Хиляда и една нощ (69)

Приказка за Харун ар-Рашид и Али персиеца и свързания с нея разказ за торбата и за кюрда

Разказват още, че една нощ тежки мисли налегнали Харун ар-Рашид. Повикал той везира и му казал:

— Джаафар, тази нощ са ме налегнали мрачни мисли! Направи така, че да ме спасиш от тях и да ме разведриш!

— Повелителю на правоверните, имам приятел, викат му Али персиеца. Той знае много приказки и весели случки, които разведряват душите и отпъждат мрачните мисли!

Джаафар изпратил хора да му доведат Али персиеца и му казал:

— Повелителят на правоверните иска да поговори с теб.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът казал на персиеца:

— Али, тази нощ ме е налегнала мъка. Чух, че знаеш забавни приказки и случки. Моля те да ми разкажеш нещичко и да разсееш грижите ми.

— Повелителю на правоверните — отвърнал Али, — подскажи ми за какво да ти разправя? Дали за видяното от очите ми или за чутото от ушите ми?

— Разкажи ми някоя случка, на която си бил очевидец! — отговорил халифът.

И Али заразказвал:

* * *

Повелителю на правоверните, навремето напуснах родния Багдад. С мен тръгна и слугата ми, натоварен с една хубава торба. Стигнахме в чужд град. Докато търгувах, ето че един кюрд — жесток, сърдит, престъпен и свиреп на вид, се нахвърли върху мен и ми грабна торбата, като каза:

— Тази торба е моя! Дай си ми я!

— Мюсюлмани, спасете ме от този презрян нечестивец! — се провикнах.

— Идете при кадията и го помолете за помощ! — взеха да викат хората.

Тръгнахме веднага към съда. Когато се изправихме пред кадията, той ни попита:

— Кой от двама ви е ищецът?

Пред него се изправи кюрдът и каза:

— Аллах да укрепи десницата на нашия господар кадията! Торбата е моя! Бях я загубил, а после я намерих у този човек!

— Кога изгуби торбата? — попита кадията.

— Снощи и оттогава не съм мигнал!

— Щом си познал торбата си, кажи ми какво има вътре.

Кюрдът взе да изрежда:

— В моята торба има две сребърни игли, чернило за очи, кърпа за ръце! Сложил съм също два пискюла от златна сърма и два свещника! Има и две палатки, две чинии, две лъжици, една възглавница, две килимчета, два ибрика, един поднос и два таса, едно гърне, две чаши, един игленик, две карфици, котка и две кучета, голяма тава, две жени, цял кафтан, две кожени шуби, крава с телета близнета, коза с две козлета, овца с две агънца, две зелени шатри, една мъжка камила с две женски, черна биволица с две биволчета, една лъвица с два лъва, една мечка, две лисици, една скамейка, две легла, един дворец, две зали, една колонада с арки, два стола, кухня с две врати и цяла тълпа кюрди, които ще потвърдят, че торбата е моя!

Кадията се обърна към мен и рече:

— А ти какво ще кажеш?

— Аллах да укрепи десницата на нашия господар кадията! В моята торба има само една порутена къщица и друга, със строшена врата, чудновата колибка за кученце, книжка за децата, момчета, дето играят на челик, палатки и връвчици и двата града Басра и Багдад, двореца на Шаддад бен Ад, едно ковашко огнище, рибарска мрежа, една тояга, колчета, момци и моми, а хиляда сводници ще потвърдят, че торбата е моя.

Щом кюрдът чу думите ми, заплака, зарида и рече:

— Господарю наш, кадийо, на всички е известно, че торбата е моя, описах съдържанието й най-съвестно и честно! В нея има яки крепости, невероятни твърдини, жерави, лъвове и мъже, играещи на шахматни дъски. Има и две жребчета с кобила, жребец с два коня, две дълги копия. Има още един лъв, два плашливи заека, град, две селца, една развратница, двама похотливи сводници, един мъж в женски дрехи, двама обесници, един безок и двама окати, един куц с двама сакати, един свещеник с двама дякони, един патриарх с двама монаси, един кадия и двама свидетели, които ще потвърдят, че торбата е моя!

— Какво ще кажеш, Али? — попита кадията.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на персиеца:

* * *

Тогава, повелителю на правоверните, сърцето ми се изпълни с гняв. Пристъпих напред и казах:

— Аллах да укрепи десницата на нашия господар кадията! В тази моя торба има брони и остри копия, складове с оръжие, хиляда овни, пасбище за добитък, хиляда лаещи кучета, овощни градини, лозя, цветя и благовония, смокини, ябълки, картини, статуи, съдове и стакани за вино, прекрасни невести, певици с ясни гласове, суетня и музика, обширни страни, мирни и щастливи братя, чудесни другари, мечове и копия, стрели и лъкове, а също така приятели, любими, другари, клетки за орли, стари сътрапезници, една тамбура, свирки, знамена и пряпорци, момчета и момичета, невести с открити лица, пеещи робини, пет абисинки, три индийки, четири жени от Медина, двайсет византийки, петдесет туркини, седемдесет персийки, осемдесет кюрдки и деветдесет грузинки, Тигър и Ефрат, една рибарска мрежа, огниво и кремък, хиляда развратници и един сводник, площади и обори, джамии и бани, един каменоделец, търговци, парче дърво, един пирон, един черен роб с флейта, един началник-стража, стремена, градове и области, сто хиляди динара, Куфа и Ал-Анбар, двайсет сандъка с платове, петдесет склада с припаси, Газа и Аскалон, земите от Дамиета до Асуан, двореца на хосрой Ану Ширван, царството на Сулейман, страните от долината на Нуаман до земята на Хорасан, Балх и Исфахан, земите от Индия до Судан, долно бельо и късове платно, а също и хиляда остри бръснача, с които ще обръсна брадата на кадията, та да се изплаши от моето наказание и да присъди торбата на мен!

Кадията се слиса на думите ми и рече:

— Чини ми се, че и двамата сте тъпоумни дръвници или дръзки еретици, щом си играете с кадиите и законодателите и нехаете за последствията! Подобни глуми едва ли са изричани някога! Кълна се в Аллаха, че от Китай до дървото на Ум Гайлан и от земята на персите до земите на Судан; от долината на Нуаман до земята на Хорасан не ще се побере голямата ви лъжа и никой няма да й повярва! Нима тази торба е море бездънно, та всичко побира?

След тези думи кадията заповяда да отворя торбата и аз го сторих. Оказа се, че вътре има само малко хлебец и лимони, сиренце и маслини. Хвърлих я в краката на кюрда и си тръгнах…