монарха.

Султански хан — приют за бедни бездомници.

Султанско бяло — светломатов сребристосив цвят.

Суна — свещена книга за мюсюлманите сунити, съдържаща разкази (хадиси) за живота и деянията на пророка Мохамед.

Сунити — най-многобройната част на мюсюлманите, противопоставени на шиитите. Наред с Корана те признават за втора по значение свещена книга Суната, събрала многобройни хадиси.

Сура — глава от Корана. Според това, къде са „низпослани“ от Аллах, сурите в Корана се делят на мекански и медински.

Суфити — крайна мюсюлманска фанатична секта, чиито членове се отличават с подчертания си аскетизъм — скромна храна (предимно постна), груби дрехи (власеници от сурова вълна) и др.

Суфиян — виж Абу Суфил.

Суфиян Саури (715–778) — именит имам и улем от сектата на аскетите суфити, противник на Омеядите.

Сухейл — арабското име на звездата Канолус.

Сухейм ал-Лейл — стреличка на нощта.

Сухопътна стража — местна пеша полиция в Багдадския халифат, изпълняваща функциите на гранична стража и на митнически контрол.

 

 

Таб — древна ориенталска хазартна игра със зарове и жетони.

Табария — район в Палестина, около Тибериадското езеро.

Таббах — готвач.

Тадж ад-Дин — корона на религията.

Тадж ал-Мулук Харан — корона на царете, избраник (на бога).

Тайласан — кърпа, която се слага върху чалмата, за да защити шията от слънчевите лъчи.

Тайфа (араб. таифа) — съсловие, група хора.

Такия — при шиитите гроб на мюсюлмански аскет, обявен за светец; тур. теке.

Такия — шапка, таке, плитък фес от тънка материя за сън; не е прилично да се използва в присъствието на гости.

Талак — официална формула за развод, виж заместник.

Тамасил — идолопоклонница.

Тамима — амулет, талисман.

Тарбуш — фес от твърда материя — плъст, слаган под амамата, за да й придаде форма.

Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минава протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (араб. Габал (Джабал) ал-Тарик — Планината на Тарик).

Тартур — островърха шапка, слагана на престъпници, осъдени на „опозоряване“. Те били развеждани с голям шум от тъпани из селищата върху магаре, седнали с лице към опашката му.

Тауаддуд — търсеща обич.

Тауфик — облагодетелстван.

Тафсир — коментари, поясняващи смисъла на отделни текстове в Корана.

Тахир — пречистен.

Теке (араб. теки) — жилище на дервиши, мохамедански манастир.

Тик, тиково дърво — индийско дърво със здрава и твърда дървесина, използвано при средновековното корабостроене.

Товар — виж хамл.

Туба — 5-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.

Тюрки — тюркските средноазиатски племена, даващи роби и наемници на багдадските халифи, се появяват в Близкия изток през VIII в., постепенно се ислямизират и след IX в. се превръщат в мощна самостоятелна политическа сила, която играе решаваща роля при дворцовите преврати в Багдад. Тюрките постепенно се заселват в завоюваните от Византия близкоизточни и малоазийски територии, където образуват първите си самостоятелни султанства.

 

 

Уалид I бен Абдул Малик (717–728) — омеядски халиф, син на Абдул Малик бен Маруан. При него дамаският халифат достига своя разцвет. Той побеждава Византия, подчинява Кавказ, Магриб, Сицилия, Южна Испания, Бухара, Самарканд, Хорезм и др., като стига до Индия и Китай.

Уалид II — син на Язид III, убит заедно с баща си (743–744).

Уарадхан — хан (цар) на розите.

Уард фи-л-Акам — роза сред боклука.

Уардан — розов, направен от рози.

Уасил — вървящ по правия път.

Уасиф ал-Бармаки — историческа личност, брат на везир Джаафар ал-Бармаки.

Убайдулла ибн Мохамед Махди (909–934) — основател на династията на Фатимидите със столица Кайруан, Тунис. Именно с него е водил преговори цар Симеон I Велики за съюз срещу Византия.

Уд — ориенталски струнен музикален инструмент, подобен на голяма китара, в Европа наричан и цитра, макар че двата инструмента са доста различни един от друг.

Уитр — специална молитва, произнасяна от хаджия при планината Арафат край Мека.

Улем (араб. алим) — учен, мюсюлмански богослов.

Ум Амр — букв. майка на Амр (на живота) — прозвище на любимата в класическата арабска поезия.

Умма — нация; общество на мюсюлмани.

Унс ал-Уджуд — радост на съществуванието.

 

 

Фадил — предпочитан (от бога).

Фадл Бармаки — син на Яхия Бармаки (VIII в.)

Факих — тълкувател на ислямското право (шариата).

Фалхун — селяк.

Фарджия — широка скъсена горна наметка с дълги ръкави, носена обикновено от шейхове.

Фарис — конник; персиец.

Фарс — Персия.

Фарсах — средновековна персийска мярка за дължина, равна на 5760 м, а след X в. — на 2250 м.

Фатима (606–632) — дъщеря на пророка Мохамед от жена му Хатиджа, съпруга на Али бен Абу Талид, четвъртия халиф.

Фатин — очарователна, съблазнителна.

Фатна — очарование.

Фелах (от араб. фалаха — ора) — селянин, земеделец.

Ферман (от перс. фирман) — указ на главата на ислямска държава.

Фетва (от араб. фатуа) — допитване до шейх ул-исляма (сега то се отправя до имамите в каирската джамия „Ал-Азхар“) относно правомерността на определено действие на дадена личност от религиозна гледна точка. Въпросът трябва да се зададе така, че на него да се отговори само с „Да“ или с „Не“.

Фикх — учение за тълкуването на ислямското право (шариата), което се преподава задължително от факих.

Филс — много дребна арабска медна монета, 1/1000 от дирхама.

Фута — йеменска национална мъжка дреха, наподобяваща къса пола.

 

 

Хабазлам Базаза — нахълтва тъмнината; също: подмокря се.

Хабания — квартал в Кайро.

Хабн ал-Мулук — наниз от бисери.

Хабуб — обикнат, обикната.

Хаджадж ибн Юсуф ас-Сакафи (661–714) — управител на Хиджаз, смазал бунта на лъжехалифа Ибн Зубейр в Мека. Възстановява единството на халифата, но остава известен с жестокостта си.

Хаджир Агар — наложницата на Авраам, родила първия му син Исмаил, смятан за родоначалник на арабите (оттам „агаряни“ — термин, използван като синоним на мюсюлмани или мохамедани).

Хаджия (араб. хадж) — лице, направило поклонение в свещените ислямски градове Мека и Медина. Впоследствие терминът се използва от християните на Балканите при посещения в Ерусалим.

Хади Муса — абасидски халиф, убит през 782 г. Синът му Джаафар е убит от Харун ар-Рашид.

Хадиси — разкази за живота и деянията на пророка Мохамед и на съратниците му, повечето от които са систематизирани в Суната и са отправна точка на шариата. Броят им според различни средновековни събиратели е между 3000 и 30 000. Признавани предимно от мюсюлманите сунити.

Хазна (араб. хазина) — обикновено държавна или султанска съкровищница; също: помещение за съхраняване на тайни документи.

Хазнадар — пазител на съкровищницата на владетеля, своеобразен министър на неговите финанси.

Хайзуран — една от най-влиятелните съпруги на Харун ар-Рашид, бивша наложница берберка.

Хакан — тласкащ.

Хаким би-Амриллах — халиф от династията на Фатимидите в Кайро (996–1021).

Халид — велик, безсмъртен; също: омеядски халиф (705–715), син на Абдул Малик. По негово време омеядският халифат достига най-голям разцвет.

Халид ал-Бармаки — индийски брахман, приел исляма и станал родоначалник на Бармакидите — няколко поколения халифски везири в Багдад.

Халид бен ал-Уалид (починал 648) — един от първите големи ислямски и арабски военачалници, наречен от Мохамед „меч на Аллаха“. Водил първите арабски войски извън Арабския полуостров, извоювал победи над Персия и Византия.

Халид бен Сафуан (починал 757) — литератор, един от приближените на Абдул Абас — основател на династията на Абасидите.

Халид ибн Абдулла Касри — ислямизиран персийски управител на Ирак (724), стремил се да запази вътрешния мир; натрупал богатства, обвинен в богохулство и финансови злоупотреби, умрял от мъчения в Куфа (743).

Халима — мечтана.

Халиф — букв. заместващ. Титла, възприета от наследниците на пророка Мохамед в качеството им на негови наместници като държавни глави на арабско-ислямската държава (халифат) и висши тълкуватели на божието слово. До четвъртия халиф Али бен Аби Талиб са били избираеми от ислямската община, а впоследствие титлата става наследствена по мъжка линия. Присвоена по-късно от турските султани и лишена от съдържание след революцията на Кемал Ататюрк през 1923 г.

Халифат (от халиф) — традиционно название на арабско-ислямската държава. (По наше мнение на български език е по-правилно да се нарича халифство.) Съществували са Дамаски (омеядски), Багдадски (абасидски), Кордовски, Фатимидски и други халифати.

Халхал — дамска гривна за глезена на крака.

Хама — град в Централна Сирия.

Хамаз бен Абдул Муталиб (убит 627) — чичо на Мохамед, с прякор Лъв на Аллаха и пророка му.

Хамам — т.нар. турска баня е възникнала по времето на Багдадския халифат, а впоследствие е заимствана от турците. Физическата чистота на тялото е едно от основните изисквания към правоверния мюсюлманин.

Хамид — покорен (на Аллаха).

Хамл бен Маджид — овен, син на славния.

Хамл или товар — ориенталска мярка за тегло, равна на 249,6 кг. Символ. Огромен мъж, великан. Оттук — хамалин.

Хамла — ориенталска мярка за тегло, равна на 74,88 кг.

Хаммад — прославящ (Аллаха).

Хан „Ал-Джауали“ — хан на пътешественици; съществува и днес под името хан „Ас-Сафар“ (има същия смисъл) в Кайро.

Хан „Масрур“ (весел, радостен) — тази странноприемница съществува и до днес в Кайро под това име.

Ханбалити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни ислямски школи мазхаби на сунитите — ханбализма, основана от Ахмед бен Ханбал.

Хандак — населено място в покрайнините на Басра, сега квартал от този град.

Ханджар — ловджийски или боен закривен нож с две остриета и много остър връх.

Ханифити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни школи на сунитите — ханифизма, основана от Абу Ханифа бен Сабит, търсеща в тълкуванията на ислямското право гъвкави формулировки, обединяващи традиционните нрави и религиозната догма.

Харадж — поземлен данък от васала за суверена по време на халифатите, известен у нас като харач.

Харамия — крадец, бандит.

Харем (араб. харим) — букв. забранено място. Част от жилището на мюсюлманина, където живеят жените и където имат право да влизат само съпругът и малолетните синове; общо название на женското общество в един дом.

Хариджа — египетски съдия, убит по погрешка през 661 г. от фанатик, който го взема за завоевателя на Египет Амру ибн ал-Ас.

Хариджити — букв. намиращи се извън, излизащи от нормата. Крайно консервативна и фанатична ислямска секта.

Харун ар-Рашид (768–809) — багдадски халиф от 786 г., при когото халифатът бележи висшата точка на разцвета си. Харун ар-Рашид е от рода на Абасидите, които не са били толкова на почит по времето на Мохамед, колкото Али и потомците му.

Харут — ангел, изпратен от Аллах на земята да учи хората на магии.

Хасан ал-Басри (642–728) — известен мюсюлмански теолог аскет от Медина, живял в Басра; иначе: хубавецът от Басра.

Хасан Бадр ед-Дин — хубавец, луна на религията.

Хасан ибн Сахл (починал 850) — държавен деец и пълководец от времето на Маамун.

Хасан Шарр ат-Тарик — зло на пътя.

Хасан Шуман (VIII в.) — историческа личност, офицер на Харун ар-Рашид.

Хасба — чакълестото място. Сега квартал в Дамаск.

Хасиб Карим ад-Дин — виж Карим ад-Дин.

Хасна ал-Уджуд — хубавица на съществуванието.

Хатиджа — историческа личност, една от съпругите на халиф Маамун.

Хатим — завършващ.

Хатим ат-Таи (починал в началото на VI в.) — полулегендарен доислямски поет, прочут с щедростта си. Хатор — 3-тият месец на коптския (древноегипетския) календар, носещ името на богиня Хатор.

Хатуб — годеница; също: разговорлива.

Хатун — знатна дама, госпожа.

Хаудадж — едноместна покрита камилска носилка.

Хафса (починала 665) — дъщеря на Омар бен ал-Хатаб, жена на Мохамед, от която няма деца.

Хашемитски лакът (хашемитска драа) — мярка за дължина, равна на 0,64 м.

Хашиш — трева; маково семе.

Хаят ан-Нуфус — живот за душите.

Хибр (букв. мастило) — копринен плат на бяло и тъмносиньо райе.

Хиджаз — княжество в Централна Арабия, днес част от Саудитска Арабия.

Хиджра (коран., букв. преселение, емиграция) — през 622 г. Мохамед емигрира от Мека в Медина, където поставя основата на мюсюлманската община. Тази година се смята за начало на мюсюлманското летоброене (тур. егир).

Хизб — 1/60 част от Корана; съвр. партия.

Химярити — южноарабско племе, чието могъщество е достигнало върха си в началото на нашата ера. Владенията му са се простирали в Южна Арабия и в някои части на Източна Африка.

Хинд — герой от поема, съперник на Нуар; също: легендарна дъщеря на Нуаман бен Мунзер (VI в.).

Хинна или хенна — вид палма с яркочервени фурми, от чиято кора се добива известната естествена боя за коса къна.

Хипократ (ок. 460–377 г. пр.Хр.) — древногръцки лечител, чиито произведения и практика се смятат за връх в древната медицина.

Хира — столица на християнското арабско царство Лахм, превзето от мюсюлманите през 633 г. Намирало се е в днешен Ирак на юг от град Неджеф.

Хишам бен Абдул Малик (724–743) — омеядски халиф, водил войни с Византия, опитал се да смаже бунта в Ирак и Хорасан, довел впоследствие до падането на Омеядите и възкачването на Абасидите на халифския престол.

Хишам бен Бишр (IX в.) — суфит, син на Абу Наср Бишр ал-Хафи (767–841).

Хомс — град в Сирия.

Хорасан — провинция в Североизточен Иран.

Хосрои — велики; титла на древноперсийските царе.

Хромел — ръчна мелница с два камъка.

Худр — пророк предвестник на Мохамед, поради което е поставен над останалите пророци. Съчетава черти на св. Илия и св. Георги.

Хурия — девойка в мюсюлманския рай, чието задължение е всячески да обслужва и да услажда отвъдния живот на правоверния мюсюлманин.

Хусам ад-Дин — крепост на религията.

Хусеин ал-Халила — придворен поет на багдадските халифи от VIII в.

Хусн Мариам — виж Мариам.

 

 

Цар — използването на този термин (в западноевропейските преводи той е „крал“) е условно и отговаря на установената традиция на преводите на „Хиляда и една нощ“. Смисълът на арабската дума на този термин „малик“ е по-друг, той означава „собственик“, „притежател“ (на царство — мамлякат). Това понятие отговаря на разбиранията в халифата, където се прави разлика между държава като власт „даулат“, тоест там, където маликът е пряк суверен, и страна (биляд), тоест сбор от територии със свои номинални глави — сюзерени на „малика“.

Царска порта (Баб ал-Малик) — сега квартал в Дамаск.

Царски бисери — название на бисерите с диаметър над 1 см.

Цитра — друго название на арабския уд.

 

 

Чалма — цветът на чалмата е показвал принадлежността на притежателя й към една или друга религия. Нарежданията, които са предписвали едно или друго облекло, често са били пренебрегвани.

Чауш (араб. джауиш или шауиш) — нисък военен ранг, фелдфебел.

Червено злато — сплав от злато и мед.

Черният камък — мюсюлманска светиня, смятана за единствения „неръкотворен“ символ на религията, вероятно метеор, който се пази в храма Кааба в Мека и е крайна цел на мюсюлманския хаджилък. Досега не е проучван, тъй като достъпът на немюсюлмани до него е невъзможен, а мюсюлманите нямат право да правят това по религиозни съображения.

 

 

Шаабан — 8-ият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Шабаба — пищялка, кавалче за пет пръста.

Шаддад бен Ад — легендарен цар на племето ад, унищожено от Аллах заради нечестивостта му.

Шаджарат ад-Дур — дървото на бисерите.

Шакалик — плямпало.

Шакирити — арабско произношение на названието на членовете на индийската каста шакри. Арабският език го извежда от глагола „шакара“ — благодаря.

Шам — древното название на Дамаск и Сирия.

Шамих — високомерен.

Шамия — парче бял или цветен правоъгълен плат, слаган на главата на голо или над амамата и прикрепван с оккал.

Шамлут — бърз, ловък.

Шамс ад-Даула — слънце на държавата.

Шамс ан-Нахар — слънце на деня.

Шамс ед-Дин — слънце на религията.

Шамхураш (изопачено акадско Шамахурашет) — асирийско название на божеството летящ бик, изобразявано при портите на храмовете като техен пазител.

Шар — зло.

Шар Кан — той беше зло.

Шариат — букв. ясен, справедлив път за следване, основа на ислямското право, основаващо се както върху догмите на религията, съдържащи се в Корана и Суната, така и върху традициите, опита, тълкуванията и съдебната практика, и оформило се през периода VII-XIII в. Ислямско законодателство.

Шарих — тълкувател на ислямското право, своеобразен ислямски адвокат.

