Ъптон Синклер
Цар Въглен (43)

14

Старият Майк заспа бързо. Но Хал си беше отпочинал няколко дни и беше достатъчно възбуден, за да не заспи. Беше пролежал тихо два часа, когато усети, че някой се движи из стаята. При неясната светлина на лампата Хал видя през полузатворени очи, че един от мъжете се надигна и седна. Отначало не беше сигурен кой е това, но сетне разбра, че е гъркът.

Хал лежеше неподвижно. След около минута се осмели да погледне още веднъж и видя, че мъжът е приклекнал, с ръце все още на пода, и се ослушва. Хал продължи да гледа крадешком, през полуотворени клепачи, докато другият стана и тръгна към него на пръсти, като прескачаше внимателно спящите.

Хал направи всичко възможно, за да се престори, че диша като заспал човек, това съвсем не беше лесно, когато онзи се наведе над него — ударът с нож беше една от възможностите при тази обстановка. Но Хал пое риска и след като му се стори, че е минал цял век, почувствува как пръстите на гърка го докосват предпазливо и се плъзгат към джоба на сакото му.

„Ще ме претърсва“, помисли си Хал и зачака ръката да зашари и по другите джобове. Но след една нова вечност той усети, че Апостоликос пак се изправи и се върна на мястото си. След минута вече беше легнал и в стаята се възцари тишина. Хал плъзна ръка в джоба си и напипа с пръсти нещо, което начаса разбра, че е пачка банкноти.

„Аха! — помисли си той. — Виж ти какво кроели!“ Той се разсмя в себе си и мислите му се върнаха назад, към времето, когато бе още момчурляк, към стария разнебитен сандък на тавана в техния дом със старите детски книги на баща му. И сега сякаш ги виждаше с техните изпокъсани, потъмнели корици и примитивни рисунки: серията. „Късмет и кураж“ от Хорейшо Алджър, „Живот или смърт“, „Решителният“ и т.н. Как го беше вълнувал разказът за селското момче, което идва в града и среща злодея, който ограбва касата на господаря си и пуска ключа от нея в джоба на невинния герой! — Сигурно някой, свързан с компанията „Дженеръл фюъл“, на младини беше чел Хорейшо Алджър!

Хал разбра, че трябва много бързо да махне банкнотите от джоба си. Помисли да ги върне на Юда, но сетне реши да ги запази за Едстрьом, който сигурно скоро щеше да има нужда от тях. Той даде на гърка половин час да заспи, а сетне с джобното ножче издълба дупка на пода и зарови парите. След това изпълзя на друго място, легна и потъна в мисли.