Хиляда и една нощ (24)

Един ден преди срещата ми с гърбавия бях на едно угощение с няколко майстори занаятчии — шивачи, тъкачи, дърводелци и други такива. По обед донесоха яденето, хапнахме. Стопанинът на къщата доведе един момък — бе много красив, но куц. Влезе той, поздрави ни, ние се надигнахме да го поздравим, а когато понечи да седне, видя между нас един бръснар. Тогава отказа да седне и понечи да ни напусне. Заобиколихме го, започнахме да го увещаваме, запитахме:

— Кажи защо се гневиш на този бръснар?

— Приятели! — отговори той. — С този бръснар в моя град ми се случи една работа, заради която окуцях! Заклех се да не сядам на една маса с него, да не живея в град, където живее той!

И момъкът заразказва:

* * *

Баща ми е един от най-големите търговци на Багдад! Когато възмъжах, той замина в лоното на всевишния Аллах и ми остави пари, слуги и приближени.

Един ден, както си вървях по улиците на Багдад, ме нападнаха разбойници. Избягах от тях и се скрих в задънена улица. В дъното имаше каменна скамейка, седнах на нея. Постоях няколко мига и ето че прозорецът отсреща се отвори и се показа мома като пълнолика луна. Под прозореца имаше засадени цветя и тя ги поливаше отгоре. Огледа се наляво-надясно, затвори прозореца и изчезна. Сърцето ми пламна. Седях върху скамейката чак до залез-слънце, забравил всичко на света поради буйна страст. Ето че се зададе градският кадия. Яздеше кон, пред него вървяха роби, зад него — слуги. Скочи от коня и влезе в къщата, откъдето се бе показала момата. Разбрах, че е баща й. Върнах се тъжен у дома, легнах си замислен. Усещах, че се разболявам. При мен наминаваха различни хора. Веднъж дойде една старица и разбра, че ми има нещо. Седна при главата ми, погали ме и рече:

— Синко, кажи ми какво ти е?

И аз разказах какво ми се бе случило.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката за багдадския бръснар:

* * *

Разправят, царю честити, че старицата рекла:

— Това е дъщерята на багдадския кадия, синко! Неговата къща е с много стаи, но мястото, където си я видял, е на нейния кат! На долния живее баща й! Тя е там сам-самичка! Аз често наминавам към тях. Ти само потърпи…

Старицата си отиде, а когато се появи пак, бе разтревожена.

— Синко! — каза тя. — Не ме разпитвай! Като й казах всичко, тя ми кресна: „Ако не млъкнеш, проклета бабке, ще направя с тебе онова, което си заслужила!“

Сякаш нова болест се струпа върху старата. Но след няколко дни старицата се появи отново и рече:

— Синко, ще ти искам награда за добра вест! — и заразказва: — Вчера ходих при онази мома. Като ме видя разплакана и покрусена, тя каза: „Виждаш ми се притеснена, лельо!“ Аз се разплаках и заговорих: „Дъще моя, господарко! Прати ме един момък, който те е обикнал! Заради тебе той много скоро ще умре!“ „И кой е този момък, за който говориш?“, запита тя. „Видял те е неотдавна през прозореца. Видял лицето ти, хубостта ти го пленила. Той се разболя и легна на легло. Сега ще умре, няма как!“ Тя побледня и запита: „И всичко това е заради мене, така ли?“ „За бога, така е!“ „Иди при него!“, каза тя. „Предай му поздрав от мене и му кажи, че го обичам два пъти повече, отколкото той мене!“

Всичките ми болки изчезнаха. Зачаках да дойде петък^[1]. Пак се появи старицата, разпита ме как съм, и каза:

— Имаш доста свободно време! Да беше отишъл до хамама, пък и косата си да бе обръснал^[2], няма да ти личи, че си бил болен!

— Умно говориш! Но първо ще си обръсна главата!

Проводих да ми доведат някой бръснар. Доведоха ми този шейх, той влезе и ме поздрави.

— Аллах да прогони скърбите ти, тревогите ти, нещастията ти и тъгата ти! — възкликна той. — Радвай се, господарю, че си вече здрав. Ти какво искаш — да ти скъся косата или да ти пусна кръв^[3]? Веднъж така се случило и на Абас и той казал: „Който се подстригва в петъчен ден, Аллах ще отклони от него седемдесет болести!“ И още той е казал: „Който остава сам в петък, той сигурно ще ослепее и от много болести ще се разболее!“

— Не говори глупости! — викнах. — Ами веднага се хващай да ми избръснеш главата!

Той се пресегна, измъкна кърпа, разгъна я, а в нея се оказа астролаб^[4], и то със седем тръби! Взе го, застана посред стаята, вдигна поглед към слънчевите лъчи, дълго ги гледа и рече:

— Искам да знаеш какво става на този ден — петък, десети сафар, година седемстотин шейсет и трета^[5] от хиджра на пророка — най-добри благопожелания за него, който е предприел такъв подвиг! То напълно съответства на изчисленията, направени в науката за смятането, отговарящи на положението на Марих, който е на височина седем градуса и шест минути! Всичко съвпада, всичко доказва, че днешният ден е много подходящ да се бръсне глава! Но то ми подсказва също, че ти искаш да се срещнеш с някого, който ще бъде щастлив от тази среща, но после ще плъзнат много приказки и ще ти се случи нещо, което няма да ти кажа!

