Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за врабеца и пауна

Веднъж на върха на висока планина се събрало птиче сборище. Птиците рекли:

— Броят ни нарасна, разногласието ни порасна! Нам сега е нужен цар, да ни бъде господар, та да ни обедини срещу смутове и злини!

Тогава се явил един врабец и ги посъветвал да изберат пауна за цар. Птиците го послушали. С добро им отвърнал този господар, а врабеца назначил за везир.

Понякога врабецът оставял везирската си работа и тръгвал из царството. Един ден се забавил много.

— Защо се забави толкова? — попитал паунът.

— Видях един птицеловец — отвърнал врабецът. — Мрежа до гнездото ми бе скрил, на колчета я бе побил. В средата й зрънца посипал беше, самият той далече си седеше. Зададе се двойка жерави. Доведе ги злата им съдба и те паднаха право в мрежата. Започнаха да пищят. Ловецът дойде и ги улови.

А паунът му казал:

— Върни се в гнездото си! Щом съдбата отреди нещо един път, предпазване и хитрост теб няма да спасят.

Врабецът си рекъл: „Ще се въоръжа с търпение и няма да наруша царското веление“.

Веднъж, както си хвърчал из небесата, съзрял нейде долу два врабеца да се бият. Казал си: „Какъв везир съм, щом допускам птиците да се кълват една друга пред очите ми! Бога ми, трябва да ги разтърва“. И литнал към тях. Но птицеловецът ги похлупил с мрежата си и ги изловил. Врабецът попаднал точно в средата. Птицеловецът го показал на другаря си и му рекъл:

— Гледай да не го изтървеш, че е тлъстичък!

А врабецът си рекъл: „Стана тя, каквато стана! При пауна трябваше да си остана! С хитрост от съдбата не си спасих главата!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ОСЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила: