Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на шестия везир за женското коварство

Научих, царю честити, че една жена, търговска щерка, имала мъж, който много често пътувал. Заминал той към далечна страна, дълго го нямало и на нея й станало скучно. Пък имало един чирак на мъжа й, когото много харесвала. Съблазнила го тя и той започнал да преспива у нея, докато мъжът й отсъствал.

Случило се, че този чирак се скарал с някакъв мъж и го ударил. Оплакал се удареният на валията на града и той запрял чирака. Стигнала вестта до жената на търговеца и тя пощуряла. Скочила, облякла най-хубавите си дрехи и отишла при валията. Поздравила го и му дала жалба, в която се казвало: „Запреният е мой брат, а хората, които са свидетелствали срещу него, са били лъжесвидетели! Той е запрян в твоя затвор, но е невинен! Аз нямам друг, който да се грижи за мене, освен него! Моля благоволението на нашия владетел да го пуснат от затвора!“

Прочел валията жалбата, погледнал я, харесал я каква е хубавица, и й рекъл:

— Влез вкъщи. Ще го доведат при мене и аз ще пратя да те викнат да си го вземеш!

— Владетелю! — рекла тя. — Аз нямам на кого да се уповавам освен на всевишния Аллах! Аз съм чужда жена, не мога да влизам в дома ти!

— Няма да го пусна, ако не ми влезеш в къщата и докато не удовлетворя страстта си! — настоял валията.

— Ами щом толкова ти се иска, трябва ти да дойдеш в моя дом! — рекла жената. — Ще останеш там, ще си отпочинеш и ще се забавляваме цял ден насаме!

— А къде е къщата ти? — запитал валията.

Тя обяснила къде се намира къщата й, после отишла при градския кадия и му заговорила:

— Господин кадия! Прегледай жалбата ми и Аллах ще те възнагради!

— Кой те е обидил?

— Господарю, имам един брат на света и никого другиго! Той ме помоли да дойда при тебе — валията го запрял, защото излезли лъжесвидетели, които твърдели, че е обидил някого! Моля те, застъпи се заради мене пред валията!

Огледал я лакомо кадията, харесала му тя и й рекъл:

— Я влез вкъщи и си почини в стаята на неволниците! Аз ще пратя вест на валията да пусне брат ти! Ако знаех колко пари дължи, направо щях да ги платя, че ти ми хареса със стройния си стан и сладкодумието си и искам да удовлетвориш страстите ми!

— Ама ти, господарю, като сам искаш да правиш такива работи, как съдиш другите за тях? — възкликнала жената.

— Ако не влезеш в дома ми, махай се, откъдето си дошла, и няма да видиш брат си! — викнал кадията.

— Ами, господарю, щом ти се ще такава работа, я по-добре ти ела у дома! — рекла тя.

— А къде е къщата ти? — запитал кадията.

Обяснила му тя и му насрочила същия ден, както на валията.

От кадията тя отишла в дома на везира, подала му жалбата си, оплакала му се за случилото й се, а везирът започнал да я съблазнява и рекъл:

— Ами ние да си удовлетворим първо желанието с тебе, пък после ще пусна и брат ти!

— Щом толкова искаш, ще ти дам, но нека това стане в моята къща! — рекла тя. — Тя не е далече и там ще се скрием по-добре!

Обяснила му тя къде е къщата, и се уговорила за същия ден както на валията и на кадията.

Накрая отишла при царя на този град. Подала му жалбата си и помолила да пуснат брат й.

— Кой го е затворил? — запитал царят.

— Валията го затвори! — отговорила тя.

Слушал я царят как говори, и стрелата на страстта го улучила в сърцето. Поискал тя да влезе в двореца му, докато той изпрати да извикат валията, за да освободи брат й.

— Царю! — рекла тя. — За тебе тази работа е лека, било то насила, или доброволно, пък щом царят иска това от мене — такава е моята щастлива участ. Но ако царят дойде в моя дом, ще бъде чест за мене, когато там стъпят благородните му стъпки.

— Е, няма да скърша хатъра ти! — казал царят.

Насрочила му тя същия ден както на останалите, обяснила му къде е къщата й, и си тръгнала.

Отишла тя после при един дърводелец и му рекла:

— Искам да ми направиш ракла с четири чекмеджета едно над друго и да се заключват! Кажи ми колко ще струва, и ще ти платя!

— Четири динара! — отговорил дърводелецът. — Но ако ти, почтена госпожо, не ми откажеш едно сближаване, нищо няма да ти взема!

— Ами щом няма друг изход — тъй да е, но я ми направи тогава с пет чекмеджета! — рекла жената.

Помолила го тя да й донесе раклата същия ден, когато уговорила срещите си с четиримата сановници.

Когато раклата с петте чекмеджета била готова, тя я наместила в гостната. После взела четири дрехи и ги отнесла на бояджията, който боядисал всяка дреха в отделен цвят. Започнала да приготвя ядене, пиене и благовония. Когато дошъл денят на срещите, облякла най-хубавите си дрехи, изписала се, разкрасила се и зачакала кой ще дойде първи.

И ето че дошъл кадията. Жената се изправила и започнала да го закача. И когато кадията понечил да удовлетвори своята страст, тя му рекла:

— Господарю, я снеми тази дреха и тази чалма и облечи тази жълта риза, сложи и този пешкир на главата си, а аз ще донеса нещо за хапване и пийване, пък после другото няма да ни избяга!

Взела тя дрехите му, той си сложил ризата и пешкира и точно тогава някой почукал на вратата.

— Кой чука на вратата? — запитал кадията.

— Мъжът ми! — отговорила жената.

— И какво да правя, къде да се дяна? — засуетил се той.

— Не бой се, влез в тази ракла!

Хванала го тя, сложила го в най-долното чекмедже и го заключила. После притичала към вратата, отворила я, а там — валията. Жената го хванала за ръка, сложила го да седне на същото място и рекла:

— Господарю, този дом е твой дом, това място е твое място! Аз съм твоя неволница! Остани при мен през целия ден, разсъблечи се, облечи тази червена риза…

Вързала тя и главата на валията с някаква кърпа, отишла при него в постелята, започнала да го закача и когато той протегнал ръката си към онова място, което е най-сладко у жената, тя рекла:

— Господарю, този ден е твой ден! Но бъди милостив и благодетелен, напиши на една хартийка да пуснат брат ми от затвора, че да се успокои сърцето ми!

Той написал писмо до своя заместник, в което се казвало: „В часа, когато получиш това писмо, пусни незабавно еди-кой си, без да изчакваш и протакаш, не допускай небрежност и не възразявай на приносителя на това писмо!“ Запечатал го и жената пак започнала да го закача в постелята. И ето че някой почукал на вратата.

— Кой ще е тоя? — запитал валията.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— И какво да правя? — засуетил се той.

— Влизай в тази ракла!

Взела го тя, напъхала го във второто чекмедже и го заключила. А кадията вътре бил чул целия им разговор, но си мълчал. Тя отишла при вратата, отворила я — този път бил везирът. Щом го видяла, жената го посрещнала, поклонила му се и рекла:

— Господарю, ти ме почете, като дойде в дома ми! Аллах да не помрачава твоя лик! — сложила го в постелята и добавила: — Ами я си съблечи дрехата, снеми тази чалма, облечи тази лека риза!

Съблякъл се везирът, тя го облякла в синя риза и червен капюшон, като му говорела:

— Остави тази везирска дреха! Тази е по-подходяща за беседа, веселие и сън!

Облякъл везирът ризата, жената започнала да го закача, той също я закачал, но щом посегнел да изпълни желанието си, тя все му повтаряла:

— Господарю, милвай ме, това няма да ни избяга!

И както си приказвали, изведнъж някой почукал на вратата.

— Кой ли е този? — запитал везирът.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— Какво да измислим? — подскочил везирът.

— Ставай и влизай в тази ракла! — рекла тя.

Вкарала го тя в третото чекмедже и го заключила. Излязла, отворила вратата — оказало се, че и царят е дошъл. Щом го видяла, тя го хванала за ръка, повела го през гостната, отвела го на постелята и рекла:

— Ти ни почете, царю, и цял свят да ми дариш, то ще е нищо пред една от стъпките ти в нашия дом!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на шестия везир за женското коварство:

* * *

Когато царят седнал в постелята, жената му рекла:

— Почини си, господарю, отпусни се, снеми тази дреха и тази чалма!

