Хиляда и една нощ (139)

Приказка на четвъртия везир за измамения съпруг

Един човек бил мечоносец на един цар. Той си харесал неволница и както бил тогава обичаят, й изпратил по слугата си писмо. Но слугата се позадържал при нея и тя, разпътницата, го притиснала до гърдите си. Той я попритиснал да полегнат заедно, тя се съгласила. И точно тогава неговият господар почукал на вратата й, защото му било дотегнало да чака. Тя издърпала слугата и го натикала в шкафа. Мечоносецът блъснал вратата, седнал до нея, тя се приближила до него, започнала да го гали, да лудува, да го целува, да го притиска към гърдите си и накрая свършили работата. В този миг на вратата почукал нейният съпруг.

— Кой е този? — запитал мечоносецът.

— Моят мъж! — отговорила тя.

— Какво да правя? Какво да измисля? — объркал се той.

— Стани, извади меча си и излез в пруста! — рекла тя. — Ругай ме, викай ми, а щом мъжът ми влезе, излез и си върви по пътя!

Той направил, както тя го посъветвала. Когато стопанинът на къщата влязъл, той видял царския мечоносец прав, с изваден меч в ръка да ругае и заплашва жена му. Щом мечоносецът го видял, прибрал меча си и излязъл от къщата.

— Какво е станало? — запитал съпругът.

— Мъжо, няма по-благословен час от този, в който ти дойде! — възкликнала жената. — Аз загубих ума и дума, сигурна бях, че загивам! Преди малко седнах на покрива да попреда! И ето че в дома се вмъкна някакъв слуга, гонен, изгубил ума и дума, трепери от страх да не го убият! Този мъж с изваден меч тичаше след него. Момъкът се затича към мене, целуна ръката ми и ме замоли: „Скрий ме, господарке, от този, който несправедливо иска да ме погуби!“ Скрих го в шкафа. Докато се огледам, господарят му се намъкна с изваден меч. Той поиска да му предам момъка, но аз отрекох да е при мене, а той, както и ти видя, започна да ме ругае и заплашва!

— Добре си направила, жено! — рекъл мъжът й, после пристъпил към шкафа и викнал: — Излез и не се бой!

Така и двамата не усетили как жената ги била измамила…

* * *

— Това е, царю, само пример за хитростите, за измамите и коварствата на жените! — завършил разказа си четвъртият везир.

Изслушал го царят, извлякъл си поука и се отказал да погубва сина си.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че на петия ден неволницата влязла при царя. Тя носела чаша с отрова и викнала:

— Царю, ако ти не ми възвърнеш заслуженото и не отмъстиш на сина си за мене, аз ще изпия тази чаша с отрова, ще умра и грехът за това ще падне върху тебе до Деня на възкресението! Тези твои везири ме обвиняват в коварство и хитрост, но няма на света по-големи хитреци от тях! Нима не си чувал, царю, приказката за златаря и неволницата?

— И какво е станало с тях? — запитал царят.

И тя заразказвала: