Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на неволницата за перача и неговия син

Ето аз научих, царю, че един перач излизал всеки ден на река Тигър да избелва платна. С него често излизал и синът му. Той влизал в реката и се гмуркал, а баща му го оставял да прави каквото поиска. Но един ден, както се гмуркал, мускулите му се схванали и той потънал! Когато го забелязал, баща му скочил в реката и заплувал да спасява сина си. Хванал го той, но синът се вкопчил в него. Баща и син се удавили заедно…

* * *

— Така и ти, царю, не попречиш ли на сина си, не защитиш ли правото ми, аз се боя да не би и двамата да се удавите! — завършила неволницата.

Тогава царят наредил да погубят сина му. Пристъпил напред вторият везир, целунал земята пред него и заговорил:

— Царю, не бързай да погубваш сина си! Ние се молим той да стане пазител на всичко твое! Почакай, царю, не бързай! Ако побързаш и го погубиш — ще съжаляваш, както съжалявал един търговец!

— Как е станало това? Каква е историята му, везире? — запитал царят.

И вторият везир заразказвал: