Хиляда и една нощ (182)

Приказка за Абдул Рахман Мароканеца, с прякор Китаеца

Разказват също, че някакъв мароканец пропътувал много страни и веднъж съдбата го довела на някакъв остров. Когато се върнал в страната си, донесъл от там тръба от перо на птицата Рух, докато тя още не се била измъкнала от яйцето. Тази тръба била куха и събирала девет меха вода. Дължината на крилото при излюпването на пилето била хиляда баа.

Този човек се казвал Абдул Рахман Мароканеца, но бил известен и с прякора Китаеца, защото често ходел в тази страна. Много чудесии разказват за него, ето и една от тях.

Веднъж, като плавал по Китайско море с дружина, видели далечен остров. Наближили и хвърлили котва. Слезли да натоварят вода и дърва, носели брадви, въжета и ножове. Видели насред острова голямо бяло блестящо кубе, високо сто лакътя. Доближили го и разбрали, че е яйце на птицата Рух. Заудряли го с брадви, камъни и дървета. Кората му била като здрава скала, но накрая от нея изпаднало самото пиле. Заскубали перата от крилете му и това им се удавало само с общи усилия, макар че още не били съзрели. После взели колкото могли от месото му и го отнесли с тях. Насекли перата като тръби. Вдигнали платната и пътували цяла нощ до изгрев-слънце — вятърът бил добър и корабът се движел бързо.

Но ето че се задала птицата Рух. Била огромна като буреносен облак. В ноктите й — скала като планина, много по-голяма от самия кораб. Тя го настигнала и метнала скалата върху него. Той плавал бързо и я изпреварил, тя рухнала в морето и вдигнала огромна вълна, която хвърлила хората в ужас. Аллах ги спасил от гибел. Сготвили онова месо и го изяли. Сред пътниците имало няколко белобради шейхове. Когато се съмнало, брадите им били почернели. Впоследствие никой от хората, които били хапнали от това месо, дори не посивял. Казват, че причината да върнат младостта си била в това месо.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *