Хиляда и една нощ (172)

Приказка за това, как Маамун, синът на Харун ар-Рашид, поискал да разруши пирамидите

Разправят също, че Маамун бен ар-Рашид, след като влязъл в богозащитения град Кайро, поискал да разруши пирамидите и да вземе всичко, което е в тях. Опитал се, но не успял. След доста усилия успял да изсече неголям отвор само в една^[1]. Казват, че в откритото от него помещение намерил толкова богатства, колкото бил похарчил за отварянето му — ни повече, ни по-малко^[2]. Учудил се Маамун на видяното, взел каквото намерил, и се отказал да рови по-нататък.

Трите пирамиди са между чудесата на света. Няма по лицето на земята подобни на тях нито по здравина, нито по съвършенство, нито по височина. Те са построени от огромни скални блокове. Строителите дълбали дупки в камъка, разтваряли и сипвали там олово, редели камъните в редици, докато накрая строежът бил завършен. Височината на всяка пирамида е сто лакътя според мерките за лакътя от онова време^[3]. Те са с правоъгълни основи, четирите им стени са триъгълни и се спущат от горе на долу. Всяка страна в основата е дълга до триста лакътя. Древните разказват, че в западната пирамида^[4] имало трийсет помещения от здрав разноцветен камък, пълни със скъпоценни камъни и неизброими богатства, странни статуи, прибори, великолепни оръжия. Стените им са украсени от художник, който е притежавал мъдрост, и рисунките му няма да се заличат до деня на Страшния съд^[5]. По стените има образи като идоли, които носят в ръцете си всякакви сечива и според тях имат различни санове. Там е имало стъкло, което се огъвало, без да се чупи, разни готови лекарства и най-чисти води. Във втората пирамида^[6] жреците са изписали сведения върху кремъчни стели. Всеки жрец си имал своя стела на мъдростта и разписвал върху нея тайните на своя занаят и делата си. Всяка пирамида си има страж пазител. Стражите са там непокътнати от времето на променливите събития^[7].

Чудесата на пирамидите са вълнували разума и взора на велики хора. Много стихове са написани за тях. Нека тук споменем някои. Един поет е казал:

Мечтаят царете навек да ги споменават

и за спомен градежи огромни оставят.

                Виж тез пирамиди! В безкрайното време

                от хора превратности не са променени!

А друг е казал:

Нима ще срещнеш нейде сграда под небето

                със пирамидите в Египет да се мери!

Живота сякаш плашат с обем и съвършенство

                и от живота никак самите не треперят!

Градежа гледам — сякаш духът се извисява,

но пък такъв дом, смятам, душата отвращава!

И още един е казал:

Строители на пирамидите! Къде сте?

           От кой народ сте? Как сте живели и умрели?

           Те си стоят… Отдавна са ви надживели,

А вие, умните строители, сте неизвестни!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *