Ъптон Синклер
Цар Въглен (99)

11

Но на Едуард не му беше до смях. Той беше впрегнал всичките си умствени способности в задачата да измъкне брат си от това опасно и унизително положение. Хал беше дошъл в миньорско селище, което беше собственост на приятели на Едуард, беше започнал да се бърка в техните работи, да насъсква техните работници и да застрашава тяхната собственост. За Едуард нямаше никакво съмнение, че собственост на компанията „Дженеръл фюъл“ са не само мините и сградите в Норт Вали, но и хората, които живееха там, когато Хал застъпи друго гледище, той чу само досадни възклицания. Та щеше ли изобщо да има някакъв град в Норт Вали, ако не бяха капиталът и енергията на компанията! Ако работниците в Норт Вали не харесват предлаганите им от компанията условия, има много просто разрешение на въпроса — да си потърсят работа на друго място. Но те са останали тук, копаят въглища за компанията, получават заплати от нея…

— Сега вече не получават! — подхвърли Хал.

— Добре, това си е тяхна работа — отвърна Едуард. — Но нека стачкуват, когато сами поискат това, а не когато ги подучват агитатори отвън. Или поне между тези агитатори да няма човек от фамилията Уорнър!

По-големият брат нахвърли картината на завръщането на стария Питър Хариган, неговата неописуема ярост, бурята, която ще развърти сред деловия свят в Уестърн сити. Та това е нещо невероятно, нечувано!

— И то точно сега, когато откриваме нова мина, когато ще ни е необходим всеки долар кредит!

— Не сме ли достатъчно силни да се противопоставим на Питър Хариган? — попита Хал.

— Има маса други, с които се конкурираме. Няма защо насила да си създаваме врагове.

Едуард говореше не само като по-голям брат, но и като глава на семейството. Когато бащата рухна от преумора и в разстояние на един-единствен ужасен час се превърна от енергичен бизнесмен във вдетинен, предизвикващ съчувствие инвалид, на Хал му беше добре, че има един практичен човек в семейството, Хал нямаше абсолютно никакви възражения брат му да поеме бремето върху плещите си, докато той отиде в колежа да се развлича със сатирични песнички. Хал нямаше никакви задължения, никой не искаше нищо от него, освен едно — да не спъва дейността на брат си.

— Ти живееш от каменовъглената промишленост? Всеки харчен от теб долар идва оттам…

— Зная! Зная! — изкрещя Хал. — И това именно ме тормози! Фактът, че живея от щедростта на тези роби.

— О, я престани! Съвсем не искам да кажа това!

— Да, но аз искам да кажа това! Отсега нататък искам да зная за хората, които работят за мен и за това как се отнасят с тях. Не съм вече твоето братче, което да залъгваш с глупости.

— Хал, знаеш, че в нашите мини има профсъюзи…

— Да, но какво значи това? Как ръководим мините? Заплащаме ли на хората действителния труд?

— Разбира се, те имат контрольори.

— Как тогава конкурираме другите собственици в района, които плащат по-малко на тон?

— Оправяме се… с икономии.

— Икономии! Не виждам Питър Хариган да прахосва нещо тук! — Хал почака за отговор, но такъв не последва. — Подкупваме контрольорите, нали? Купуваме профсъюзните лидери?

Едуард леко се изчерви.

— Няма защо да злобееш, Хал. Знаеш, че не върша подлости.

— Не искам да злобея, Едуард, но трябва да знаеш, че не един бизнесмен твърди, че не върши подлости, защото кара други да ги вършат. Да вземем политиката? Нима не държим апарата и не назначаваме наши хора за служещи и надзиратели?

Едуард не отговори, но Хал упорито продължи:

— Искам да зная тези неща! Не искам повече да бъда сляп!

— Добре, Хал, ще узнаеш всичко, но за бога, не сега! Ако искаш да те смятат за мъж, покажи мъжки разум! Ето, утре вечер старият Питър се връща в Уестърн сити. Та не знаеш ли, че ще се нахвърли върху мен като бесен бик? Та нали ако му кажа, че не мога да направя нищо, че съм бил тук и съм се мъчел да те отстраня… не знаеш ли, че ще подгони татко?

Едуард беше изчерпал всичките си други аргументи, това беше последният му коз.

— Трябва да го държиш настрана от татко! — извика Хал.

— Хайде де! Като сам познаваш стария Питър! Нима не знаеш, че ще се добере до него, дори ако за целта трябва да изкърти вратата? Той ще излее целия си бяс върху бедния старец! Знаеш добре как стоят нещата — всякакво вълнение може да означава смърт за татко. Не мога да ти кажа какво би направил той: може да ти се ядоса, може и да те защити. Той е стар и слаб, паднал е духом. Но при всички случаи няма да позволи на Питър да те ругае и много вероятно е да издъхне посред спора. Нима искаш и това да ти тежи на съвестта заедно с тревогите по твоите приятели работници?