Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

10

Хал излезе бързо и пое нагоре по улицата, която водеше към дома на главния надзирател. Това беше бунгало, построено на малко възвишение над селището. Хал позвъни, вратата се отвори и на прага застана брат му.

Едуард Уорнър беше осем години по-възрастен от Хал. Той беше типичен представител на младия американски бизнесмен. Беше човек със стройно, атлетично телосложение и с правилни енергични черти, гласът му, държането му, цялото му същество говореше за спокойна решителност, за прецизно насочена енергия. Обикновено носеше дрехи, които бяха образец на шивашкото изкуство, но сега и в облеклото му и в държането му се забелязваше нещо необичайно.

Безпокойството на Хал се увеличаваше непрекъснато, докато още бързаше по улицата.

— Какво става с татко? — извика той.

— Татко е добре — гласеше отговорът — … поне засега.

— Какво тогава?

— Питър Хариган се връща от Ню Йорк, утре трябва да пристигне в Уестърн сити. Разбираш, че с татко може да се случи нещо, ако не зарежеш веднага тази работа.

Загрижеността на Хал изведнъж изчезна.

— Значи това е всичко! — извика той.

Братът наблюдаваше младия миньор в изпоцапания син работен комбинезон, набразденото му с въглищен прах лице, разчорлената къдрава коса.

— Хал, ти ми телеграфира, че заминаваш оттук?

— Така беше, но тук станаха неща, които не можех да предвидя. Има стачка.

— Да, но какво те засяга това? — Сетне Едуард добави с раздразнение: — За бога, Хал, докъде смяташ да стигнеш?

Хал постоя мълчаливо, като гледаше брат си. Колкото и възбуден да беше, не можа да не се разсмее:

— Мога да си представя как ти изглежда всичко това, Едуард. Това е дълга история и сам не зная откъде да започна.

— Предполагам, че е така — отбеляза сухо Едуард.

Хал отново се засмя.

— Е, поне дотук сме на едно мнение. Надявах се, че ще можем да поговорим за тази работа спокойно, след като премине възбудата. Когато ти обясня условията тук.

Едуард го прекъсна:

— Слушай, Хал, подобни доводи нямат никакъв смисъл. Нямам нищо общо с условията в мините на Питър Хариган.

Усмивката изчезна от лицето на Хал.

— Може би, би предпочел да проуча условията в мините на Уорнър? — Хал се помъчи да контролира раздразнението си, но просто нямаше никакъв начин двамата да се разберат. — Спорили сме за тези неща, Едуард, и винаги си надделявал… Казваше ми, че съм още дете и че е нахално от моя страна да оспорвам твърденията ти. Но сега… е добре, вече не съм дете и ще трябва да спорим на друга основа.

Едуард бе впечатлен не толкова от думите на Хал, колкото от неговия тон. Той помисли малко, преди да му отговори:

— И каква е тази друга основа?

— Сега съм твърде зает с тази стачка и едва ли ще имам време да ти обясня.

— И не мислиш за татко при цялата тази лудост?

— Мисля и за татко, и за теб, Едуард, но сега едва ли е моментът…

— Ако изобщо някога е имало момент… Сега е моментът!

Хал изохка в душата си.

— Добре — рече той. — Седни. Ще се помъча да ти дам представа как се намъкнах в тази работа.

Заразправя за условията, констатирани от него в тази крепост на компанията „Дженеръл фюъл“. Както винаги, когато говореше за тези неща, и сега бе погълнат от човешката страна на въпроса, разпали се и изпусна нервите си; така беше и при опита му да спори с представителите на местната власт в Педро. Но и тук, както и там, красноречието му беше прекъснато, забеляза, че брат му е толкова раздразнен, че не може да следи мисълта му.

Ето я пак старата история, така беше, откакто се помнеше Хал. Как може едни и същи родители да дадат живот на двама души с толкова различни характери — това за Хал беше една от загадките на природата! Едуард беше практичен и самоуверен, знаеше какво иска от света и как да го постигне; никога не се терзаеше от съмнения, въпроси или други излишни чувства, не можеше да разбере хората, които допускат такова разточителство в мисловните си процеси. Не можеше да разбере и онези, които се „набъркваха в разни неща“.

В началото Хал беше повлиян от престижа на по-големия брат. Едуард беше красив като млад гръцки бог, беше силен и властен; било на леда, когато се пързаляше с уверени, енергични движения, или във водата, когато пореше вълните е яките си гърди, или когато улучваше яребицата с точността и бързината на мълния — Едуард винаги беше олицетворение на успеха. Когато той твърдеше, че нечии идеи са глупости, когато говореше с презрение за „мамините дечица“, човек изпитваше душевни страдания и трябваше да се обърне към Шели и Ръскин, за да си възвърне смелостта.