Съблякъл се царят, жената го облякла в опърпана риза, започнала да го развлича и да го забавлява. А онези в раклата чували всичко, но никой не смеел и дума да промълви. И когато царят протегнал ръка към благословеното място на жената и към своето благословено клонче, за да удовлетвори желанието си, тя му рекла:

— Тая работа няма да ни избяга, аз съм ти обещала да направя всичко за твое удоволствие и ти ще получиш от мене нещо такова, което наистина ще те зарадва!

И ето че някой почукал на вратата.

— Кой ще е този? — запитал царят.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— Махай го с добро или аз ще изляза и ще го изритам насила! — възкликнал царят.

— Няма да стане така, владетелю! — възразила тя. — Ти само потърпи!

— А аз какво да правя? — възкликнал той.

Взела го тя за ръка, вкарала го в четвъртото чекмедже на раклата и го заключила. После отишла при вратата, отворила я, а насреща й — дърводелецът. Влязъл той, поздравил жената, а тя възкликнала:

— Ама ти що за ракла си направил!

— Какво й има, госпожо? — запитал той.

— Това чекмедже е тясно! — рекла тя.

— Широко е! — настоял той.

— Влез в него и виж — по-широко няма да го направиш!

— Че в него четирима могат да влязат!

Вмъкнал се дърводелецът в най-горното чекмедже и тя начаса го заключила. После скочила, грабнала хартийката на валията и отишла при наместника му. Взел я той, прочел я и пуснал човека от затвора. Тя му разказала какво била направила, и той запитал:

— А сега какво ще правим?

— Ще оставим този град и ще избягаме в друг! — отговорила тя. — След всичко сторено място за нас вече тук няма!

Събрали те каквото имали, натоварили го на камили и заминали за друг град.

А онези седели в чекмеджетата на раклата цели три дни! Дощяло им се да се изпикаят. Дърводелецът се облекчил на главата на султана, султанът полял главата на везира, везирът — главата на валията, а той — главата на кадията.

— Що за мръсотия! — възкликнал кадията. — Не ни ли стига всичко, което ни се случи, ами и да пикаят върху нас!

— Аллах да възвеличи наградата ти, за която търпиш, кадия! — възвисил глас валията.

Кадията разбрал, че това е валията. Но после и валията вдигнал глас:

— Що за мръсотия!

— Аллах да увеличи наградата, за която търпиш, валия! — казал везирът, а после сам викнал на свой ред: — Що за мръсотия! — чул царят гласа на везира, но си замълчал да не познаят, че и той е там, а везирът възкликнал: — Аллах да накаже тази жена за това, което ни стори! Че тя събра тук всички държавни сановници освен царя!

А царят при тези думи не се сдържал и викнал:

— Мълчете! Аз първи паднах в мрежите на тази разпътница!

А дърводелецът възкликнал на свой ред:

— Ами аз каква вина имам? Направих й ракла за четири златни динара, дойдох да си взема парите, а тя се изхитри, вкара ме в това чекмедже и ме заключи!

Така те разговаряли помежду си и утешавали царя с приказки, опитвали се да разсеят мъката му.

В това време дошли съседите, видели, че къщата е празна, и си рекли:

— Вчера нашата съседка беше тук, пък сега глас не се чува, жива душа не се вижда! Я да строшим вратата и да видим каква е тази работа, че ако чуе царят или валията — ще ни затворят и после ще съжаляваме, защото не сме направили тази работа по-рано!

Строшили съседите вратата, влезли вътре и видели дървената ракла, а в нея — хора, които стенат от глад и жажда.

— Да няма джинове в тази ракла! — рекъл един.

— Я да съберем цепеници и да я изгорим! — рекъл друг.

— Не правете това, за бога! — викнал кадията.

— Аха… — рекъл един. — Джиновете се преструват, че са хора, и говорят на човешки език!

— Елате до раклата! — викал кадията и когато пристъпили напред, продължил: — Аз съм кадията. В тази ракла сме цяла дружина!

— И кой ви е вкарал тук? Кажи ни какво се е случило!

Кадията им разказал каква е работата, от начало до край, и те довели дърводелец. Той отворил чекмеджетата. Погледнали се един друг и всеки започнал да се присмива на останалите. Потърсили и жената, но от нея — ни следа, защото била прибрала всичко, с което били облечени. Донесли им дрехи, те си отишли, като всеки криел от хората лицето си. Ето, владетелю, наш царю, каква хитрост скроила жената на тези хора!