Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

6

Дълго ли може да очаква човек да стои пред сградата на компанията, с надзирателите зад гърба си, и да организира профсъюз на миньорите? Хал разбра, че трябва да отведе тълпата от това опасно място.

— Ще направите ли това, което ви кажа? — попита той. И когато всички се съгласиха в хор, той ги предупреди: — Никакво насилие! И никакво пиянство! Ако тази вечер видите някой пиян, сядайте върху него и не му давайте да шава!

Последва смях и одобрителни възгласи. Добре, ще бъдат почтени. Виж ти каква работа се отвори за трезви мъже!

— А сега за онези в болницата — продължи Хал. — Ще изберем комисия, която да се грижи за тях. И никакъв шум, не трябва да безпокоим болните. Искаме само да сме сигурни, че и никой друг няма да ги тревожи. Някой ще отиде в болницата и ще остане при тях. Съгласни ли сте?

— Да, бива.

— Добре — рече Хал. — Запазете, тишина за момент. — И той се обърна към главния надзирател: — Картрайт, искаме избрана от нас комисия да остане в болницата. — И докато главният се канеше да възрази, Хал добави тихо: — Не ставай глупав човече! Не виждаш ли, че се мъча да спася живота ти?

Картрайт знаеше, че ако остави Хал да убеждава тълпата, това ще се отрази зле на дисциплината, но разбираше и непосредствената опасност, пък и не знаеше, доколко може да разчита на смелостта и точния прицел на счетоводители и писари.

— Побързай, човече! — възкликна Хал. — Не мога да ги възпирам дълго. Събирай си акъла, ако не искаш тук да стане ад.

— Добре — рече Картрайт, като преглътна достойнство си. А Хал се обърна към миньорите и им съобщи за отстъпката. Последваха възторжени възгласи.

— Кой ще отиде? — попита Хал, когато шумът поутихна, и огледа обърнатите към него лица. Тим и Уокъп бяха най-подходящи, но Хал реши да не ги изпуска от очи. Помисли за Джери Минети и за мисис Дейвид, но сетне си спомни за уговорката с Големия Джек да държат тази малка група на заден план. Тогава се сети за Мери Бърк — тя и без това вече си беше навредила достатъчно, а при това се ползуваше с доверието на всички. Извика нея и една американка, мисис Ферис. Двете се изкачиха по стълбището и Хал се обърна към Картрайт:

— Нека да се разберем. Тези жени ще останат при болните, ще говорят с тях, ако болните пожелаят това, и никой освен лекарите и сестрите няма да им нарежда какво да правят. Ясно ли е?

— Ясно — отговори намусено главният надзирател.

— Добре — рече Хал. — А сега, за бога, бъди разумен и дръж на думата си. Тези хора са на границата на търпението си и ако направиш нещо да ги провокираш, отговорността ще бъде твоя. Междувременно, погрижи се да затворят кръчмите и да ги държат затворени, докато духовете се поуспокоят. И дръж хората си настрана, няма защо да се разкарват насам-натам и да правят муцуни.

Без да дочака отговора на главния, Хал се обърна към тълпата и вдигна ръка да запазят тишина.

— Момчета, предстои ни голяма работа — ще правим профсъюз. Не можем да сторим това тук, пред болницата. И без това вдигнахме достатъчно шум. Нека се разотидем спокойно и да се съберем край сгурията зад електростанцията. Така добре ли е?

Те се съгласиха. Като изчака двете жени да влязат в болницата, Хал скочи от терасата и поведе тълпата. Джери Минети закрачи до него, като тръпнеше от вълнение. Хал го стисна за ръката и възбудено му зашепна:

— Пей, Джери! Изпей им някоя италианска песен!