Още много рано Хал започна да си задава въпроси за живота, сякаш в характера му имаше нещо, което го принуждаваше да вниква в същността на нещата, и колкото и да се възхищаваше от прекрасния си брат, скоро разбра, че този негов брат е сляп за някои страни на живота. В началото го обхванаха религиозните съмнения — онази душевна мъка, която обхваща младия човек, когато за пръв път се усеща, че вярата, в която е възпитан, е само една по-възвишена приказка. Очевидно Едуард никога не бе си задавал подобни въпроси. Той ходеше на църква, защото беше редно да ходи, и особено защото младата дама, за която искаше да се ожени, харесваше той — облечен безукорно — да я придружава до това великолепно място, потънало в музика, цветя и благоухания, където тя можеше да срещне своите приятели и познати, също така безукорно облечени. За Едуард беше съвсем неестествено един млад човек да се откаже от този приятен обичай, просто защото не е сигурен, че Йон е бил погълнат от кит!

Но спорът между тях стана особено сериозен, едва когато съмненията на Хал се стовариха върху делничната религия на брат му — религията на печалбата. Отначало Хал не разбираше нищо от практическите въпроси и задължение на Едуард беше да го посвети в тези неща. Според Едуард благоденствието на страната беше създадено от силни личности и тези хора имаха врагове — злобни хора, тласкани от завист и други долни качества, които се мъчат да разрушат могъщата сграда. В началото тази сатанинска теория задоволяваше момчето, но по-късно, когато почна да чете и да наблюдава, дойдоха и съмненията. В края на краищата, слушайки разсъжденията на брат си и четейки работите на т.нар. „скандалджии“, Хал беше принуден да разбере, че има два типа хора: едните мислят за печалби, другите — за хората.

Едуард се тревожеше от книгите, които четеше Хал, безпокойството му се засили, когато разбра с какви идеи се връща Хал от университета. Сигурно през последните години в колежа Хариган е настъпила някаква странна промяна; по времето на Едуард там никой не мислеше за подобни неща. Никому не би хрумнало да пише сатирични песни за колежа или за даренията на видни филантропи!

Междувременно Едуард Уорнър-баща се парализира и Едуард — синът пое работата на компанията. За три години той си изработи възгледите на един собственик на мина, твърди и непоклатими за цял живот. Работата на минния собственик е да купува евтино работна ръка, да дава максимум продукция във възможно най-кратко време и да продава тази продукция по пазарни цени на партньори, чийто кредит е задоволителен. Ако едно предприятие действува по този начин, то е преуспяващо; а ако някой твърди, че то съсипва живота на хората, които копаят въглищата, този някой страда от сантименталност и не му липсва нахалство.

Едуард беше поразен, когато разбра, че брат му възнамерява да се запознае сам с индустрията, като прекара ваканцията като обикновен работник. Но като размисли, реши, че идеята може би не е толкова лоша. Възможно е Хал да не намери това, което търси, а може би физическият труд ще избие от главата му част от глупостите.

Но ето, че експериментът беше приключил и Едуард разбра, че резултатът е пълен провал. Хал не беше разбрал, че работниците са размирни, мързеливи и некадърни и че трябва да се управляват с твърда ръка; напротив, сам беше станал размирник! Защитник на мързеливите и некадърните, агитатор, подстрекател към класови конфликти, враг на собствените си приятели и на деловите партньори на брат си!

Хал никога не беше виждал брат си толкова възбуден. Той му се стори едва ли не ненормален, Хал смътно недоумяваше по въпроса, докато най-сетне брат му не му разказа какво го е довело тук. Бил на вечеря при приятели, където към полунощ Пърси Хариган го намерил по телефона. Пърси чул от Картрайт, че Хал ръководел бунт в Норт Вали, Пърси обрисувал обстановката в такива зловещи краски, че Едуард хукнал и хванал среднощния влак, както си бил по фрак, без дори да си вземе и четката за зъби.

Хал едва се сдържа да не избухне в смях. Брат му, неговият изискан и изпълнен е достойнство брат, слиза от спалния вагон в седем сутринта по фрак и с цилиндър на главата! И ето го Едуард Уорнър-син, изисканият Едуард, който никога не купуваше костюм за по-малко от сто и петдесет долара, стоеше пред Хал в един костюм конфекция, купен от един еврейски магазин в миньорския град за дванадесет долара и четиридесет и осем цента!