Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за още един праведник от племето Израилево

Разправят, че в племето Израилево живял личен мъж. Той бил богат и имал праведен благонравен син. Когато усетил, че сетният му час наближава, той извикал сина си, който застанал до възглавето му и казал:

— Господарю, какъв съвет ще ми дадеш?

— Синко — отвърнал човекът, — кълни се в името на бога само честно, не и щом имаш най-малкото съмнение!

Умрял си човекът, синът го погребал и останал сам. Разчуло се за това тръгнали към него синовете Израилеви. Дошъл един и рекъл:

— Баща ти ми дължеше много, сигурно знаеш това. Дай ми, което принадлежи, или се закълни в бога, че не е така!

Синът последвал завета на баща си и му дал всичко, което поискал.

После дошъл втори и трети. Идвали така синовете Израилеви, искали от него, докато накрая парите на човека се свършили и той станал от беден по-беден.

Този човек имал праведна благонравна жена, която му била родила двама синове.

— Хората започнаха да стават много алчни! — казал й той. — Докато имах с какво да им плащам — плащах, но вече дадох всичко, нищо не ни остана. Ако някой пак ни поиска нещо, и ти, и аз ще изпаднем в много тежко положение! Реших да се спасяваме. Да отпътуваме някъде, където никой не ни познава, и да живеем сред чужди хора!

С жена си и децата си той се качил на кораб, който пътувал в неизвестна посока, защото Аллах отсъжда и граници за неговото предопределение няма! Или както е казал поетът:

Ти, който бягаш от врага напуснал дом —

съдбата може да отсъди не погром,

        а слава! Само гледай в далнините

        и забрави тревогите, горчивините!

Че ако бисерът седеше си в седефа,

не би сиял на царската корона светла!

Развихрила се буря и корабът станал на парчета. Хванал се мъжът за една дъска, хванала се жена му за друга, хванали се и децата, всяко на отделна дъска, и вълните ги отнесли в различни посоки.

Жената успяла да стигне до един град. Едното от децата стигнало до друг град. Второто дете попаднало на някакъв кораб, а вълните изхвърлили човека на отдалечен остров. Излязъл той на него, обмил се в морето и се помолил. Когато свършил, отишъл при едно дърво, хапнал от плодовете му и утолил глада си. Намерил извор и пил от водата му. Така се молил той три дни подред. На третия ден чул глас да му говори:

— Праведен и честен човек, от баща си възвеличен навечно! Не се оплаквай от божията присъда! На този остров има съкровища и богатства и Аллах пожела ти да ги наследиш. Намери ги, а аз ще изпратя на острова кораби! Бъди добър към всички, призовавай ги да се молят с тебе!

Отишъл човекът на посоченото място. Там Аллах му открил съкровищата.

Кораби, пълни с хора, започнали да наминават към него, а той им правел добро и им казвал:

— Насочвайте хората към мен! Аз ще направя и на тях добро!

Заприиждали към него от разни страни и краища. Не минали и десет години и островът бил вече заселен, а човекът станал негов цар. Никой не минавал оттам, без той да му стори добрина. Разнесъл се слухът за него по цялата земя.

А големият му син попаднал на човек, който го отгледал и изучил. Малкият попаднал пък на друг, който го отгледал още по-добре и го научил да върти търговия. Жена му пък попаднала при някакъв търговец, който й доверил парите си и дал обет да не я продава никому. Той пътувал с кораба си по разни страни и я водел със себе си, накъдето и да тръгнел.

Чул големият син за славата на непознатия цар и тръгнал към него, без да знае кой е. Когато влязъл при него, царят го приел при себе си, успокоил тревогите му и го назначил за свой писар.

Чул и вторият син за праведния цар и също отишъл при него. Царят му възложил да следи за делата му. Така и двамата братя работили известно време, без никой да разбере кой е другият.

