Ъптон Синклер
Цар Въглен (71)

8

Хал прецени, че вече е изчерпал всички законни средства за действие в Педро. Полицейският началник не му предложи да се обърне към никого, така че не му оставаше нищо друго, освен да се върне в дома на Маккелър и да чака нощния влак за Уестърн сити. Потегли бегом с мисълта да предложи на опекуните си ново надбягване, по време на което да изразходва поне част от напластилия се в душата му гняв, но разбра, че те са предвидили подобно затруднение. Край тях спря автомобил и тримата се качиха в него. Хал не остана по-назад, взе такси и кавалкадата пристигна тържествено пред дома на Маккелър.

Хал завари стария инвалид доста възбуден. Целия следобед телефонът му звънял непрекъснато; едно след друго се сипели предупреждения, увещания, ругатни. Очевидно някои от обаждалите се по телефона държаха в ръцете си съдбата на Стареца, но не бяха успели да го изплашат, защото той не пускаше Хал да отиде в хотела до заминаването на влака.

Върна се и Кийтинг с интересна новина. Шулман, главният директор на компанията „Дженеръл фюъл“, разпратил куриери по целия град да търсят репортера. Накрая го намерили, завели го при Шулман и последвали безкрайни спорове, увещания, ласкателства и закани. Шулман позвънил на Картрайт и главният надзирател на Норт Вали положил всички усилия да убеди Кийтинг, че е постъпил несправедливо спрямо компанията. Картрайт разказал на репортера как Хал се опитал да изнуди компанията.

— Между другото — рече Кийтинг, — той твърдеше, че си прелъстил някакво момиче в мината.

Хал впери поглед в приятеля си.

— Прелъстил съм момиче! — възкликна той.

— Точно така каза. Някаква червенокоса ирландка.

— О, да пукне дано!

Последва кратко мълчание, а после Били избухна в смях:

— Не ме гледай така кръвнишки! Не съм го казал аз!

Но Хал продължи да гледа втренчено, сетне процеди през зъби:

— Мръсен, жалък подлец!

— Спокойно, синко — утеши го шишкото. — Това е нещо съвсем обикновено, да намесят и някаква жена. Пък и нещо съвсем лесно — защото жена винаги ще се намери. Предполагам, че и в случая има някаква жена, нали?

— Има едно чудесно момиче.

— Но си поддържал приятелство с нея? Ходили сте заедно, виждали са ви заедно?

— Да.

— Виждаш ли, тук са ти намерили цаката. В такива случаи човек не може да направи нищо.

— Ще видим! — избухна Хал. Другият изгледа с любопитство разядосания младеж.

— Какво ще правиш? Ще го напердашиш някоя вечер?

Младият миньор не отговори.

— Казвате, че е описал момичето? — попита Хал.

— Беше така любезен да поясни, че тя е червенокоса хубавица, чиято единствена закрила е пияният й баща. Мога да си представя как това утежнява още повече положението й в мината. — Той помълча, сетне продължи: — Виж какво, ако вдигнеш шум, това само ще навреди на девойката. Никой не вярва, че жените в мините са непорочни. Бог ми е свидетел, сам не виждам как могат да останат честни, като имам предвид какви типове ръководят мините и каква власт имат в ръцете си.

— Мистър Кийтинг — попита Хал, — вие сам вярвате ли на това, което ви е казал Картрайт?

Кийтинг се канеше да запали пурата си. Той задържа за миг горящата клечка в ръката си и срещна погледа на Хал.

— Скъпи момко, смятам, че не ми влиза в работата да имам мнение по този въпрос.

— Но какво отговорихте на Картрайт?

— О! Това е нещо друго. Казах му, че от доста време вече съм вестникар и че неговата игра ми е известна.

— Благодаря ви — рече Хал. — За ваше сведение, в неговите приказки няма нищо вярно.

— Радвам се — рече другият. — Вярвам ти.

— Също за ваше сведение — няма да оставя тази работа, докато Картрайт не вземе думите си назад.

— Предприемчив момък си, няма що! — засмя се репортерът. — Не ти ли стигат всичките тези хора, които се каниш да извадиш от шахтата?