Ъптон Синклер
Цар Въглен (27)

27

Хал бе толкова слисан от това, че спря и втренчи поглед в момъка. Чувал бе доста работи за „размирниците“ в каменовъглените райони, но досега беше виждал само такива, които биваха наети от компанията да създават бели на работниците. А този тук беше истински профсъюзен организатор! Джери беше предположил нещо подобно, но Хал тогава не обърна сериозно внимание на тази възможност; активистът за него беше митологична личност, за която миньорите говореха, шепнешком, а компанията, нейните служители и приятелите на Хал у дома я проклинаха. Подстрекател, луда глава, креслив и безотговорен човек, който подклажда необмислени и опасни страсти! Свикнал на подобни приказки през целия си живот, Хал в първия момент почувствува недоверие. Изведнъж се видя на мястото на стария еднокрак стрелочник, който го беше приютил след побоя в Пайн крийк и който му беше казал: „Да не говориш за никакви профсъюзни работи с мен!“.

Като забеляза вълнението на Хал, активистът се разсмя неловко:

— Както ти се надяваш, че аз не съм „кука“, можеш да предположиш, че и аз се надявам на същото за теб.

Отговорът на Хал беше на място:

— И мен веднъж ме взеха за организатор. — Ръцете му неволно заопипваха зарасналите рани.

Другият се разсмя:

— Отървал си се само с бой? Имал си късмет. Не много отдавна в Алабама един от нашите беше овъргалян в катран и пера.

Хал удължи лице, но след миг и той се разсмя:

— Току-що си помислих за брат ми и неговите приятели — какво ли биха казали, ако се бях върнал у дома от Пайн крийк в мантия от катран и перушина.

— Сигурно биха казали, че си получил заслуженото.

— Да, май такова е тяхното становище. С тази мярка мерят целия свят — ако изпаднеш в беда, сигурно сам си си виновен. Та нали това е страната на равните възможности.

— И забележи — подхвърли активистът, — че колкото по-привилегировани са хората, толкова по-безочливо поддържат това становище.

Хал заизпитва приятелско чувство към този непознат, който умееше да вникне в семейните проблеми, на другите. Отдавна Хал не беше разговарял с човек от външния свят и разбра, че този разговор го облекчи. Припомни си как след побоя лежеше под дъжда и се радваше, че не беше такъв, за какъвто го взеха пазачите. Сега беше любопитен да разбере психиката на организатора. Човек сигурно трябва да има много дълбоки убеждения, за да се отдаде на тази професия.

Хал изказа гласно тази мисъл, а другият отбеляза.

— Можеш да получиш заплатата ми, щом поемеш моята работа. Но нека ти кажа и друго: не е най-лошото това, че те бият и изхвърлят от мината; не са най-страшни минният шериф, шпионите или черният списък — най-страшното е в главите на онези, на които се мъчиш да помогнеш! Помислил ли си някога какво значи да се мъчиш да обясняваш нещо на хора, които говорят на двайсетина различни езици?

— Да, разбира се — рече Хал. — Чудя се как изобщо, можеш да започнеш нещо.

— Да речем, търсиш преводач, а той може да се окаже шпионин на компанията. А може би първият, с когото заговориш, ще те обади на надзирателя. Защото, естествено, някои от хората са страхливци, други пък са мошеници, има такива, които ще продадат другаря си за по-добро „място“, та ако щеш и за чаша бира.

— Подобни неща сигурно отслабват убежденията — предположи Хал.

— Не — отсече сухо другият. — Тежко е, но човек не бива да вини тези бедни души. Те са невежи… и нарочно ги държат такива. Докарат ги тук, а надзирателите разполагат с цяла система, за да им пречат да се организират. А тези европейци носят в себе си и старите предразсъдъци — национални и религиозни, които също ги разединяват. Гледащ двама души и си казваш — еднакво злочести. Но се оказва, че единият от тях презира другия, защото в родината си бил по-високо от него. А така те наливат вода в мелницата на надзирателите.