Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за момъка от Багдад и за неволницата, която си бил купил

Разправят също, царю честити, че в Багдад някога живял мъж. Бил доста заможен. Обичал една неволница, която си бил купил, а тя също го обичала. Много харчел по нея, докато накрая изхарчил всичките си пари и нищичко не му останало. Търсил нещо да работи, за да живее, но не намерил. Докато бил богат, този човек посещавал често сборищата, където се събирали познавачите на песни. Сам той обичал да пее и достигнал съвършенство. Помолил един от приятелите си да го посъветва какво да прави, а оня му рекъл:

— Не виждам за тебе по-добър занаят от пеенето! Ще пеете с неволницата си! Ще печелите, ще има какво да ядете и да пиете!

Споделил човекът този съвет с неволницата си, а тя му рекла:

— Аз намерих друг изход! Продай ме — това ще е край на мъката и за двама ни! Ще живея в разкош — такава като мене ще бъде купена само от заможен човек! Така ще мога да се откупя и един ден да се върна при тебе!

Изложил я момъкът за продан. Видял я мъж хашемит от Басра. Бил възпитан, с благородна душа. Купил я за хиляда и петстотин динара…

Момъкът, стопанинът на девойката, после разказвал:

* * *

Когато взех парите, съжалих за стореното и се разплаках. Разплака се и тя. Помолих купувача да развалим пазарлъка, но той не се съгласи. Не ми се връщаше у дома, защото след нея къщата ми се струваше пуста и подивяла. Влязох в една джамия, седнах там, докато не се унесох и заспах. Сложих кесията под главата си като възглавничка. По едно време усетих, че някой я изтегли изпод мене. Стреснах се ужасен. Спуснах се след крадеца, но кракът ми се заплете в някакво въже, паднах по лице и си рекох: „Душата ти не е вече с тебе, парите си изгуби — от час на час халът ти става по-зле“…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на момъка:

* * *

Отидох при Тигър, закрих лицето си с дрехата си и се хвърлих в реката. Видели ме случайни минувачи, хвърлили се подир мене и ме измъкнаха. Разказах им за станалото. Те изразиха съжалението си, дойде при мене един шейх и рече:

— Парите ти са си отишли, но защо искаш да загубиш и душата си? Така ще отидеш в ада! Я ме заведи в къщата си!

Отведох го. Той поседя с мене и ме поуспокои. Благодарих му, той си отиде, но щом излезе, отново ме обхвана мисълта да погубя себе си — нито адът ме плашеше, нито отвъдният живот! Изскочих и се затичах при един приятел. Разказах му какво ми се случи, той ми даде от съжаление петстотин динара и каза:

— Слушай! Напусни веднага Багдад! Използвай тези пари, докато сърцето ти се освободи от тази любов! Ти си човек с дар слово, имаш и блестящо образование! Заеми се с каквато и да е работа, пък може Аллах да те събере пак с неволницата ти!

Слушах го и решителността ми се възвърна. Реших да се насоча към Средната земя, защото там имам роднини. Излязох на брега на реката и видях закотвен кораб. Моряците товареха вързопи със скъпи платове. Помолих ги да ме вземат със себе си. Отговориха ми, че корабът принадлежи на един хашемит. Исках да си платя, а те ми отговориха:

— Щом ти трябва да пътуваш, махни тези богаташки дрехи, облечи моряшки и тръгвай, сякаш си един от нас!

Купих си моряшки дрехи, облякох ги и се качих на кораба, който щеше да пътува към Басра. Не бе минал и час, когато видях моята неволница, а с нея — още две, които й бяха прислуга. Успокои се душата ми, рекох си: „Ето че ще я виждам и ще слушам песните й чак до Басра!“ След малко дойде и хашемитът на кон със свита. Качиха се на кораба и той се залюля под тежестта им. Извадиха нещо за хапване, той яде с неволницата, хапнаха и останалите. Тогава хашемитът й заговори:

— Постоянно тъгуваш и не пожелаваш да пееш! Но нали ти първа си пожела да се разделиш с любимия?

Разбрах, че тя още ме обича. Той й опъна шатра до единия борд. После извика мъжете, които бяха откъм другия борд, и седна с тях извън шатрата. Запитах моряците какви са — оказаха се братя на хашемита. Те неколкократно настояваха неволницата да пее, докато накрая тя поиска уд, настрои го и запя:

Приятелят се появи — а ме отвлякоха от него

  във нощен път из мрачини, в безкрайните далечини,

на борда всеки се качи, потегли корабът в морето,

а буйни пламъци горят и жар изгаря ми сърцето…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на момъка:

* * *

После тя захвърли уда и прекъсна песента. Хората останаха огорчени, а аз изгубих съзнание. Помислиха, че съм епилептик. Започнаха да шепнат нещо в ушите ми, а нея я молеха да запее отново. Тя настрои уда и запя:

Спирам да плача… Търпя и греша…

Бих отишла при него… Макар и пеша…

           Спрях при руините… За него запитах,

           за дома му… Но всичко в праха бе зарито…

И падна в несвяст. Вдигна се глъч. Викнаха и аз също загубих съзнание. Моряците ми креснаха, а един страж извика:

— Как се е качил на кораба този луд! Спрем ли при някое село, ще го сваля на брега и ще се отървем от него!

Заболя ме. Търпеливо зачаках, като си казах: „Няма как да се отърва от тях, освен да й съобщя някак си, че съм на кораба, та тя да попречи да ме изхвърлят“. Пътувахме, що пътувахме, стигнахме някакви колиби. Там собственикът на кораба нареди да слезем на брега.

Бе привечер. Хората се изправиха, а аз се скрих зад едно платнище, взех уда и задрънках мелодия след мелодия все от онези, на които я бях учил. Исках да ме чуе. После оставих уда и се върнах на мястото си. Скоро и слезлите на брега се върнаха. Луната се извиси над суша и вода и хашемитът рече на неволницата:

— За бога, попей ни нещо!

Тя взе уда, помилва го, зарида, а после каза:

— За бога! Та моят учител е при нас на кораба!

— Как така! — възкликна хашемитът. — Та ако е той на кораба, за нищо на света не бих пропуснал да се запозная с него, защото той сигурно ще може да успокои душата ти и ти да запееш!

— Мога да редя песни и да свиря на уда само ако моят учител ми помага! — настоя тя.

Изплаших се да не би разговорът да спре дотук, и казах:

— Аз съм й учителят — научих я, когато й бях господар!

— За бога! Това е гласът на моя господар! — възкликна тя.

Дойдоха при мене стражите, отведоха ме при хашемита. Той ме позна и каза:

— Я ми разкажи какво си направил, за да стигнеш дотук? — разказах му всичко, заплаках, чуха се и риданията на неволницата зад завесата, заплака и хашемитът с братята си от жалост към мене, а после той рече: — За бога, тази неволница стана близка на сърцето ми, но не съм преспивал с нея, а и днес я чух за пръв път как пее! Аз съм човек, комуто Аллах е дал всичко предостатъчно! Дойдох в Багдад да послушам песни и да взема платата си от емира на правоверните. Направих и едното, и другото! Когато реших да се върна по родните места, си казах: „За да слушаш песните на Багдад, трябва да си купиш някоя неволница!“ Не знаех, че толкова държите един на друг! Кълна се в Аллах, че щом пристигна в Басра, ще й върна свободата, ще ви оженя и ще ви давам толкова, колкото да живеете и да ви остане, но при едно условие: когато ми се прииска да чуя песен, ще я закривам зад завеса и тя ще пее там, а ти ще бъдеш между моите братя и сътрапезници! — той пъхна глава зад завесата и запита неволницата: — Доволна ли си? — тя започна да му благодари, а той се обърна към един от стражите си и му нареди: — Вземи този момък, облечи го в богати дрехи, облей го с благовония и ми го доведи!

Стражът направи това, което му бяха наредили, сложи ме да седна до него, а през това време неволницата започна да пее с най-красиви извивки следните стихове:

Присмяха ми се, че проливам сълзи,

за сбогом щом любимият забърза!

        О, те не знаят що е туй раздяла,

        че мъка от любов не ги изгаря!

Любов без скръб не може да живее!

Сърце без огън може ли да пее?

Всички на кораба се развеселиха от песента, а аз — повече от всички. Грабнах уда от неволницата, ударих по струните и запях:

Щом почит си търсиш — ти умния питай,

          че умният знае и радост, и мъки!

Въпросът на умен е чест и величие,

          въпросът на глупав са изрази тъпи!

Щом нещо не знаеш, не чакай с търпение,

          не е унижение умен да питаш,

не смятай въпроса си за унижение,

          а срам е, когато по-низкия риташ!

Зарадваха ми се хората. Ту аз пеех, ту неволницата. Стигнахме до някакъв бряг, където корабът хвърли котва. Всички слязохме, слязох и аз, но бях пийнал. Отидох до едно място да пусна вода и ме налегна сън. Хората се върнали на кораба и той заминал. Не си спомнили за мене, защото също били пияни. А аз бях оставил всичките си пари у неволницата, нямах нищо. Така те стигнали до Басра.

Събудих се от горещината на слънчевия ден. Станах и не видях никого. Бях забравил да питам хашемита как се казва, къде живее в Басра, с какво се занимава. Стоях разколебан, докато край мене мина голям керван. Тръгнах с него и стигнах до Басра. Не познавах никого, не знаех къде да търся хашемита. Отидох при един бакалин и го помолих за дивит и перо…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на момъка:

* * *

Седнах и започнах да пиша нещо. Той хареса почерка ми, видя, че дрехите ми не са чисти, запита ме какво ми е. Отговорих му, че съм беден чуждестранен, и той запита:

— Искаш ли да останеш на работа при мене? Ще те храня, ще те обличам, ще ти плащам по половин дирхам на ден, а ти ще водиш сметките ми!

Заживях при него. Подредих му книжата, осигурявах му печалби. След месец той видя, че доходът му е пораснал, а харчовете му — намалели. Започна да ми плаща по цял дирхам. Мина време и ми предложи да ме ожени за дъщеря си и да му стана съдружник. Съгласих се, заживях с жена си, като работех в дюкяна, но през цялото време бях тъжен. Така живях две години. Веднъж край дюкяна се появи дружина мъже, които носеха ядене и пиене. Запитах бакалина каква ще е тази работа, а той ми отговори:

— Днес заможните хора излизат на открито, събират се около брега на реката и там между дърветата хапват и пийват!

Душата ми подсказа, че би трябвало да видя каква е тази работа, и рекох:

— Искам и аз да отида!

— Щом искаш, иди! Поизлез, разходи се! — съгласи се той.

Тръгнах по брега на реката. Хората се бяха пръснали наоколо. Поразходих се и изведнъж видях капитана, който бе возил хашемита и неволницата. Викнах му, познаха ме, качиха ме на кораба и ме запитаха:

— Ама ти жив ли си бил? — прегърнаха ме, разпитаха ме за патилата ми, аз им разказах всичко, а те възкликнаха: — А пък ние си мислехме, че виното те е съборило и си паднал в реката! — запитах ги за неволницата, а те ми отговориха: — Щом разбра, че си изчезнал, тя изгори уда и зарида. Върнахме се в Басра и там тя ни каза: „Ще облека черни дрехи, ще построя гробница до този дом, ще заживея при нея и повече няма да пея!“ Оставихме я и тя живее така и досега!

Отведоха ме до къщата. Щом ме видя, тя изохка високо. Дълго я прегръщах, а хашемитът ми каза:

— Вземи си я!

— Съгласен съм! — отговорих. — Но ти я освободи, както ми обеща, и ме ожени за нея.

Така и стана. Той ме дари със скъпи неща и още петстотин динара отгоре и каза:

— Готов съм всеки месец да ти давам още толкова, при условие че сме на една трапеза и слушаме песните и на двама ви!

Той ни даде и дом, нареди да се внесе в него всичко, от което имахме нужда. Отведох там и неволницата си. После отидох при бакалина и му разказах за всичко, което ми се случи. Помолих го да ми разреши да се разведа с дъщеря му, без някой да носи вина. Платих й всичко, което й бях задължен от откупа й. Живях две години при хашемита, спечелих големи блага. Пак станах такъв, какъвто бях в най-хубавите времена заедно с неволницата си в Багдад. Благодарих на Аллах, че ни дари с много богатства и превърна болката на нашето търпение в сладости и успехи! Хвала му, че знае кое и кога да направи, защото е най-знаещ!…