Ъптон Синклер
Цар Въглен (84)

21

Хал отиде в салон-вагона. Мисис Къртис и Реджи Портър играеха бридж с Дженевийв Халси и младия Еверсън. Боб Крестън бъбреше с Бети Гънисън и вероятно й разказваше какво бе видял вън. Бърт Аткинс преглеждаше сутрешния вестник и се прозяваше. Хал отмина нататък, търсейки Джеси Артър. Намери я в едно от купетата на вагона; тя гледаше през прозореца, по който барабанеше проливен дъжд, и се запознаваше с каменовъгления район по единствения начин, достъпен за млади дами от нейното общество.

Очакваше да я завари в лошо настроение и беше готов да се извини. Но когато срещна тъжния й поглед, не знаеше откъде да започне. Помъчи се да говори равнодушно — чул, че тя си тръгва скоро. Но тя го хвана за ръката и извика:

— Хал, ти също ще тръгнеш с нас!

Той помълча за миг, сетне приседна край нея.

— Наистина ли те накарах да страдаш толкова много, Джеси?

Очите й започнаха да се пълнят със сълзи.

— А нима не знаеше, че ме караш да страдам? Аз съм гостенка на Пърси, а ти си седнал да ми задаваш такива въпроси! Какво можех да кажа? Нима аз съм тази, която ще каже как мистър Хариган би трябвало да върши работата си?

— Да, скъпа — рече смирено Хал. — Може би не трябваше да те вмъквам в тези неща. Но всичко беше толкова объркано и толкова неочаквано. Не можеш ли да разбереш това и да ми простиш? Всичко завърши така добре!

Но тя не беше на същото мнение.

— Първо, това, че си тук в такова окаяно състояние! А аз да мисля, че си на лов за диви кози в Мексико!

Той не можа да не се разсмее, но Джеси не пожела дори да се усмихне.

— И после — да набъркаш в тази каша и нашата любов, да я разголиш пред всички!

— Нима това е толкова страшно, Джеси?

Тя го изгледа учудено. Как можеше той, Хал Уорнър, да направи такова нещо и дори да не разбира колко ужасно е постъпил! Да я изправи пред такъв избор: да престъпи законите на любовта, или да наруши нормите на доброто възпитание! Боже мой, та всичко бе равносилно на публичен скандал, целият град ще заговори за това! И като си помисли човек само колко неловко е всичко това!

— Но, скъпа! — възкликна Хал. — Помъчи се да вникнеш в същността на нещата… помисли само за онези хора в шахтата. Ти наистина трябва да разбереш!

Тя го изгледа и забеляза суровите бръчки, които се бяха появили по младоликото му лице. Долови също сподавената болка в гласа му. Хал изглеждаше бледен и изнурен, дрехите му бяха мръсни, косата разчорлена, лицето зле измито. Видът му бе страшен — сякаш се връщаше от война.

— Послушай ме, Джеси — помоли я той. — Искам да знаеш тези неща. Ако искаш някога да бъдем щастливи, постарай се да вървиш с мен. Затова се зарадвах, че си тук, че ще имаш възможност да видиш всичко със собствените си очи. Моля те, не си тръгвай, преди да си видяла.

— Но аз трябва да си тръгна, Хал. Не мога да искам от Пърси Хариган да останем и да притесним останалите.

— Можеш да останеш и без него. Помоли някоя от дамите да остане с теб.

Тя го изгледа слисано:

— Боже мой, Хал! Що за предложение!

— Защо?

— Та помисли само как би изглеждало всичко това!

— Нямам време за подобни преценки, скъпа…

Тя го прекъсна:

— Помисли какво би казала мама?

— Тя не би одобрила, зная…

— Тя ще побеснее! И никога няма да прости и на двама ни, няма да прости и на този, който остане с мен. А какво би казал Пърси, щом аз, неговата гостенка, оставам да шпионирам него и баща му? Не виждаш ли колко абсурдно е всичко това?

Да, Хал виждаше. Но той беше въстанал срещу всички условности на нейния свят и тя смяташе това поведение на Хал за лудост. Тя стисна ръката му и зарони сълзи.

— Хал! — извика тя. — Не мога да те оставя на това ужасно място! Заприличал си на смъртник… на плашило дори! Иди облечи някакви свестни дрехи и тръгвай с нас.

Хал поклати глава:

— Невъзможно е, Джеси.

— Защо?

— Защото трябва да изпълня дълга си тук. Не разбираш ли, скъпа? Цял живот живея от труда на миньорите, а досега не съм си направил труда да отида при тях, да видя откъде идват моите пари.

— Хал! Но това не са твоите работници, те са на мистър Хариган.

— Да, но то е същото. Те се бъхтят, ние живеем от техния труд и смятаме всичко това съвсем в реда на нещата.

— А какво може да стори човек, Хал?

— Ако не друго, поне да разбере тези неща. А виждаш, че в случая постигнах нещо — шахтата е отворена.

— Хал, не те разбирам. Станал си толкова циничен, не вярваш вече на никого! Ти си твърдо убеден, че служителите са искали да убият собствените си работници. Та нима мистър Хариган ще позволи да експлоатират мините му по този начин!

— Говориш за мистър Хариган, Джеси? Да, той разнася дискоса в църквата Сейнт Джорд! Това е единственото място, където си го виждала, и това е всичко, което знаеш за него.

— Зная това, което казват другите, Хал. Татко го познава, познават го и моите братя… да, познава го и собственият ти брат! Кажи сега, Едуард би ли одобрил това, което правиш?

— Боя се, че няма да одобри, скъпа.

— А ти се опълчваш срещу тях, срещу всички твои познати. Разумно ли е да смяташ, че всички възрастни хора грешат, а само ти си прав? Нима не допускаш дори, че ти си този, който бърка? Помисли си, Хал… искрено, заради мен!

Тя го гледаше умолително. Той се наведе и взе ръката й.

— Джеси — каза той и гласът му затрепери леко, — зная, че потискат тези работници; зная го, защото бях един от тях. Зная също, че виновни за това са хора като Питър Хариган и дори собственият ми брат! Някой трябва да им излезе насреща, трябва да ги накара да прогледнат. Ето какво научих през това лято, ето каква работа ме чака!

Широко отворените хубави очи се втренчиха в него; въпреки протестите и страха си, тя тръпнеше от страхопочитание пред този безумец, когото обичаше.

— Те ще те убият! — проплака тя.

— Не, скъпа моя, нека това не те тревожи; мисля, че няма да ме убият.

— Но те стреляха по теб!

— Не, те стреляха по Джо Смит, някакъв си помощник-копач. Никога няма да стрелят по сина на един милионер — не в Америка, Джеси.

— През някоя тъмна нощ.

— Успокой се — рече Хал. — Оплетох Пърси в тази работа и това е известно на всички. Няма начин да ме убият, без да се разчуе цялата история… Така че тук за мен е толкова безопасно, колкото и в леглото ми у дома.