Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

11

Не след дълго Хал има възможност да види как действува тази система на шпионаж и започна да разбира донякъде онази сила, която задържаше на работа тези мълчаливи и търпеливи тълпи. Една неделна утрин той се разхождаше със своя приятел и колега, мулетаря Тим Рафърти — добродушен момък с мечтателни сини очи на оцапаното от въглища лице. Стигнаха до дома на Тим и той покани Хал да влезе и да се запознае със семейството му. Бащата беше приведен, изтощен от работа мъж, но в якото му тяло имаше още огромна сила — резултат от труда на много поколения в мините. Наричаха го „стария Рафърти“, макар че беше още далеч под петдесетте. От осемгодишна възраст беше заработил като момче за обща работа в шахтите. Той показа на Хал албум в кожена подвързия с избледнели фотографии на прадедите му от „майката родина“: мъже с тъжни, дълбоки набръчкани лица, позиращи сериозно и доста вдървено, за да запечатат образите си за поколенията.

Майката беше мършава жена с прошарена коса, беззъба, но добросърдечна. Хал я хареса, защото домът й беше чист; той седна на прага, заобиколен от цяла тълпа малки Рафъртчета с току-що измити празнични личица и ги заплени с приключенски истории, които заемаше от Кларк Ръсел и капитан Майн Рид.

За награда го поканиха да остане на обед, дадоха му чист нож и вилица и чиния горещи картофи с два резена солено свинско. Всичко му се видя толкова хубаво, че побърза да се осведоми дали може да напусне пансиона на компанията и да се храни при тях. Мисис Рафърти отвори широко очи.

— Виж ти, мислиш, че ще ти разрешат?

— Защо не?

— Ами как, това ще да е лош пример за другите.

— Искате да кажете, че трябва да се храня при Реминицки?

— Компанията има шест пансиона — рече жената.

— А какво ще ми направят, ако дойда при вас?

— Първо ще те предупредят, сетне ще те изпъдят, а може и нас след теб.

— Но нали в колибарската махала много хора вземат наематели — възрази Хал.

— О, ония италианци! Никой не го е еня за тях — те живеят както им падне. Но ти си почнал при Реминицки и за онзи, който те отнеме оттам, няма да е здравословно.

— Разбирам — разсмя се Хал. — Тук май има доста нездравословни неща.

— И още как! Уволниха Ник Амънс, задето жена му купувала мляко от града. Бебето им беше болно, а в тая вода от магазина няма много мляко. Мисля си дали не слагат тебешир вътре, както и да е, на дъното се събира нещо бяло.

— Значи човек е длъжен и да купува от магазина?

— Стори ми се, че ти каза, че си работил в мините — намеси се старият Рафърти, който дотогава слушаше мълчаливо.

— Работил съм — рече Хал. — Но там не беше чак толкова лошо.

— Виж ти — рече мисис Рафърти, — ще ми се да знам къде е било това, в тази страна. Аз и моят благоверен от години търсим такова нещо.

Дотук разговорът вървеше естествено, но изведнъж над тях падна сякаш някаква сянка — сянката на страха. Хал видя как старият Рафърти погледна жена си, намръщи се и й даде някакви знаци. Та какво ли знаеха те за този хубав млад странник, който беше толкова словоохотлив и беше видял толкова свят?

— Ние не че се оплакваме — рече старият. А жена му побърза да добави: — Ако вземат да пускат тук разни амбулантни търговци и разни други такива, де ще му излезе краят, мисля си аз. Тук с нас се отнасят не по-зле от другаде.

— Не е играчка това, животът на работника, където и да било — добави мъжът й, а когато и младият Тим пожела да каже нещо, те с такова очебийно старание го накараха да млъкне, че на Хал му дожаля за тях и побърза да промени темата на разговора.