Хиляда и една нощ (188)

Приказка за хаджията и старицата

Разправят, че един хаджия заспал и когато се събудил, не намерил и следа от кервана с останалите хаджии. Тръгнал без път, заблудил се. Забелязал някаква шатра. Пред нея седяла стара жена, до нея спяло куче. Приближил се и я помолил за нещо за ядене.

— Иди в онази долина! — посочила тя. — Там има змии, хвани си някоя, изпечи я и я изяж!

Човекът бил много гладен и ял, както го посъветвала старицата. После ожаднял, поискал от старицата вода да си пийне, а тя рекла:

— Ей там има изворче, иди и пий!

Отишъл човекът до изворчето и открил, че водата му е горчива, но тъй като нямал какво друго да пие, а и жаждата му го мъчела, пил. Върнал се при старицата и рекъл:

— Чудна работа, бабо! Седиш си на това място, живееш, без да мръднеш, ядеш тази храна, пиеш тази вода!

— А как е във вашата страна? — запитала старицата.

— В нашата страна има широки просторни дворове, сладки зрели плодове, обилни сладки води, прекрасни храни, тлъсти меса, много овце, такова можеш да видиш само в рая!

— Но ти ми кажи имате ли си султан да ви притиска с властта си, да сте все в ръцете му, ако обвини някого — да вземе имането му, ако пожелае — да ви изгони от домовете или да ви изтръгне от корен? — попитала старицата.

— Имаме го, как да го нямаме! — отговорил човекът.

— Тогава храната ми е добра и животът ми е приятен! — рекла старицата. — Приятните удоволствия, съчетани с гнета и игото, са смъртоносна отрова. А когато човек живее свободно, това е сигурна противоотрова. Основата на благоденствието са здравето и спокойствието! А те се пораждат от справедливостта на султана! Не е правилно всеки султан да вселява страх така, че поданиците му да се боят от него! В наше време султанът иска по-голяма власт, желае хората да се боят, защото те не са като някогашните! В наше време са на власт достойните за порицание! Големите приказки са признак за слабоумие и глупост, те пораждат омраза и вражда! Ако онзи, който е станал султан, не всява страх, това ще доведе страната му до разруха. Казано е в една пословица: „Насилието на един султан може да трае и сто години, но за насилието на хората един срещу друг и година е много!“ Щом хората се отклонят от правия път, Аллах им слага начело жесток цар. В летописите се говори, че на Хаджадж бен Юсеф му занесли писание, в което пишело: „Бой се от бога и никога не гнети божиите твари!“ Той се качил на минарето и извикал с висок глас: „Хора, всевишният Аллах ми е дал власт над вас заради вашите грехове! Ако не съм аз — ще имате друг, още по-жесток, още по-лош, както е казал поетът:

На Аллах ръката щом там се стовари —

значи гнета ние сами си го правим!“

Гнетът се бои от злината, справедливостта е най-праведното дело и нека молим Аллах да се смили над нас!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *