Хиляда и една нощ (196)

Приказка за везира Абу Амир и цар Насир

Разправят също, царю честити, че на везира Абу Амир бен Маруан му подарили християнско момче — ничии очи по-хубаво не били виждали. Видял го цар Насир и му казал:

— Откъде е това чудо?

— От Аллаха! — отговорил везирът.

— Ние сме хващали луни — какво ни се хвалиш със звезди! — присмял му се царят.

Обидил се Абу Амир, но премълчал. Подготвил дар, пратил го на царя по момчето и му казал:

— Ти си част от този дар! Ако не бе крайно необходимо, нямаше да си го позволя! — и написал следния куплет:

Луна прекрасна нека свети на твоя хоризонт!

   Аз пък за моя съм запазил земните луни!

Тя част от моята душа е — дарявам я с поклон!

   Не може с нищо мойта радост сега да затъмни!

Харесало това на цар Насир и той дал много пари на везира си…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че след известно време подарили на везира неволница — голяма хубавица. Изплашил се той да не би вестта за нея да стигне до ушите на царя и да се повтори историята с момчето. Затова приготвил по-голям дар и го изпратил по неволницата, като написал и следните стихове:

В едно от днес ще се съберат и слънце, и луна,

ще заживеят те събрани в десницата една!

        Коранът вдъхва ми живот, но аз съм твърде стар,

        а в рая те ще са при теб като в река Каусар!

        Че трета е по хубост тя, мой светъл господар,

аз втория ти дадох вече,

        а пръв е нашият небесен цар!

Два пъти по-високо бил въздигнат везирът по сан. Но някакъв враг го набедил пред царя, че той още жалеел по момъка, че още се възпламенявал, макар че костите го наболявали. Той наредил да напишат писмо уж от името на момчето, в което се казвало: „Господарю, да знаеш какво ми е, като останах сам без тебе. Макар да съм със султана, искам да бъда до тебе, но се боя от жестокостта на царя. Опитай се да ме измъкнеш!“

Изпратил писмото по някакво момче и му заръчал да каже: „Писмото е от еди-кого си и царят не знае нищо за него!“ Абу усетил измамата и написал върху гърба на писмото следните стихове:

От някои правила на опита излиза —

в гора със лъв не бива да се влиза!

                Чувства над разум да не надделяват!

                Глупакът само в завист издребнява!

Щом дал съм дума — край! И всичко свършва!

Душа, от тялото излязла, се не връща!

Насир се учудил на проницателността на своя везир и го запитал:

— Как се отърва от капана?

— Ум и любов заедно не живеят! — отговорил везирът. — Пък Аллах знае най-добре!