Ъптон Синклер
Цар Въглен (96)

8

Комитетът и охраната отидоха в столовата на Реминицки, където се изтегнаха на пода. Никой не им попречи и докато повечето хъркаха мирно, Хал и останалите съставиха исканията, които сутринта щяха да бъдат връчени на надзирателите. Решено бе Джери да замине с първия влак сутринта за Педро, да се свърже с Джек Дейвид и с представители на местните профсъюзи и да ги осведоми за развоя на събитията.

Тъй като представителите на профсъюзите положително бяха следени от детективи, Хал посъветва Джери да отиде в дома на Маккелър и да го помоли там да им уреди среща с Големия Джек. Джери трябваше да поиска от Маккелър да се свърже по телефона с „Газет“ и да съобщи на Били Кийтинг за стачката.

Хал трябваше да мисли за стотици такива неща, главата му бръмчеше и когато легна, не можа да заспи. Мислеше за надзирателите — какво ли щяха да предприемат? Хал беше сигурен, че и те не спяха.

А после си спомни за приятелите си от влака и се замисли в какво необичайно положение беше изпаднал сега. От отчаяние се разсмя на глас, когато си спомни какви усилия положи Пърси да го отведе оттук. Ами бедната Джеси! Какво би могъл да й каже сега?

Тази нощ надзирателите не предприеха нищо. Призори стачниците забързаха към мястото, определено за събранието; някои дори нямаха време да закусят. Те се стичаха разчорлени и неумити, боязливо се споглеждаха, сякаш не смееха да повярват, че са действували толкова смело предишната нощ. Но когато видяха, че комитетът и охраната са там, готови за работа, смелостта им се върна и те изпитаха отново великолепното чувство на солидарност, което бе направило от тях хора. Скоро започнаха речите, последваха песните и одобрителните възгласи, които разбудиха сънливците и страхливците. За късо време там се събраха кажи-речи всички мъже, жени и деца от селището.

Мери Бърк пристигна от болницата, където бе прекарала нощта. Изглеждаше уморена и раздърпана, но бойният й дух не бе паднал. Разказа, че е говорила с някои от пострадалите, че много от тях са подписали документи, че нямат претенции към компанията, с което компанията се гарантираше срещу завеждането на евентуални искове срещу нея. Други бяха отказали да подпишат такива документи и Мери горещо ги убедила да не подписват.

Две други жени предложиха да отидат в болницата, за да може Мери да си почине, но Мери не пожела — струваше й се, че вече никога няма да може да почива.

Членовете на новосъздадения профсъюз пристъпиха към избора на длъжностни лица. Поискаха да направят Хал председател, но той не искаше да се обвързва изцяло и успя да отстъпи тази чест на Уокъп. Тим Рафърти беше избран за касиер и секретар. След това беше избрана комисия, която трябваше да представи исканията пред Картрайт. В нея влязоха Хал, Уокъп и Тим, един италианец на име Марчели, за когото гарантира Минети, по един представител на славяните и гърците — Русик и Цамакис, и двамата улегнали и сигурни хора. Накрая, с много смях и одобрителни възгласи, събранието включи в комисията и Мери Бърк. Подобна роля за жена беше нещо ново в Норт Вали, но Мери беше дъщеря на миньор, сестра на миньор и имаше същото право да си каже думата, както и всеки друг в Норт Вали.