Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за таралежа и кеклика

Някакъв таралеж живеел близо до една палма. Там бил свил гнездо кеклик с жена си. Живеели си тъй доволно и честито. Веднъж таралежът си рекъл: „Кекликът си похапва от фурмите на палмата, а пък аз не мога. Трябва да измисля някаква хитрина“. Изкопал си дупка под палмата и се заселил там заедно с таралежката си. Наблизо си вдигнал и джамия. Уединил се в нея и се отдал на пост и молитва. Видял го кекликът как се е отдал в служба на бога, и съчувствие изпълнило сърцето му.

— От колко години си отшелник? — попитал го той.

— От трийсет! — отговорил таралежът.

— С какво се препитаваш?

— С фурмите, дето падат от палмата.

— А с какво се обличаш?

— С бодли. Те са остри, но полезни.

— А защо си се заселил тъкмо тук?

— За да вкарвам в правия път заблудените и да просвещавам невежите.

— Виж ти какъв си бил! Иска ми се да стана като теб!

— Боя се, че делата ти ще опровергаят словата ти и ти ще заприличаш на оня селянин, който, когато наближило време за сеитба, не бързал да засее нивата си, а си казал: „Времето за сеитба май отмина! Ако я засея сега, ще бъде жалко за семената!“ Когато дошло време за жътва, той се разкаял за мързела си и се споминал от мъка.

— Какво трябва да направя, за да се освободя от суетата мирска и да се отдам на пост и молитва? — попитал кекликът.

— За страшен съд бъди готов, за бит оскъден и суров! От фурмите отбрули, живота си подсигури. Обрулените плодове сбери, в гнездото си ги пренеси като запас за черни дни! А свършат ли — ти се не май, на живот отшелнически се отдай!

— Аллах да те възнагради, че ми показваш правия път!

Брулили кекликът и кеклицата фурми, докато капнали от умора и от палмата не падало вече нищо. Таралежът натъпкал дупката си с плодове! Разбрал кекликът, че таралежът го бил измамил, и му рекъл:

— Видях що за стока си! Но всеки измамник си намира майстора! Престани да лъжеш и мамиш, че ще те постигне участта на мошениците, дето решили да измамят търговеца.

— А каква е участта им? — попитал таралежът.

И кекликът разказал: