Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за врабеца и пауна
Веднъж на върха на висока планина се събрало птиче сборище. Птиците рекли:
— Броят ни нарасна, разногласието ни порасна! Нам сега е нужен цар, да ни бъде господар, та да ни обедини срещу смутове и злини!
Тогава се явил един врабец и ги посъветвал да изберат пауна за цар. Птиците го послушали. С добро им отвърнал този господар, а врабеца назначил за везир.
Понякога врабецът оставял везирската си работа и тръгвал из царството. Един ден се забавил много.
— Защо се забави толкова? — попитал паунът.
— Видях един птицеловец — отвърнал врабецът. — Мрежа до гнездото ми бе скрил, на колчета я бе побил. В средата й зрънца посипал беше, самият той далече си седеше. Зададе се двойка жерави. Доведе ги злата им съдба и те паднаха право в мрежата. Започнаха да пищят. Ловецът дойде и ги улови.
А паунът му казал:
— Върни се в гнездото си! Щом съдбата отреди нещо един път, предпазване и хитрост теб няма да спасят.
Врабецът си рекъл: „Ще се въоръжа с търпение и няма да наруша царското веление“.
Веднъж, както си хвърчал из небесата, съзрял нейде долу два врабеца да се бият. Казал си: „Какъв везир съм, щом допускам птиците да се кълват една друга пред очите ми! Бога ми, трябва да ги разтърва“. И литнал към тях. Но птицеловецът ги похлупил с мрежата си и ги изловил. Врабецът попаднал точно в средата. Птицеловецът го показал на другаря си и му рекъл:
— Гледай да не го изтървеш, че е тлъстичък!
А врабецът си рекъл: „Стана тя, каквато стана! При пауна трябваше да си остана! С хитрост от съдбата не си спасих главата!“
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СТО ОСЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила: