Ъптон Синклер
Цар Въглен (106)

18

Хал намери Джери Минети в стаята на двамата профсъюзни ръководители. Окръжният секретар Джим Мойлън беше възвисок ирландски момък, черноок, пъргав и чувствителен, човек, който от пръв поглед печели доверие и симпатии; председателят Йохан Хартман, немец по рождение, беше човек с прошарена коса, сдържани маниери и бавна реч, силна личност — физически и духом. Тази сила му беше необходима — та нали ръководеше профсъюзната централа в сърцето на тази „Империя на Реймънд“!

Хал им разказа първо как са отвлекли комисията. Разбра, че това не изненада двамата профсъюзни дейци — именно така постъпваха компаниите, когато имаше опасност от бунт в мините. Ето защо усилията за явно организиране на хората са безнадеждни. Нямаше друг шанс за успех, освен тайната пропаганда, която да продължи, докато във всяка мина не бъде създадено профсъюзно ядро.

— Значи не можете да подкрепите нашата стачка! — възкликна Хал.

— Невъзможно — отговори Мойлън. — Стачката е загубена още от самото начало. Няма и най-малката надежда за успех, докато не се навърши огромна организационна работа.

— А междувременно — подхвърли Хал — профсъюзът в Норт Вали ще се разпадне!

— Може би — гласеше отговорът. — Ще трябва просто да основем нов профсъюз. Така стоят нещата в профсъюзното движение.

Джим Мойлън беше млад и схвана настроението на Хал.

— Не ни разбирайте погрешно! — каза той. — Сърцата ни се късат, но не е по силите ни да ви помогнем. Нашата задача е да развиваме профсъюзната организация. Ако вземем да подкрепяме всичко, което намирисва на стачка, ще фалираме още първата година. Не можете да си представите дори колко често стават такива неща — едва ли има месец, през който да не се обръщат към нас с подобни молби.

— Разбирам какво искате да кажете — рече Хал. — Но смятах, че в този случай, точно след нещастието и с това брожение сред хората…

Младият ирландец се усмихна малко тъжно.

— Още сте неопитен в тази игра. Ако едно нещастие в мината беше достатъчно, за да се спечели стачката, бога ми, нашата работа щеше да бъде лесна. В „Барела“, малко по-надолу по каньона от вас, станаха три големи експлозии миналата година, при които загинаха над петстотин души.

Хал започна да разбира как поради неопитността си е загубил всякакво чувство за мярка.

Гледаше двамата профсъюзни ръководители и си спомни с каква представа за тези хора беше пристигнал в Норт Вали — буйни, разпалени глави, които подмамват честните работници да напуснат работата си. А ето че сега става точно обратното! — Той тук пламти от възбуда, а двамата профсъюзни водачи го обливат със студена вода! Те стояха спокойни и делови и произнесоха присъдата над робите от Норт Вали: да се върнат в тъмницата!

— Какво да кажем на хората? — попита Хал, като се мъчеше да потисне разочарованието си.

— Само това, което казвам на вас — че сме безпомощни, докато не организираме целия окръг. А дотогава трябва да търпят, трябва да сторят всичко възможно да запазят профсъюза.

— Но нали ще уволнят всички, които са участвували дейно в стачката?

— Не, не съвсем всички — много рядко откриват всички.

Тук се намеси старият флегматичен германец. През последната година компанията е уволнила над шест хиляди души поради участие в профсъюзна дейност или заподозрени в такова участие.

— Шест хиляди! — повтори Хал. — Само от този окръг?

— Точно така.

— Но в целия окръг няма повече от дванадесет, най-много петнадесет хиляди работници!

— Зная.

— Та как тогава изобщо имате организация? Другият спокойно отговори:

— Те се отнасят с новите работници точно така, както и със старите.

Хал изведнъж си спомни за мравките на Едстрьом. Ето ги тези мравки — строят своя мост, строят го един, два пъти, три пъти, всеки път, когато водата го отвлече! Нямат припряната нетърпеливост на богатия младеж, който е свикнал да налага волята си, да смята свободата, благоприличието и справедливостта за жизнена необходимост. Макар че Хал научи много от разговора с тези хора, той научи повече неща от тяхното мълчание, от спокойния, прозаичен начин, с който възприемаха нещата, които го бяха накарали да кипи от възмущение. Постепенно започна да разбира какво значи да удържи обещанието си пред тези бедни души в Норт Вали; за целта ще му е необходимо нещо повече от моментното избухване на чувствата, ще му бъде необходим разсъдък, търпение и дисциплина, дългогодишно учение и упорита работа.