Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

19

След като реши, че е дал достатъчно време на компанията във влака да закуси, Хал се упъти към влака и придума прислужника да съобщи за идването му на Пърси Хариган. Хал се надяваше да убеди Пърси да разгледа селището, без непременно да бъде съпровождан от човек на компанията, но разбра със съжаление, че след два часа гостите си тръгват.

— Но ти още не си видял нищо! — запротестира Хал.

— Няма да ни пуснат в мината — отговори Пърси. — А какво друго да правим тук?

— Исках да поговориш с хората, да понаучиш нещо за условията тук. Не бива да изпускаш този удобен случай, Пърси!

— Разбирам те, Хал, но и ти трябва да разбереш, че сега моментът е неподходящ. Придружават ме толкова много хора и нямам никакво право да ги карам да чакат.

— Но нали и те могат да научат тук нещо, Пърси?

— Сега вали — гласеше отговорът, — а на дамите едва ли ще е приятно да стоят в тълпата и да гледат как вадят труповете от шахтата.

Хал прие упрека. Да, беше загрубял, откакто дойде в Норт Вали, беше загубил онзи финес на чувствата, онова интуитивно разбиране на психологията на дамите, което положително би проявил преди известно време. Катастрофата го беше възбудила, той я схващаше като нещо лично и беше забравил факта, че за дамите от компанията на Хариган тази катастрофа и всички подробности около нея бяха просто нещо отблъскващо и отвратително. Ако тези хора излезеха под дъжда и в калта на миньорското селище да разглеждат около себе си, щяха да изпитват чувството, че проявяват не човешко състрадание, а празно любопитство. Само ще се тормозят напразно от открилите се пред тях гледки, а между другото подобна публична изява не би била от най-приятните. А ако става дума да изкажат съчувствия на вдовиците и сираците — та нали последните бяха предимно чужденци, които не разбираха нито дума от това, което им се говори, натрапеното присъствие на хора от един непознат за тях свят по-скоро би увеличило мъката им, отколкото да им помогне.

Цивилизованото общество имаше своя система за изразяване на съчувствия. Тук случайно присъствуваше някой, който разбираше тази система. Пърси уведоми Хал, че мисис Къртис вече е предприела нещо: открила подписка и само за няколко минути събрала над хиляда долара. Сумата ще бъде изпратена с чек на Червения кръст, чиито служители знаят как да я разпределят между пострадалите. Гостите на Пърси смятаха, че по този начин са постъпили правилно и са проявили необходимия такт и вече могат да си тръгнат с чиста съвест.

— Светът не може да спре заради някаква катастрофа в мината — обобщи младият Хариган. — Хората имат задължения и трябва да ги изпълняват.

И той продължи да обяснява какви са тези задължения. Сам той трябва да присъствува тази вечер на някаква вечеря и се съмнява дали ще успее да отиде навреме. Бърт Аткинс бил канен на партия билярд, а мисис Къртис трябва да присъствува на заседание на ръководството на един женски клуб. Освен това, днес се пада последният петък от месеца — нима Хал е забравил какво значи това?

Само след миг Хал си спомни — младежката вечер в извънградския клуб! И пред очите му изникна старинната бяла сграда на клуба, кацнала на планинския склон. Чу звуците на оркестъра, които долитаха през широко разтворените врати и прозорци. Видя на дансинга младите дами от компанията на Пърси — между тях и Джеси, неговата любима! — във вечерен тоалет; парфюми, цветове, музика. Те ще бъбрят и ще се смеят, ще флиртуват и ще сплетничат една срещу друга в борбата за определяне на първата дама на вечерта… А тук, в Норт Вали, хълцащите вдовици ще притискат в обятията си обезобразените трупове на своите мъже. Колко нелепо и противно беше всичко това! И каква прилика с описаните в литературата сцени от навечерието на женската революция!