— Стига си ме дразнил! Искам само да ми обръснеш главата!

— Кълна се! — възкликна той. — Ако познаваше същността на нещата, щеше сам да поискаш да ти приказвам повече! Аз ти пояснявам, че днес ти правиш точно онова, което ти е предопределено в съответствие с планетарните изчисления! Аз съм ти съветник, аз съм ти като роден брат! Желая да ти служа! Не искам да ми плащаш за това!

Едва го изслушах и възкликнах:

— Днес ти ще ме убиеш съвсем!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката за багдадския бръснар:

* * *

Разправят, царю честити, че момъкът продължил разказа си:

— Господарю! — рече бръснарят. — Мен хората са ме нарекли Самит, защото за разлика от братята ми приказвам малко. Най-големият ми брат се казва Бакбук, вторият — Хадар, третият — Бакбак, четвъртият — Куз Асуани, петият — Кашар, шестият — Шакалик, а седмият — Самит, съм аз!

Бръснарят продължаваше да дърдори и аз започнах да се отчайвам и да се разкайвам горчиво, че го бях извикал.

— Дай му четвърт динар и да се маха от тук! — казах аз на слугата.

— Господарю, мисля, че не разбираш каква отговорност нося! — възкликна бръснарят. — Моята ръка докосва главата на царе, емири, везири, управители и благородници! За такива като мене стихотворецът е казал:

Знай, занаятът е като женитба!

        Най-личен между всички е бръснарят!

С дълбока мъдрост всякъде надниква

        и под ръката му трепери царят!

— Май бързаш нанякъде! Застави душата си да бъде търпелива! Бързането е от дявола, то ще направи така, че да съжаляваш и да грешиш! Защо толкова бързаш? Може и за добро да е, но се боя, че може и да не е… — той взе бръснача, започна да го точи, после обръсна малко от главата ми и каза: — Тревожа се защо ли си се разбързал толкова! Трябва да знаеш, че баща ти не започваше никаква работа, без да се посъветва с мене!

Разбрах, че няма как вече да се отърва от него, и си казах: „Вече е време за молитва, а аз исках да съм там, преди да излязат от молитва!“ После заговорих на глас:

— Стига с това дърдорене! Искам да отида при приятели, поканили са ме!

Като чу, че говоря за покана, той възкликна:

— Денят ти да бъде благословен от мен! Вчера поканих всичките си приятели, пък забравих да им приготвя нещо за хапване! Леле, че ще се изложа пред тях!

— Всичко вкъщи, което се яде и пие, твое ще е — само по-бързо ми обръсни главата!

— Я ми кажи да знам какво имаш за моите гости!

— Пет тенджери с гозби, десет варени кокошки и печено агне!

— Я ми ги донеси да ги видя!

Донесоха му всичко, той го огледа и каза:

— Сега остава пиенето!

— Имаш го от мене!

— Ами донеси го! — донесоха и пиенето и той възкликна: — Останаха благовонията!

Донесоха му пакет с тамян, алоево дърво й мускус — всичко за около петдесет динара! А времето течеше.

— Вземай тези неща! — викнах. — Обръсни ми цялата глава, заклевам те в името на пророка!

— За бога, няма да започна, преди да видя всичко в пакета! — възкликна той.

Наредих на един слуга да отвори бохчата. Бръснарят остави астролаба, седна на земята и започна да прехвърля различните благовония през ръцете си. Едва не умрях. Най-после стана, обръсна пак част от главата ми и каза:

— За бога, синко, не знам как да ти благодаря! Аз поканих днес гости, а всичко друго идва с твоето благоволение, от щедрата ти душа! Аз имам много приятели: Зейтун теляка, Салиа рибаря, Уасил бобаря, Акариш млекаря, Хамид метача, Суейд носача, Касим пазача, Аркаша бакалина и Карим конярина. И най-доброто у тях е, че са също като мене, не бърборят, не дърдорят! Телякът знае да удря на барабан, пее така, че омагьосва, става да играе и вика: „Надеждата си отива, надеждата ме убива!“ Рибарят е по-умен от другите, той също танцува и пее: „Оплаквачке, жено, не плачи!“ — и всички изпокапваме от смях. А метачът, о, неговите песни карат дори птиците да се заслушат в гласа му, той танцува и пее: „В сандък доволна спи жена ми, дано й е по мярка само!“ И всеки един върши нещо, което развлича и разсмива! — той помълча малко и продължи: — Но да се види, е по-добре, отколкото само да се чуе! Защо не предпочетеш да дойдеш при нас — това ще бъде по-приятно и за тебе, и за нас!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на момъка за багдадския бръснар:

* * *

Казах на бръснаря:

— Някой ден трябва да доведеш и приятелите си при мене!

— Ако наистина искаш това — отложи ходенето при приятелите си! — каза той.

