Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за Дибил и Муслим бен ал-Уалид
Разправят също, че Дибил ал-Хузаи разказвал:
Седях си веднъж пред портите на махалата Ал-Карх. Край мене мина неволница. Тя стъпваше кръшно и пленяваше всички, които я гледаха. Овладя ме изкушението и за да й обърна внимание, произнесох следното двустишие:
За таз, която погледът обикна,
са малко днес сълзите ми обилни!
Тя ме погледна и произнесе:
Ще се смили ли силната царица,
щом види тя чий поглед я пронизва?
Изненада ме с бързия си отговор и красноречие и аз произнесох ново двустишие:
Желанието ми ме изненада,
сънят ми в сълзи е, безкрайно страдам!
И тя ми отговори в същия миг:
Знай, любовта е дълг, не сън безбрежен,
дом силен в бури, не рибарска мрежа!
Реших да променя стихотворния ритъм и казах:
А може времето със безпределна власт
да ни зарадва и да слее страст със страст?
Тя се усмихна и бързо, без да чака, произнесе:
Защо пък трябва време да изчакваш?
Ти сам си време — щастието тласкай!
Надигнах се, зацелувах ръцете й и казах:
— Не съм смятал, че съдбата ще ми дари такъв случай! Върви след мен, но не по принуждение, а по своя воля!…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Дибил:
* * *
Тръгнах аз напред, тя вървеше след мене. Но по онова време нямах къща, в която да приема жена като нея. А Муслим бен ал-Уалид ми бе приятел и имаше хубав дом. Тръгнах към него. Почуках на вратата, той излезе и аз му казах:
— Приятелите ги пазят за добри времена!
— Бъди добре дошъл и влизайте! — рече той.
Когато влязохме, разбрах, че е в притеснено материално положение. Той ми подаде везана кърпа и рече:
— Иди на пазара, продай я и вземи това-онова за хапване!
Отидох на пазара, продадох кърпата, взех каквито гозби ни трябваха, но като се върнах, видях, че той вече се е уединил с нея в спалнята. Когато ме чу, той се затича към мене и възкликна:
— Да ти върне Аллах милостта, която ти ми оказа!
Грабна ястията и напитките от ръцете ми и тресна вратата под носа ми. Ядосах се, не знаех какво да правя, а той зад вратата трептеше от щастие. След време, като разбра на какъв хал съм, той каза:
— Не помня, приятелю, кой бе казал следното:
До нея легнах — и без нея той остана
с неосквернено тяло и сърце в измама!
Още повече се ядосах и му отговорих:
— Ами той е същият, който е казал:
Най-велик рогоносец е тоз на земята,
който сам си полива — да раснат рогата!
Започнах да го ругая и псувам, а той мълча, мълча и каза:
— Глупак такъв! Ти дойде в моя дом, продаде моята кърпа, похарчи моите пари! На кого се сърдиш, сводник такъв?
Остави ме, а аз си казах: „За бога, колко е прав, като ме нарече сводник и глупак!“ До ден-днешен следата на нейния образ не е изчезнал от душата ми, но аз нито някога си получих тази жена, нито чух нещо повече за нея…