Чул за неговата щедрост и доброта и търговецът, при когото живеела съпругата му. Взел няколко великолепни халата, подбрал от най-хубавата стока на страната си и пристигнал с кораба си, като взел със себе си и жената. Отишъл при царя, връчил му своя дар. Царят също наредил да му дадат скъп дар. В подаръка на търговеца имало и различни билки. Царят поискал да му ги покаже и да му разкаже коя за какво се използва.

— Остани тази вечер при нас! — предложил му той…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато царят поканил търговеца да пренощува нея вечер при него, той му отговорил:

— Имам на кораба нещо, което бог ми е оставил да пазя. Дал съм обет да не го преотстъпвам на друг. Това е една праведна жена. Нейната поява бе за мен добро предзнаменование, откакто съм я срещнал — все благодат ми се пада!

— Ще пратя при нея двамата си писари! — казал царят. — Нека пренощуват там и я пазят! — и се разпоредил на писарите: — Отивайте! Пазете кораба на този човек.

Отишли двамата младежи, качили се на кораба, единият застанал на носа, другият — на кърмата. Помолили се на бога за през нощта, а после единият рекъл на другия:

— Ей, ти, царят ни нареди да пазим, а аз се боя да не заспим! Хайде да си поприказваме за това, кой какви патила е изпатил!

— Моето най-голямо изпитание бе — заразказвал вторият, — когато се разделих с майка си, баща си и брат си, който носеше име като твоето. Това се случи, когато баща ми тръгна на път през морето, но ни удариха ветрове, обърнаха кораба, изпотрошиха го.

Изслушал го другият брат и запитал:

— А как се казваше майка ти, приятелю? А баща ти?

— Казваха се така и така…

Скочил брат към брата и възкликнал:

— Ти си, за бога, така е!

И всеки заразказвал на другия какво му се е случило, когато бил малък. А майката чувала какво си приказват, но не се издала, изчаквала търпеливо. Когато се съмнало, единият брат казал на другия:

— Да идем, братко, че да си продължим разговора у дома!

Прибрали се двамата братя. През това време търговецът се върнал от гостуването си при царя и видял, че жената е натъжена.

— Какво ти е? — запитал той. — Какво се е случило?

— Ти прати тук тази нощ двама мъже, които ми мислеха злото! — рекла тя. — Затова ми стана много мъчно!

Разгневил се търговецът, върнал се при царя и му разказал как са се държали през нощта двамата му чиновници. Царят веднага ги извикал при себе си. Наредил да доведат и жената, за да разкаже какво са си приказвали, с какво са я обидили. Довели я и той запитал:

— Жено, кажи какво толкова си чула от тези младежи!

— Моля те, царю! — рекла тя. — В името на всевишния Аллах, господаря на великия трон, нареди им да повторят думите, които си говореха снощи!

— Кажете какво сте си говорили! — разпоредил се царят. — И нищичко да не сте скрили!

Когато двамата момци приповторили думите си, царят скочил от трона си, изохкал, хвърлил се към тях, прегърнал ги и възкликнал:

— За бога, та вие сте моите синове!

Тогава жената открила лицето си пред него и рекла:

— Хвала на бога, аз пък съм тяхната майка!

И така, те пак заживели заедно радостни и щастливи. Хвала на Онзи, който спасява молещия се раб и никога не измамва неговата надежда и молитва. Или както е казал поетът:

Всяко нещо идва със своето време.

Нова радост идва след старото бреме.

           Потърпи — мъка тежка обречена пада,

           доброто ще дойде, пък нека днес страдаш!

Че богът всевиш е, който праща бедата,

но после по-щедро дарява благата!

           Най-добрите — най-тежките мъки понасят,

           след позора бог радости щедри донася!

Претърпиш ли тъгата, пренесеш ли позора —

то значи любим си на Аллаха във взора!

           Аллах за бедата стократно въздава,

           след мъки ръката си щедро подава.

Той вечно е близо — във болка, в страдания,

но то се не мери с часове, с разстояния…