Ъптон Синклер
Цар Въглен (70)

7

Хал проследи с, поглед солидната му фигура, докато тя изчезна в клуба. Сетне се обърна и мина покрай тримата детективи, които бяха спрели. Втренчи поглед в тях, но не каза нищо. Те също мълчаха. Когато отмина двайсетина крачки, те отново го последваха.

Съдията Дентън му даде съвет да се обърне към някой полицай. Хал изведнъж забеляза, че минава покрай градския съвет и му хрумна, че би било редно да отнесе въпроса за следенето към кмета на Педро. Любопитно беше да се види какъв ли ще е кметът на този „страхотен град“. След съответните справки Хал се озова в кабинета на мистър Езра Пъркинс — тих, дребен джентълмен, бивш собственик на погребално бюро, а сега фигурант в така наречения „демократически“ апарат.

Той подръпваше нервно изящно оформената си кафява брада, като се мъчеше да изклинчи от поставената му от Хал дилема. Да, той допуска, че младият миньор е следен по улиците на града, но дали това е противозаконно зависи от обстоятелствата. Ако младежът е нарушил реда в Норт Вали и ако има основания да се смята, че възнамерява да предизвика конфликт, компанията несъмнено следи дейността му. Но Педро е град, където тачат законите, и ако Хал се държи добре, правата му ще бъдат защитени.

В отговор Хал се позова на разказаните му от Маккелър случаи за хора, пребити посред бял ден на улицата. Мистър Пъркинс отговори, че обстоятелствата около тези случаи не били изяснени докрай, а пък и това било преди той да стане кмет. Той е привърженик на реформите и е дал строги заповеди на началника на полицията подобни инциденти да не се повтарят.

— Ще отидем ли до началника на полицията сега да му дадете необходимите нареждания? — попита Хал.

— Мисля, че не е нужно — заяви мистър Пъркинс.

Той, изглежда, се канеше да си ходи у дома. Срамота е да измъчвам това клето мишле, помисли си Хал, но въпреки това го държа още двайсетина минути, като спореше и настояваше. Накрая мишлето хукна към вратата и скочи в автомобила си.

— Може и сам да отидете при началника на полицията — подхвърли Пъркинс, докато палеше колата.

Хал реши да последва този съвет. Вече не се надяваше на нищо, но бе обзет от някаква дива ярост. Няма да им се остави току-така!

Попита един минувач и разбра, че полицейското управление се намира, в същата сграда и входът е зад ъгъла. Хал влезе. Униформеният полицай, който пишеше нещо на едно бюро, му обясни, че началникът „излязъл за малко по работа“. Хал седна да го чака край прозореца, откъдето можеше да наблюдава тримата гангстери, които се шляеха от другата страна на улицата.

Полицаят продължи да пише, но от време на време измерваше младия миньор с онзи враждебен поглед, който американските полицаи пазят за работническата класа. За Хал това беше нещо ново и той изведнъж разбра, че съжалява, загдето не облече костюма на Маккелър. Може би един полицай нямаше да забележи, че не му стои добре.

Началникът влезе. Синята униформа прикриваше плещестата му фигура, а мустаците издаваха, че работата навън е била свързана с някоя и друга чаша бира.

— Е, млади момко? — попита той и втренчи поглед в Хал.

Хал обясни своята работа.

— И какво искаш от мен? — попита началникът с подчертано враждебен тон.

— Искам да накарате тези да престанат да ме следят.

— Как да ги накарам?

— Можете да ги арестувате, ако е необходимо. Ако доближите прозореца, ще ви ги покажа.

Но началникът не се помръдна.

— Чини ми се, че щом те следят, има си някаква причина за това. Да не си правил щуротии в мината? — запита неочаквано рязко началникът, сякаш изведнъж му хрумна, че може би негов дълг е да арестува Хал.

— Не — отвърна Хал с възможно най-смелия си тон. — Аз наистина не съм правил никакви щуротии. Настоявам само за правата си.

— Отде да знам какво си правил?

Младият миньор се приготви да обясни, но другият го прекъсна:

— Дръж се прилично, докато си в нашия град, момко, разбираш ли? Тогава никой няма да те закача.

— Но те вече ми се заканиха.

— Какво ти казаха?

— Казаха, че може да ми се случи нещо някоя тъмна нощ.

— Е, та какво — може наистина да паднеш и да си разбиеш носа. — Началникът се зарадва на остроумието си, но само за миг. — Слушай, момко, ние ще гарантираме правата ти в този град, но не можем да понасяме агитаторите и не крием това. Разбираш ли?

— Значи човек, който търси законните си права, за вас е агитатор?

— Нямам време за спорове, момко. Поддържането на реда в мините не е проста работа и не ща да се бъркам в нея. А и чини ми се, че детективите на компанията имат същите права в този град, каквито имаш и ти.

Двамата замълчаха. Хал разбра, че няма да спечели нищо от по-нататъшния разговор с началника. За първи път виждаше американския полицай през очите на разбунтувания труженик и за него това беше един вид откровение. В душата му имаше динамит, когато се обърна и излезе на улицата. Подигравателните усмивки по лицата на Пийт Ханън и на другите двама здравеняци не успяха да намалят силата на експлозива.