Хиляда и една нощ (102)

Приказка за царя на смъртта и неправедния цар от племето Израилево

Разправят, че един велик цар от племето Израилево видял как в двореца влиза човек с грозно лице и ужасен вид. Разтревожил се, скочил и викнал:

— Кой си ти? Кой ти разреши да влезеш при мене?

— Наредил ми е стопанинът на този дом! — отговорил човекът. — Не може да ме спре привратник, нямам нужда от разрешения, когато влизам при царе, не се боя от властта на султани, нито от свити отбрани. Аз съм онзи, от когото ничия душа не може да избяга, аз съм този, който сладостите прекъсва и близките един от друг откъсва!

Царят паднал на колене, целият обхванат от ужас, рухнал на земята без свяст, а когато дошъл на себе си, рекъл:

— Заклевам те в Аллаха! Отпусни ми поне един ден, за да се помоля за прошка на греховете си, да върна заграбените в хазната пари на техните собственици, защото няма да изтърпя мъката, когато ми се поиска сметка за всичко извършено!

— Напразно, уви! — отвърнал царят на смъртта. — Как да ти отпусна ден, когато дните на живота ти са точно преброени, въздишките ти са преценени и времето ти е точно предопределено!

— Дай ми поне час!

— И часът е в сметката! Той мина и ти не му обърна внимание, сега нямаш време дори за една въздишка!

— И какво ще стане с мене, когато вляза в гроба?

— На онзи свят ще те съпровождат само делата ти! Твоето място ще бъде в ада, съдбата ти е определена от гнева на Всевишния!

После грабнал душата му. Царят рухнал на земята. Вдигнала се врява, извисили се викове и плач. А ако знаели какво го очаква от божия гняв, биха плакали още повече, биха ридали още по-силно и по-обилно.