Шауал — 10-ият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Шафии — Мохамед бен Идрис (767–820), един от четиримата велики имами на исляма, основател на едноименен мазхаб, който в тълкуванията си на ислямските догми се опира върху традиционните обичаи и се опитва да обедини различните тълкувания между враждуващите ислямски мазхаби.

Шафран — жълта подправка, приготвяна от цветовете на минзухар.

Шах — цар, крал, владетел, старейшина (на професионален еснаф).

Шах Заман — владетел на времето.

Шахид — воин, загинал в свещената битка на исляма джихад.

Шах-мат — малцина знаят, че името на играта шахмат е от арабски произход. Двете думи означават: „Шахът (перс. царят) умря“. Подобна е и думата „пат“ от шахматната терминология — „бат“ на араб. означава „не мърда“, „стои си у дома“.

Шахразад — месецът стана дълъг.

Шахраман — цар нар.

Шахриар — месец май. Исторически през VII в. е имало персийски военачалник с това име. Станал е известен с превземането на Ерусалим през 614 г. Приел е християнството, с преврат е превзел престола на Сасанидите, но е бил свален и убит от законния наследник Ардашир III.

Шашия — копринен плат, бял или зелен, специален за тюрбани и чалми.

Шейтан — дявол, джин.

Шейх — старец, мъдър човек, вожд, глава на род или племе; сега: върховна титла на владетел при някои княжества около Персийския залив, равнопоставена на емир — княз.

Шейх ул-араб — букв. шейх на арабите; презрително обръщение на „градските“ жители към съплеменниците им бедуини; символ. — главатар на разбойници. Жителите на Багдад, предимно тези от персийски произход, са смятали арабските номади за крайпътни разбойници.

Шейх ул-ислям — букв. вожд на исляма; висша почетна религиозна доживотна титла, давана само на авторитетни улеми — ислямски теолози в Османската империя; висша последна инстанция при тълкуването на ислямските догми, дори контрольор на действията на султана от религиозна гледна точка, изпълнявана под формата на фетва.

Шериф — букв. Благороден; религиозна титла, носена само от потомците на Мохамед, избрани от племето хашем (племето на Мохамед) за управители на Мека; титлата е опразнена от съдържание след превземането на Мека от Саудитите (1925). От рода на шерифите произхождат династиите на Хашемитите в Ирак (до 1958) и в Йордания (понастоящем). Нищо общо с американските шерифи!

Шейсетник — командир на шейсетте длъжностни лица, на които са се разделяли отделните обслужващи функции при двора на багдадските халифи.

Шешия — дълга широка черна наметка от кавказки произход.

Шибр — букв. педя, мярка за дължина, равна на 22,5 см.

Шиити — второ по значение течение в исляма, разпространено предимно в Иран и Ирак.

Шуайб — пророк, чието име се споменава само в Корана.

Шуджаа ад-Дин Мохамадан — възхваления (от бога) юнак на религията.

 

 

Юнан — арабското название на Гърция.

Юнис (библ.) — пророк Йона.

Юсеф бен Омар ал-Сакфи — управител на Йемен и Ирак, възглавил бунт срещу Омеядите и убит в Дамаск (744).

Юсуф — арабското име на Йосиф Прекрасни, който се споменава както в Библията, така и в Корана.

 

 

Яакуб — библ. Яков.

Яаруб Кахтан — легендарен вожд на Йемен от рода Кахтан. Смята се, че той пръв е започнал да говори литературен арабски език и че всъщност арабите получават това си име от корена на личното му име.

Язид — под това име са известни трима омеядски халифи. Язид I (642–683) — син на Муауия I, втори омеядски халиф и пръв получил халифската титла по наследство. Водил войни с Византия. Язид II — син на Абдул Малик. Халиф (720–724), потушил бунта в Йемен. Остава известен с любовта си към лукса и показния разкош. Язид III — син на Абдул Уалид. Халиф само за няколко месеца. Убит заедно със сина си Уалид II през 744 г.

Якут — общо арабско название на няколко вида скъпоценни камъни: червени (рубин), зелени (изумруд), сини (сапфир), жълти (топаз), виолетови (аметист), оранжеви (хиацинт) и т.н.

Якутат ал-Калб — късче якут за сърцето.

Ясмин — жасмин.

Ясриб — древното име на Медина.

Яхия бен Халид ал-Бармаки — възпитател и съветник на халиф Харун ар-Рашид, баща на Джаафар ал-Бармаки. След екзекуцията на сина му имуществото му е конфискувано, а той е изпратен на заточение, където умира през 805 г.