Хиляда и една нощ (217)

Приказка за котарака и мишката

Една нощ някакъв котарак тръгнал в полето да търси нещо за ядене. Не намерил нищо, а било студено, валяло дъжд. Замислил се каква хитрост да направи, за да се нахрани. Забелязал в корените на едно дърво дупка. Задушил, замъркал и усетил, че вътре има мишка. Решил да се вмъкне и да я хване. Мишката също го усетила и започнала да рови с лапи, за да запуши отвора на дупката. Тогава котаракът заговорил с преправен тънък глас:

— Сестро, дошъл съм при тебе, за да потърся подслон в гнездото ти тази нощ! Стар съм вече, слаб съм, а се изгубих сред нощта в това поле! Молих смъртта да ми вземе душата — и ето ме пред твоята врата, захвърлен сред студа и дъжда. Моля те, за бога, пусни ме при тебе, макар и в пруста! Казано е, че който приюти в дома си самотник и нещастник, в Деня на възкресението сам ще бъде приютен в рая! Ти, сестро, си достойна за такава награда! Нека се подслоня при тебе до сутринта, пък после ще си тръгна!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на тълкувателя за котарака и мишката:

* * *

Чула мишката думите на котарака и рекла:

— Ама как да те пусна? Нали по природа си ми враг и преживяваш от месото ми! Казано е: „Не вярвай на прелюбодеец пред красавица, на бедняк пред пари и на огън пред сухо дърво!“ Не мога да ти доверявам живота си! Казано е още: „Враждата по природа е толкова по-силна, колкото по-слаб е онзи, който я носи!“

— Това е истина! — рекъл котаракът с още по-слаб глас. — Но те моля за прошка за миналата естествена вражда между нас! Нали е казано: „Който прости на себеподобния си, Аллах ще прости и на него!“ Преди бях твой враг, но днес търся другарството ти! Казват също: „Ако искаш врагът ти да ти стане приятел, направи му добро!“ Сестро, давам ти дума пред Аллаха, че никога вече няма да ти причиня зло, пък и сила нямам за това!

— Как да приема клетвата от същество, с което ме разделя такава огромна вражда и чийто навик е постоянно да ме мами! — изпискала мишката. — Ако враждата ни бе породена не от кръв, щеше да ми е по-леко! Но това е живот за живот! Казано е: „Който повярва на думите на враг, все едно че си е сложил ръката в устата на змията!“

Разгневил се котаракът, но сдържал гнева си и заговорил:

— Гърдите ми се задушават, душата ми слабее, агонизирам вече! След малко ще умра пред вратата ти и грехът ще падне върху тебе, защото си можела да ме спасиш! Това са последните ми думи!

Изплашила се мишката от Аллах и си рекла: „Който помоли Аллаха за помощ на врага си, той ще получи неговото благоговение и щедрост! Я да спася аз котарака от гибел, за да спечеля милосърдието му!“ Въвела котарака в дупката си, поседнала до него, докато се посъвземе, претичвала около него да му помогне. Припълзял котаракът и запушил изхода с гърба си, да не би мишката да избяга. И когато тя понечила да мине край него, пресегнал и я грабнал в ноктите си. Започнал да я хапе, да я подхвърля, да я лапа, да я повдига, да я търкаля, да я влачи, да я гризе и мъчи. Викнала мишката за помощ, замолила Аллах да я отърве, започнала да кълне котарака и да му говори:

— Къде е клетвата, която ми даде? Това ли е наградата ти, задето те пуснах в гнездото си и ти поверих живота си? Прав е бил онзи, който е казал: „Който е взел обет от врага си, да не чака спасение на душата си!“ А също: „Който е оставил душата си в ръцете на врага, той сам се е обрекъл на гибел!“

И докато тя се боричкала с котарака и той се опитвал да я изяде, наблизо минал ловец с хищни кучета. Едно куче приближило дупката и чуло, че вътре се води голяма битка. Помислило, че лисица е нападнала нещо. Спуснало се да я хване, но попаднало на котарака. Измъкнало го от дупката. Той видял, че е в зъбите му, изплашил се и изпуснал мишката жива и здрава. А кучето скъсало главата на котарака. Така се потвърдили казаните от някого думи: „Който прояви жалост — бързо му се прощава, а който е извършил зло — бързо му се връща!“

* * *

— Та това е станало с тях, царю! — завършил тълкувателят. — Затова никой не бива да пренебрегва обета си, даден пред онзи, който го е защитил, а онзи, който е измамил и предал, ще го застигне съдбата на котарака! Който задължи с нещо другия, сам е задължен пред него! Който прави добро, бива възнаграждаван! Но ти не тъжи, защото след време на гнет твоят син ще се върне в правия път! А този мъдрец, твоят везир Шаммас, е предпочел да не говори пред тебе пряко за това! Той е постъпил мъдро, защото е казано: „Най-боязливите имат най-много знания и най-малко завист!“

Когато се мръкнало, царят отишъл при една от жените си, която най-много обичал и най-много уважавал, и нея нощ я повъзседнал няколко пъти… Минали четири месеца и нещо се размърдало в утробата й. Зарадвала се тя и съобщила вестта на царя.

— Сега вярвам на видението си! — възкликнал той. — Нека Аллах да ми е на помощ!

Настанил я в една от най-хубавите си къщи, заобиколил я с голяма почит. Изпратил да извикат везира Шаммас и споделил с него, че жена му е бременна.

— Повярвах на съня си! — възкликнал той. — Молбата ми стигна до бога! Дано тази бременност ми донесе мъжко чедо и то да ми бъде наследник! Какво ще кажеш на това? — а когато везирът премълчал и не отговорил, царят продължил: — Виждам, че не споделяш радостта ми! Нима не искаш това да се случи, Шаммас?

— Аллах да продължи дните ти, царю! — заговорил Шаммас. — Има ли полза да стоиш на сянка под дърво, което бълва огън? Има ли сладост от пиенето на чисто вино, когато от него пресъхва устата? Има ли полза от глътка студена сладка вода, ако човек се задави с нея? Но нали е казано: „За три неща трябва да се говори едва когато се свършат: за пътника — когато се върне от път, за воина, тръгнал в бой — когато се върне като победител, и за бременна жена — когато роди!“ Защото говорещият не бива да бъде като онзи нахлебник, който си залял главата с масло!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят запитал везира Шаммас:

— А каква е историята на този нахлебник?

И везирът заразказвал: