Хиляда и една нощ (105)

Приказка за праведната жена от племето Израилево

Разказват, че в племето Израилево живял кадия. Той имал жена хубава, грижовна, търпелива и издръжлива. Решил той веднъж да посети Свещения град. Оставил за свой наместник брат си, поверил му и жена си. Братът знаел за хубостта на балдъзата си и решил да се възползва. Отишъл при нея и започнал да я съблазнява. Обаче тя не допуснала греха. А когато се отчаял да постигне нещо, той се изплашил да не би тя да съобщи на мъжа си какво е искал брат му от нея. Викнал някакви случайни просяци за свидетели и те се заклели, че тази жена е прелюбодейка, после повдигнал въпроса и пред царя, който наредил според обичая грешницата да бъде убита с камъни. Изкопали яма, хвърлили я в нея и започнали да мятат камъни, докато я покрили цялата, и рекли:

— Нека тази яма бъде гробът й!

Мръкнало се, жената под камъните дошла на себе си и започнала да охка. Минал човек, чул стенанията й, измъкнал я и я отвел при жена си. Почнал да я лекува и тя оздравяла. Настанил я в друга къща и при нужда понякога оставял невръстния си син да пренощува при нея.

Но ето че отнякъде я зърнал някакъв нехранимайко. Пожелал я той, започнал да я съблазнява, но тя твърдо му отказвала. Тогава решил да я погуби. Дошъл в къщата през нощта, докато тя спяла, промъкнал се и замахнал с ножа, но улучил не нея, а детето, което спяло до нея, избягал и се скрил в тъмнината. Когато се съмнало, жената видяла, че детето до нея е мъртво. Ето че дошла и майката и викнала:

— Ти си го заклала!

Ударила я силно, посегнала с нож да я заколи, но в това време дошъл бащата, издърпал го от ръцете й. Избягала жената навън, но не знаела накъде да тръгне. Имала у себе си малко пари. Минала през някакво село и видяла неколцина мъже, сред тях един окован на греда, но все още жив.

— Хора, какво е сторил този човек? — запитала тя.

— Той извърши престъпление, което или се наказва със смърт, или трябва да се плати! — отговорили хората.

— Вземете тези пари и го пуснете! — рекла тя.

Пуснали окования и човекът се покаял пред нея и дал тържествен обет да й бъде слуга до гроб. Построил й къщурка, настанил я в нея, сечал дърва, донасял нещо за прехрана. А тя непрекъснато се молела на Аллах и станало така, че щом при нея идвал болен или наранен, тя се помолвала за него и той оздравявал начаса…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че хората се трупали край къщурката на жената, а тя непрекъснато се молела за здравето им и те оздравявали. Аллах отредил през това време нейният девер, който я бил осъдил на смърт чрез убиване с камъни, да заболее от лоша болест на лицето, а жената, която помислила, че тя е убила детето й, и я ударила, да бъде поразена от проказа. Нехранимайкото пък почнал да страда от непоносими болки.

Междувременно нейният съпруг, кадията, се бил върнал от хаджилък. Запитал брат си какво е станало с жена му, а той му казал, че е умряла.

Мъчно му било на кадията за жена му, но безропотно преживял загубата и надеждата, че ще бъде възнаграден на небесата.

Когато видял, че брат му е болен, кадията рекъл:

— Братко, чувал съм за една много праведна жена, нека те заведа при нея, пък дано чрез молитвите й Аллах ти дари изцеление!

По същото време съпругът на жената, която била заболяла от проказа, също повел жена си при знахари и целители.

Близките на нехранимайкото, който лежал на легло, чули за жената и го натоварили на едно магаре да го заведат при нея.

Събрали се всички пред вратата на къщурката. Изчакали да дойде слугата й и го помолили да им бъде разрешено да влязат. Той разрешил. Лечителката покрила лицето си, надникнала през вратата и видяла мъжа си, девера си, нехранимайкото и жената, която я била ударила.

— Хора! — рекла им тя. — Не можете да оздравеете, преди да признаете греховете си!

— Братко! — обърнал се кадията към брат си. — Не крий своя грях! Това ще бъде най-доброто за твоето спасение. Казано е от някого:

Насилникът от жертвата си страда!

           Аллах разкрива всички тайни скрити!

Завеси тежки трябва тук да паднат

           и да възкръснат мъртви и пребити!

Тук Неговата истина изгрява,

           дори престъпникът да я отрича!

Горко му, който бога разгневява —

           присъда божия греха пресича!

О, грешнико, ще бъде мъка твойта слава —

           Нима ще вярваш в бог едва тогава?

Братът на кадията заговорил:

— Сега ще ти кажа цялата истина! Аз направих с жена ти това и това… Прокажената рекла:

— При мене живееше една жена. Обвиних я за голям грях, без да съм сигурна, че тя го е сторила, и я ударих!

А скованият от болка нехранимайко казал:

— Аз пък влязох при една жена, за да я убия! Бях се опитал да я съблазня, но тя не се поддаде. И заклах по погрешка детето, което бе до нея.

— О, боже! — възкликнала лечителката. — Както аз ти разкрих истината за техните грехове, покажи им и ти величието на своята воля, че можеш всичко!

И всевеликият всевечен Аллах на мига излекувал и тримата. А кадията през това време я разглеждал. Запитала го тя защо я гледа така, и той отговорил:

— Имах съпруга. Ако не бе умряла, бих си помислил, че си ти!

Тя му казала коя е. Двамата възхвалили Аллах, че отново ги е събрал заедно.