— „Няма сила и воля освен у всесилния Аллах!“ — възкликнах аз. — Ти иди при приятелите си, весели се с тях — пък ме остави да отида сам при моите приятели и да бъда с тях! Чакат ме, разбери!

— Няма да те оставя да отидеш сам! — отсече бръснарят.

Времето за молитва бе минало, сега сигурно вече произнасяха проповед. Най-после той свърши с бръсненето.

— Иди при приятелите си! — казах. — Занеси им и това ядене и пиене! Аз ще те почакам, докато се върнеш, и ще тръгнем заедно!

Исках да го измамя, че да се махне от главата ми.

Той излезе, натовари един хамалин да отнесе всичко у дома му и двамата изчезнаха в уличката. Скочих бързо. От минаретата вече обявяваха, че петъчната молитва е свършила. Облякох се, излязох, дотичах в уличката, където живееше момата, спрях пред къщата й. Вратата бе отворена, влязох. Не щеш ли — ето го стопанина на къщата, връща се от молитва! Влезе и той и затвори вратата след себе си. Надзърнах през прозореца — пред вратата бе седнал бръснарят, да го прокълне Аллах. Рекох си: „Откъде пък се взе този дявол!“ Тогава Аллах пожела да се случи нещо, което така или иначе ме опозори.

Една неволница в къщата бе прегрешила нещо пред стопанина си и той я удари. Скочи робът да я отървава — той удари и него. Бръснарят помислил, че бият мене, и се развика на свой ред за помощ. Насъбраха се хора.

— Убиха господаря ми в дома на кадията! — викаше той.

Върви пред всички с разкъсани дрехи, хора се трупат, всички викат, той охка и крещи начело, другите повтарят:

— Ах, убиха го!

Наобиколиха цялата къща, в която се криех. Кадията чу виковете, разбра, че работата става дебела, отвори вратата и видя пред себе си огромната тълпа.

— Ей, хора, какво е станало? — запита той.

— Ти уби нашия господар! — отговориха слугите.

— Ей, хора, че какво е направил вашият господар, та да го убивам?…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на момъка:

* * *

— Ти го удари преди малко с камшика! — викна бръснарят на кадията. — Аз го чух как извика!

— Какво е сторил, че да го убивам? — повтори кадията. — Кой го е вкарал в къщата ми?

— Не се прави на ударен, шейх! — възкликна бръснарят. — Той влезе в дома ти, защото обича дъщеря ти и тя го обича, това е истината! Ти усети, че той е влязъл, нареди на слугите и те го набиха! За бога, само халифът може да отсъди кой от двама ни е прав! Трябва да прибера господаря си! По-бързо го пущай!

Кадията прехапа език и се засрами.

— Щом си толкова сигурен — влез и си го вземи! — каза той.

Влезе бръснарят в къщата. Щом го видях, понечих да избягам, но изход нямаше. В долния кат, където се бях скрил, имаше сандък. Намъкнах се в него, затворих капака и задържах дишането си. Бръснарят влезе в стаята и тръгна не на друго място, а точно където се криех. Огледа се наляво-надясно и като не видя нищо друго освен сандъка, го вдигна на главата си и го понесе. Разбрах, че няма да ме остави, отворих бързо сандъка и скочих на земята — кракът ми се счупи. Видях около вратата скупчените хора. Престорих се, че съм изпуснал няколко златни монети — те се хвърлиха един през друг да ги събират, а аз се запилях из багдадските улици. А този бръснар все зад мене се мъкне, където и да вляза, и говори ли, говори:

— Онези искаха да навлекат беда на моя господар! Ето затова, господарю, аз съм против прекаленото бързане. Ти си докара всичко това на главата! Ако Аллах не ме бе пратил при тебе, щеше да ти се случи нещастие и нямаше да се измъкнеш! Искаше да ходиш сам, но аз няма да те оставя все глупав да бъдеш и умът ти да не ти достига! Все бързаш, бързаш!

Искаше ми се да умра — само и само да се отърва от него. Силно разгневен, се вмъкнах в някакъв дюкян и помолих стопанина му да не пуща бръснаря. Седнах в килера и си казах: „Нямам сили да избягам от този бръснар, а не мога и лицето му да гледам!“ Начаса изпратих да доведат свидетели, написах завещание до близките си, наредих да се разпродаде всичко и напуснах града — само и само да се отърва от този бръснар! Дойдох във вашата страна и от известно време живея тук. Когато ти ме покани, дойдох, но като видях този негодник и сводник да седи тук на челно място, как ще ми е приятно сред вас, щом тук е този, заради когото си счупих крака!

* * *

Ние изслушахме разказа му и се обърнахме към бръснаря:

— Вярно ли е това, което разказа този момък за тебе?

— За бога, но аз направих това толкова изкусно! — отговори той. — Ако не бях аз, той щеше да загине! Само аз, никой друг, съм причината той да бъде спасен! Ако дърдорех много, нямаше да му направя такава добрина! Ето, ще ви разкажа една случка, която стана с мене — вие ще се убедите сами, че приказвам малко и не съм празнословец като братята си!