Хиляда и една нощ (133)

Приказка на първия везир за търговеца и папагала

Разправят също, царю честити, че имало един търговец, който много обичал да пътува. Той имал красива жена, обичал я и от много обич много я и ревнувал. Купил си един папагал, който да му разказва какво става в къщата в негово отсъствие.

Веднъж, когато пътувал нанякъде, съпругата му се увлякла по някакъв момък. Той влизал при нея, пък тя му оказвала внимание. Но когато се върнал от път, папагалът казал на търговеца:

— Господарю, някакъв момък турчин влизаше при жена ти, докато те нямаше, пък тя му оказваше голямо внимание!

Решил мъжът да убие жена си, но тя, като разбрала намерението му, викнала:

— Човече, ела на себе си! Може ли една птица да има ум и разум? Ако искаш да ти докажа това и да различиш къде е лъжата и къде — истината, иди тази нощ и преспи у приятели, а когато се върнеш — разпитай я! Тогава ще разбереш дали говори истината или лъже!

Отишъл човекът у един приятел и пренощувал там. Щом се мръкнало, съпругата му отрязала парче плат, покрила с него клетката на папагала и започнала да ръси по малко вода върху плата, да размахва ветрило над клетката, да приближава отвън към нея светилника, за да изглежда като блясък на мълния и да върти хромела, за да издава шум. Така продължила до съмване. Когато мъжът й се върнал, тя му рекла:

— А сега, мъжо, разпитай папагала!

Отишъл съпругът й при папагала, разпитал го да му разкаже какво се е случило последната нощ, а папагалът рекъл:

— Господарю, че кой ще чуе нещо или ще види нещо в такава нощ! Дъжд валя, вятър вя, гръмове гърмяха, мълнии блестяха!

— Лъжеш! — викнал човекът. — Последната нощ такива неща не е имало!

— Аз ти казах това, което преживях, чух и видях! — отговорил папагалът.

Така всичко, което птицата била разказала за жена му, се обезсилило.

Поискал човекът да се помири с жена си, но тя викнала:

— Няма да се помиря с тебе, докато не заколиш този папагал, който ме наклевети!

Хванал човекът папагала и го заклал, останал за няколко дни с жена си и пак тръгнал на път. Но се върнал по-рано и видял как онзи момък турчин се измъква от къщата му. Разбрал, че папагалът е говорил истината, а жена му е лъгала. Съжалил, че е заклал птицата, влязъл при жена си и я заклал, а после се заклел никога през живота си да не се жени…

* * *

— Разказах ти това, царю — завършил везирът, — за да разбереш, че женското коварство е огромно и че който избързва, после съжалява!

Отказал се царят да погубва сина си. Но на втория ден при него влязла неволницата и заговорила:

— Как така, царю, ме оставяш онеправдана! Какво ще рекат царете, като чуят, че си наредил нещо, после везирът ти те е разколебал и че един цар е изпълнил повелята на везира си! Постъпи със сина си с цялата справедливост! Защото иначе ще стане както в приказката за перача.

И неволницата заразказвала: