Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- King Coal, 1917 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Желяз Янков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Диан Жон (2012)
- Допълнителна корекция
- liliyosifova (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Ъптон Синклер. Цар Въглен
Американска, трето издание
ИК „Профиздат“, София, 1979
Редактор: Цветан Николов
Коректор: Таня Паскалева
История
- — Добавяне
22
Хал предложи да потърси мисис Замбони, но Мойлън се възпротиви и отбеляза, че детективите сигурно ще го проследят. Дори и ако всички едновременно напуснат хотела, първият, за когото ще се лепнат детективите, ще бъде Джо Смит, изпеченият бунтар и размирник. Накрая решиха да докарат мисис Замбони в стаята в хотела. Тя трябва да дойде с мисис Свайка или е някоя друга жена, която говори английски, да потърси на рецепцията Мери Бърк и да обясни, че Мери й дължи пари, които сега й трябват, за да плати разноските за погребението на мъжа си. Служещият в хотела може и да не знае коя е Мери Бърк, но бдителните „фантета“ ще чуят името, а ако се добави, че Мери е от Норт Вали, някой ще се досети, че тя е от комисията.
Обясниха всичко на Русик. Той излезе и след половин час се върна с известието, че жените са тръгнали. След няколко минути на вратата се почука и пред тях застана облечената в черно вдовица и нейната приятелка. Те влязоха, а после се втрещиха и от тях се откъснаха възклицания на ужас, когато Русик поиска от мисис Замбони да даде траурното си облекло на Джо Смит.
— Тя казва няма други дрехи — обясни славянинът.
— Кажи й, че ще й дам много пари да си купи други — рече Хал.
— Ох, Исусе! — извика мисис Замбони и заломоти нещо на своя си език.
— Тя казва няма какво друго да облече. Тя казва не е добре човек ходи без дрехи.
— Няма ли долна фуста?
— Тя казва долна фуста с дупки.
Всички избухнаха в смях, а старата жена се изчерви.
— Кажи й да се завие в одеяла — предложи Хал. — Мери Бърк ще й купи нови дрехи.
Оказа се неочаквано трудно да накарат мисис Замбони да се раздели с вдовишкото си одеяние, с което се беше сдобила с толкова много усилия и сълзи. Никога досега на една почтена жена, която е родила шестнайсет деца, не е предлагано такова нещо: да продаде символа на своята скръб, и то в хотелска стая, натъпкана с мъже! Непристойната веселост на присъствуващите никак не облекчаваше сделката.
— Ох, Исусе! — простена отново мисис Замбони.
— Кажи й, че това е много, много важно — каза Хал. — Кажи й, че трябва да имам тези дрехи. — И като видя, че Русик тъпче на едно място, сам започна да обяснява на компромисния английски, който се използува в мините: — Трябва! Истина! Трябва да се крия! Бързо! Да се измъкна от надзирателя. Разбираш ли? Иначе ще ме убият!
Най-сетне изплашената жена отстъпи.
— Казва всички обърнат се — поясни Русик. И всички се заобръщаха, като си шепнеха развеселени, докато мисис Замбони, скрила се зад Мери Бърк и мисис Свайка, излезе от корсажа и от полата си и от приличие наметна едно одеяло върху червените си плещи. Когато Хал намъкна дрехите, те се оказаха по-широки близо една педя, но след като натъпкаха две възглавници и ги притегнаха около кръста му, сметнаха, че дегизировката е задоволителна. Хал обу големите раздърпани обувки на старицата, а Мери сложи на главата му шапката на вдовицата и нагласи воалите. Сега вече и собствената челяд на мисис Замбони нямаше да усети нищо.