Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

19

Когато закрачиха надолу по улицата, Хал забеляза:

— За пръв път чувам тук някой да заговори за профсъюзите.

Мери се огледа нервно.

— Тихо! — прошепна тя.

— Но нали сама казахте, че говорите за това?

— Едно е да говориш нещо в дома на приятели, а друго е да приказваш навън. Каква полза има да загубиш работата си?

Хал сниши глас:

— Наистина ли бихте искали да има профсъюз, тук?

— Наистина? Та не видяхте ли мистър Рафърти — какъв страхливец е той? Такива са всички! Не, просто ме доядя. Тази вечер съм малко смахната… случи се нещо, което ме накара да избухна.

Той мислеше, че тя ще продължи, но тя очевидно промени решението си. Накрая той попита:

— Какво се е случило?

— О, няма смисъл да говорим за това. — Повървяха в мълчание известно време.

— Наистина ли няма да ми кажете? — попита Хал и ласкавият му глас като че ли подействува.

— Не знаете много за живота в каменовъгления район, Джо Смит! Не можете ли да си представите какво значи това… да бъдеш жена на такова място? При това жена, която намират за хубава?

— А, значи, това било! — каза той и отново замълча. Сетне се реши да попита: — Обижда ли ви някой?

— Разбира се. Все ще се намери някой да ни обиди. Винаги! Не минава ден без това. Накъдето и да се обърнеш, ще ти намигнат, ще те подбутнат.

— Кой прави това?

— Надзирателите, чиновниците… всеки, който има възможност да носи колосаната яка и който мисли, че може да предложи пари на някое момиче. Това започва още докато сме в роклички, а по-късно изобщо не ни оставят на мира.

— Но не може ли да ги накарате да разберат, че…

— Накарах ги да ме разберат донякъде. Сега те се опитват чрез баща ми.

— Какво?

— Ами да! Да не мислите, че не биха опитали и това? И то с него дето душа дава за алкохол и никога няма достатъчно!

— А баща ви… — Хал се запъна, тя не би харесала подобен въпрос.

Но Мери видя неговото колебание.

— По-рано той беше свестен човек. Животът тук прави от хората страхливци. Каквото и да ти потрябва, накъдето и да се обърнеш трябва да искаш услуга от някой надзирател: за мястото, където работиш, за „мъртвата работа“, която ще ти трупнат; може да ти потрябва повече кредит в магазина, или може да поискаш да дойде лекарят, когато си болен. Ето сега например нашият покрив тече — и то толкова силно, че когато вали, не можем да намерим сухо място за спане.

— Разбирам — рече Хал. — Чия е къщата?

— Как чия! Тук всички домове са собственост на компанията.

— Кой трябва да я ремонтира?

— Мистър Косеги, посредникът за къщи. Но ние отдавна не се обръщаме към него — дори ако направи нещо, той увеличава наема. Днес баща ми отиде при мистър Котън. Той трябва да се грижи за хигиеничността на жилищата, а едва ли е здравословно да лежиш мокър в леглото.

— И какво е казал Котън? — попита Хал, когато тя отново млъкна.

— Та нима не знаете Джеф Котън, не можете ли да отгатнете какво би казал? „Имаш хубава дъщеря, Бърк. Защо не я вразумиш?“ После се разсмял и казал на стареца, че не е зле да се научи да разбира от намеци. Вредно било за стар човек да спи под дъжда, можело да си отиде от някоя пневмония. Хал вече не можеше да сдържи въпроса си:

— Какво е направил баща ви?

— Не искам да мислите лошо за баща ми — рече бързо Мери. — Някога, преди О’Калахън да му стъпи на шията, той е бил борец. Но сега той знае какво може да стори на миньора шерифът на мината.